Решение № 1342 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330206168 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 853900F847590/06.10.2025, издадено от Началник на отдел Оперативни дейности – Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на ЕТ „ДАР-ЖИВКА Т.А", ЕИК ***** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че:

-фискален бон за много по-голяма сума бил издаден поради техническа грешка малко преди контролната покупка;

-не били засегнати по никакъв начин интересите на фиска, доколкото във ФУ била отразена много по-голяма сума от действителния оборот на наказания субект и по този начин допуснатата грешка била във вреда на самия наказан субект, а не на бюджета;

-нарушен бил принципа за пропорционалност предвид издаването на НП и на ЗППАМ за едно и също нарушение;

-алтернативно приложение следвало да намери чл. 28 ЗАНН.

Не се претендират разноски.

1

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В АУАН и НП е описана следната фактическа обстановка: Извършена е проверка на 02.09.2025г. в 13:50 часа на търговски обект сергия за плодове и зеленчуци, находяща се в гр. Пловдив ул. „П.Д. Петков" №34 и стопанисван от ЕТ „Дар-Живка Т.а" с ЕИК: ****. Преди легитимацията на контролния орган се извърши контролна покупка на 1100 гр. праскови на обща стойност 7,10 лв., заплатена в брой от проверяващия на лицето Ж. Т.а -представляващ. За приетата сума не се издаде фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Дейзи“ с ИН на ФУ DY514222 и ИН на ФП 336672695 или от кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането, отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006г. За извършената покупка следваше да се издаде фискален бон с № 004046/02.09.2025г. С този номер се изведе дневен „Х“ - отчет от проверяващите.

Съдът намира, че приетото за установено в АУАН и НП изцяло кореспондира на осъществилото се в действителността, доколкото се потвърждава от:

-приложените по делото писмени доказателства, сред които: Протокол за извършена проверка сер. АA № 0178991/02.09.2025г., Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, разпечатки от фискални бонове;

-показания на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и разясни подробности относно механизма на извършване на проверката и установяване на нарушението.

Не на последно място, при внимателен анализ на изявленията на нарушителя от откритото заседание се установява, че тя реално не оспорва 2 физическото неиздаване на касова бележка за процесната контролна покупка, а излага причините, поради които според нея този факт бил несъставомерен като нарушение, като относно тези доводи съдът ще се произнесе при анализа от правна страна.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка е дадена изцяло законосъобразна правна квалификация на допуснатото нарушение.

От описаните в АУАН и НП факти следва, че нарушените от жалбоподателя норми са именно чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006, вр. чл.

118, ал.1 ЗДДС.

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 185, ал.1 ЗДДС.

Неоснователен е доводът за несъставомерност на деянието.

Действително от материалите по преписката:

-обяснения на жалбоподателя, дадени в откритото заседание;

-обяснения, дадени в опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката;

-разпечатка на фискални бонове се установи, че жалбоподателката поради техническа грешка издала за предходна продажба фискален бон за сумата от 1663, 40 лева, като фискалният бон предала на клиента. Поради субективното й убеждение, че сторниране не може да се извърши след връчване на оригинала на фискалния бон на клиента, тя започнала да не издава фискални бонове за следващите продажби до изравняване на фактическата и отчетната наличност в касата, като така не издала фискални бонове за сумата от 426 лева, включително и не издала фискален бон за процесната контролна покупка.

С оглед установеното, няма как да се приеме защитното възражение, че реално фискален бон за контролната покупка бил издаден, като просто това било станало по-рано с издаването на фискалния бон за 1663, 40 лева на друг клиент.

С нормата на чл. 118 ЗДДС се защитават комплекс от обществени отношения, които включват:

3

-както събирането на дължимите данъци- ДДС, корпоративен данък върху проходите,

-така и отчетността на търговски оборот и правата на всеки клиент да получи фискален бон срещу извършената покупка.

В този смисъл, издаването поради техническа грешка на фискален бон за много по-голяма сума от реалната цена за дадена продажба (при което интересите на фиска не се увреждат по никакъв начин) не освобождава търговеца от задължението да продължи надлежно да документира всяка следваща сделка чрез фискален бон и да снабдява купувача с него.

Доколкото купувачите са различни лица, предлаганата от жалбоподателя конструкция, че едва ли не фискалният бон за контролната покупка бил инкорпориран в по-рано издадения за погрешно по-висока сума фискален бон за друга продажба, няма как да бъде възприет.

Не води до извод за несъставомерност на деянието и умисълът на нарушителя, който е включвал не желание за укриване на доставки и ощетяване на фиска, а изравняване на фактическата и отчетна наличност в касата, получена в резултат от техническата грешка при издаване на фискалния бон за сумата от 1663, 40 лева.

Възможността за допускане на техническа грешка при издаване на фискални бонове е отчетена от законодателя, поради което в чл. 31 от Наредба Н-18/13.12.2006 е предвиден нарочен ред за извършване на сторно операция поради операторска грешка.

Незнанието за възможността за извършване на сторно операция или непознаването на реда за извършването й не могат да бъдат извинителна причина предвид общия принцип, познат още от римското право, че незнанието на правото никого не извинява /ignoratio juris non excusat/. Още повече, че всъщност наказаният субект е търговец, като това обстоятелство има двояко значение:

-от една страна, към търговците, като професионалисти в занятието им, по аргумент от чл. 302 ТЗ се поставят много по-завишени изисквания към знанията /включително и за данъчното законодателство/ и уменията, които следва да демонстрират при изпълнение на дейността си;

-а от друга страна, на едноличните търговци се налага имуществена санкция, която за разлика от глобата е форма на безвиновна, обективна отговорност, при която вината е ирелевантна.

4

Във всеки случай обаче, допускането на техническа грешка, за което е предвиден нарочен ред за отстраняването й (който без уважителни причини не е спазен), не може да бъде оправдание за допускане на неограничен брой нарушения на чл. 118 ЗДДС- неиздаване на фискални бонове за всички продажби до изравняване на фактическата и отчетната наличност в касата.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

САНКЦИЯТА.

ЗА

ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА

НА

На настоящия състав е служебно известно Решение на СЕС (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С‑97/21, в което е посочено, че „Член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“ В конкретния случай позоваването на това решение на СЕС, обаче не може да доведе до отмяна на наложената санкция. По служебна инициатива на съда бе установено, че по повод на същия АУАН е издадена и ЗАПОВЕД ЗА НАЛАГАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА № ФК449-0178991/06.10.2025г. Същата, обаче няма постановено предварително изпълнение, като от представените писмени доказателства и от признанията на жалбоподателя се установява, че:

-ПАМ не е изпълнена, като обектът реално не е бил запечатван и към момента функционира;

-въпросната ПАМ е обжалвана и делото е висящо пред Административен съд-Пловдив, като при извършена служебна справка на сайта на административен съд се установява, че същото е насрочено за разглеждане в открито заседание за 09.12.2025г.

5

Безспорно според задължителното за изпълнение решение на СЕС настоящият жалбоподател не може кумулативно да бъде санкциониран и с НП и с ПАМ запечатване на обект, доколкото характерът и на двете санкции е наказателен. Посоченото правило, обаче може да доведе до отпадане на само една от двете, но не и на двете санкции. Това е така, доколкото според задължителните указания на ТР 3/2015 на ОСНК на ВКС нарушаване на принципа не бис ин идем има само ако две санкции с наказателен характер са наложени за едно и също деяние, срещу едно и също лице с влязъл в сила съдебен акт.

В процесния случай нито НП, нито заповедта за налагане на ПАМ са влезли в сила към настоящия момент, като делото по повод обжалването на НП е обявено за решаване преди делото за обжалване на ПАМ, поради което обжалваната и неизпълнена ПАМ няма как да бъде формално основание за отмяна на НП. Резултатът по настоящото дело, обаче следва да бъде съобразен в производството по обжалване на ПАМ.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.