Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2543 от 24.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8973/2024
Вид
Решение № 2543
Подписан
24.04.2025
В сила
30.05.2025
Състав
Станимира Иванова, Димитър Куртев Демирев, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

  • чл.113, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 10, пар. 2, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.430, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2543 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100508973 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7530/24.04.2024г., постановено по гр. д. № 69899/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, поправено с Решение № 7615/25.04.2024г., съдът е признал за установено, че П. Л. Г. дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54118/2022г. по описа на СРС, 169 състав, а именно сумата от 2948.30лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, като е отхвърлил исковете за договорна и мораторна лихва.

Недоволен от решението е останал ищецът, който обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил исковете за договорна лихва (15575.48лв. лева за периода от 20.10.2018г. до 20.08.2022г.), както и за мораторна лихва (1055.65лв. за периода от 21.10.2018г. до 05.10.2022г.), като намира решението в тази част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 1

ЗПК, с мотивите, че в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Твърди се, че в чл.3 били посочени допусканията, при които уговореният ГПР е определен по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, като законът не изисквал посочване на методиката за изчисляване. В случая в договора бил посочен какъв е размерът на ГПР, формиран от посочените в чл.19 ЗПК компоненти. Въпреки, че не били посочени какви компоненти са включени, последните били изводими от разпоредбите на закона. На следващо място, по отношение на застрахователната премия – неправилно било възприето от съда, че е налице нарушение на ГПР, защото същата не била елемент от договора за кредит и било самостоятелно правоотношение. Премията не била постъпила в патримониума на кредитополучателя, поради което не следвало да бъде взета предвид при изчисление на ГПР. Оспорват се изводите, че възнаградителната лихва от 36.90% годишно противоречи на добрите нрави. На последно място, твърди се, че „таксата ангажимент“ отговаряла изцяло на чл.10а, ал.4 ЗПК, същата не била свързана с усвояването или управлението на кредита, а била за допълнителни услуги.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Конкретно сочи, че посоченият ГПР от 46.21% не отговарял на действителния такъв като липсвала ясно разписана методика на формирането му, с което потребителят бил поставен в невъзможност да разбере реално какъв е процентът на оскъпяване. При самото сключване на договора била предвидена премия (от 4704лв.), представляваща почти 50% от стойността на кредита, от което се прави извод, че представлявало скрито оскъпяване с цел заобикаляне горната граница по чл.19, ал.4 ЗПК. Солидаризира се с изводите на СРС, че със сключване на клауза за задължителна застрахователна премия се въвеждали допълнителни разходи, в резултат на които общият разход надхвърлял посочения от 46.21% и възлизал над 50%, съответно се явявал поголям от допустимия. Поради което и с оглед чл.23 вр. чл.22 ЗПК се дължала само чистата стойност. Поддържа нищожност на клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави, както и на клаузата за „такса ангажимент“ като неравноправна.

2

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че дължи вземания, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК за суми по договор за потребителски кредит, а именно: 2948.30лв. – частично претендирана главница по неплатени месечни вноски за периода от 20.10.2018г. до 20.08.2022г., ведно със законната лихва от 05.10.2022г., 15575.48лв. договорна лихва за периода от 20.10.2018г. до 20.08.2022г., както и мораторна лихва в размер на 1055.65лв. за периода от 21.10.2018г. до 04.10.2022г. С атакуваното първоинстанционно решение съдът постановява диспозитив, съгласно който признава за установено, че ответницата дължи сума в размер на 2948.30лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, претендирана частично от пълния дължим размер от 10000лв., ведно със законната лихва, отхвърляйки претенциите по чл.86 ЗЗД за възнаградителна и мораторна лихва. С оглед предмета на въззивно обжалване съдът следи служебно за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението, в който смисъл не подлежи на контрол произнасянето по отношение на главницата, в която част е влязла в сила, съответно в частта на присъдената законна лихва считано от датата на заявлението.

За да отхвърли исковете за лихва Софийският районен съд в атакуваното 3 решение е приел, че претенциите за възнаградителна и мораторна лихва подлежат на отхвърляне по съображения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, защото в договора бил посочен ГПК в размер на 46.21%, както и общият размер на всички плащания в размер на 32795.28лв., но не е разписана методиката на формиране на ГПР (кои компоненти са включени в него и как е формирана стойността от 46.21%), така и защото посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния такъв, защото не били включени премията за покупка на застраховка „защита на плащанията“, чието сключване било заложено като задължително при сключване на договора, като същото било в размер почти на ½ от заемната сума. Вкл. липсвали доказателства за заплащане от страна на заемодателя към застрахователя на посочената сума, което всъщност представлявало добавък към възнаградителната лихва и печална на заемодателя. Отделно от това съдът приел, че уговорката за заплащане на застрахователна премия от 4704лв. за застрахователна сума от 10000лв. противоречала на добрите нрави и била нищожна на това основание.

На самостоятелно основание възнаградителната лихва в размер на 36.90% е приета за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото надхвърляла с почти 4 пъти законната лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, приет за меродавен в практиката на ВКС.

Решението по същество е ПРАВИЛНО по следните съображения:

Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит (л.13 и сл. от първоинстанционното производство), който притежава характеристиките на чл. 9, ал. 1 ЗПК, съответно заемополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдържанието следва да бъде съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. В същия Годишният процент на разходите е посочен в стойност от 46.21%, като в параметри и условия са посочени и размер на кредита (10 000лв.), размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ (0л.в), застрахователна премия (4704лв.), такса ангажимент (350лв.), брой погасителни вноски (84бр.), месечна погасителна вноска 4

(390.42лв.), обща стойност на плащанията (32795.28лв.), лихвен процент (36.90%). В Условия по договора (л.15 и сл.) е описано в чл.2, че размерът на предоставения заем е равен на сумата в поле „общ размер на кредита“, сумата за „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ (чл.2), така и таксата ангажимент е срещу сключване на договора при фиксиран лихвен процент по см §1, т.5 ДР ЗПК. Предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение на кредитополучателя да плати погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“, като погасителните вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, съставляваща печалба. Не се спори, че застрахователната премия не е включена в посочения в договора процент на ГПР. По делото няма представен стандартен европейски формуляр, приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК.

Приет е кратък медицински въпросник за приемане на застраховане (л.20), сертификат № PLUS-16383727 (л.21), както и приложимите общи условия към последния (л.23 и сл.), в които в чл.1 е посочено, че общите условия са неразделна част от Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“, като в чл.5.1 е уредено, че кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат общите условия, като „декларация за приемане на застраховане и Общите условия“ била включена в застрахователния договор, който е неразделна част от всеки договор за кредит.

От приетото по делото заключение по ССчЕ се установява, че потребителят е усвоил размер по кредита от 9650лв. (с удържане на 350лв. такса ангажимент), като в месечната погасителна вноска е включена застрахователна премия в размер на 56лв., без по процесния договор да има извършвани плащания. За периода от 20.10.2018г. до 20.08.2022г. неплатената главница възлиза на 2671.27лв. Пред настоящата инстанция не се спори по същество за усвояване на сумата, за изискуемост на вземането, както и за настъпване ефекта на цесията.

5

Спорът се концентрира по въпроса дали са налице неточно посочени компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК по следните съображения:

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

Съгласно чл. 19 ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.