Определение № 2811 от 10.08.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2811 гр. Перник, 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20261720106662 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ.

Постъпила е искова молба, с вх. № 22709/25.06.2026 г., уточнена с молба вх. № 27566/04.08.2026 г., подадена от Б. Г. П., ЕГН ********** от гр. П., кв. Д. м., бл. **, ап. * против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д-р Г. М. Д. № 1, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 евро, представляваща част от общо дължимата сума от 3500 евро – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на МПС лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рег. № СА****ХН, настъпило при ПТП на 10.07.2021 г., причинено при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, с рег. № Е****КА, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“, за което е съставена застрахователна полица № BG/30/121000796424, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2026 г.

Съдът намира предявеният иск за процесуално недопустим по следните съображения:

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Цитираната разпоредба предвижда като задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск наличието на една от трите, посочени в нея алтернативи: застрахователят да не е платил обезщетение в тримесечен срок, считано от датата на заявяване на застрахователната претенция/чл. 496, ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ/;

1 застрахователят да е отказал изплащането на обезщетение; увреденото лице да не е съгласно с размерна на определеното или изплатеното обезщетение.

Наличието на което и да е от посочените условия обосновава процесуалната допустимост на иска. За съществуването на поне едно от тях, съдът е длъжен да следи служебно.

В настоящият случай твърдението на ищеца и представените от него доказателства са, че той е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 08.06.2026 г. Срокът за произнасяне по нея, предвиден в чл. 496, ал. 1 от КЗ изтича на 08.09.2026 г. Следователно той не е изтекъл нито към датата на подаване на исковата молба – 25.06.2026 г., нито към настоящия момент. Затова не е налице първата, предвидена в чл. 498, ал. 3 от КЗ алтернатива, обосноваваща допустимост на предявения иск.

От представените по делото доказателства – писмо изх. № 2605/17.06.2026 г., е видно, че в срока по чл. 498, ал. 3 от КЗ застрахователят се е произнесъл с акт по чл. 496, ал. 2, т. 2, б.

„в“ от КЗ - дал е мотивиран отговор за отсъствие на доказателства за размера на вредите, като е предоставил възможност на пострадалото лице да представи такива. Този акт е различен от отказа на застрахователя, предвиден в чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като не обективира произнасяне по основателността на заявената претенция, а представлява указания за представяне на доказателства за установяването и в пълнота. Съгласно чл. 498, ал. 3, тълкувана във връзка с чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ само отказът да се изплати обезщетение, основан на извода за неоснователност на застрахователната претенция обуславя процесуална допустимост на предявения иск. Такъв в случая не е налице.

По делото не са представени доказателства и за съществуване на третата алтернатива, предвидена в чл. 498, ал. 3 от КЗ – определено или изплатено обезщетение, с което увреденият не е съгласен.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е налице нито една от алтернативно посочените в чл. 498, ал. 3 от КЗ условия, предвидени като предпоставки за допустимост на предявения иск. Затова същият е процесуално недопустим. /В изложения смисъл е Определение № 3121 от 6.11.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 1694/2025 г., II т. о., ТК /.

Затова на основание чл. 130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ искова молба, вх. № 22709/25.06.2026 г., уточнена с молба вх. № 27566/04.08.2026 г., с която е предявен иск по чл.

432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Г. М.

Димитров № 1 да заплати на Б. Г. П., ЕГН ********** от гр. П., кв. Д. м., бл. **, ап. * сумата 2 от 2000 евро, представляваща част от общо дължимата сума от 3500 евро – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на МПС лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рег. № СА****ХН, настъпило при ПТП на 10.07.2021 г., причинено при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, с рег. № Е****КА, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“, за което е съставена застрахователна полица № BG/30/121000796424, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2026 г. до окончателното плащане, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 6662/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, като процесуално недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез пълномощника му на посочения съдебен адрес.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3