Определение № 633 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Варна, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20263100601680 по описа за 2026 година Производството е по чл. 345, ал. 1 във връзка с чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по две отделни частни жалби на подсъдимите Б. С. И. и С. С. У., подадени чрез защитника им адв. Р. Л., срещу определението от 24.09.2026 г. по НОХД № 4864/2021 г. на ВРС, 38 състав, в частта по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, с която е прието, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ко и т о налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Постъпили са и допълнения към двете частни жалби, в които са направени уточнения и е оттеглено оплакването за некоректно обвинение по отношение на чл. 210 ал.1 т.5 от НК.

Жалбите съдържат идентични по съдържание оплаквания, затова и ще се обсъдят общо.

С частните жалби се иска отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото на прокурора. Основните възражения са за времеви несъответствия при доплащанията за бунгалата на св.Бърдарова и Клаушин и при указанията към св.Кр.И. във връзка с договора на св.Добревски, за недостатъчна индивидуализация на участието, за определеността на вредата.

Сочат се и неточности в броя на деянията и датите на анекс. Направено е искане по чл. 343 НПК за спиране на производството.

Частните жалби са допустими-подадени са от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на въззивна проверка акт и са в срок.

Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения.

Възражението на защитата пред районния съд е било насочено основно срещу съдържанието на обвинителния акт и че той, според защитата, не излага достатъчно ясни и определени факти за престъплението и участието на съответния подсъдим, така че всеки един от тях да узнае срещу какво фактическо и правно обвинение се защитава. Чл. 246, ал. 2 о т НПК изисква описание на съставомерните факти, включително времето, мястото и начина на извършване, постР.лото лице и вредата. Обстоятелствената и 1 заключителната част представляват един общ документ, като не е необходимо всеки факт да се преповтори в диспозитива. Разграничението между неясно обвинение и непълнота или противоречие в доказателствата е изводимо от ТР № 2/2002 г. на ОСНК, т. 4.2. Чл. 248, ал. 4 НПК изключва от обсъждането в разпоредителното заседание нарушенията, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, без да се изключва задължението за проверка на яснотата на обвинението.

В мотивите на първата инстанция , макар и да е налице известно противорчие, се установява, че е била докладвано предварително постъпилото становище от защитника на подсъдимите, с което се излагат подробни съображения по допуснати СПН. Последното е било поддържано от защитата в разпоредителното заседание. Изявлението на съда в края на атакуваното определение, че няма нови искания е невярно, но в началото на опеделението съдът е взел отношение по възраженията за допуснати нарушение и прекратяване на съдебното производство.

Районният съд е изразил обща оценка за съответствие между обстоятелствената част и диспозитива и е отхвърлил доводите за процесуални нарушения, макар в диспозитива д а не е отделена самостоятелна точка за отказа по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Съдът обаче е изложил отрицателен извод за необходимостта от връщане, постановил е делото да продължи по общия ред и изрично е указал обжалваемостта по тази точка. Разгледан като цяло, се установява, че макар и лаконичен, крайния извод е правилен.

Обвинителният акт, изготвен и внесен в съда през 2021 г. е повдигнал обвинения срещу двамата подсъдими по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. В заключителната част е посочен периодът 14.10.2014 г. – 19.05.2017 г., населените места, предварителният сговор, целта за имотна облага, възбуждането и поддържането на заблуждение чрез посочени лица и вредите по различните договорни отношения, в общ размер на вредатата - 217 817,90 лв. Обстоятелствената част описва договорите, обещаните изпълнения, разговорите и плащанията, към които това обвинение се отнася.

Използваното в жалбите понятие „епизод“ служи като описателно обозначение на отделни деяния, включени в продължаваното престъпление по чл. 26 НК. Броят на договорите, постР.лите лица, разговорите или плащанията не определя механично броя на отделните деяния. Значение има фактическото описание на изпълнителното поведение и съставомерните му последици.

Поради това не може да се изисква всяко плащане да бъде оформено като самостоятелен обвинителен пункт само защото е отделна банкова операция.

Твърдението за участие на подс. Б. И. не е изведено единствено от родствената връзка или качеството му в дружествата. Описани са общо взети решения, поръчения към Красимир И. и Светлана Урдова, както и негово поведение. При подс.У. са изложени общото участие и негови конкретни действия, включително в отношенията с отделни свеидетели по делото.

Доколко тези твърдения са доказани и дали осъществяват посочената форма на участие подлежи на разрешаване при разглеждане на делото по същество, без да се предполага от неговите управленските или семейните отношения.

2

По отношение на доплащанията за бунгалата на стр. 27–29 са описани първоначалните плащания, последващото съобщение за несъответствие с гръцките стандарти, разговорите с Урдова и подс.Б. И., общото решение на двамата подсъдими да поискат по 3 936 лв. за всяко бунгало и лично отправеното от И. искане. Посочени са мотивът за искането, фактурите № 6674 и № 6675 от 23.03.2017 г. и двата превода от 21.04.2017 г. Следователно са индивидуализирани адресатът, съдържанието на приписаното поведение и конкретните имуществени разпореждания, за които се твърди, че са предизвикани от него. Съдът отчита възражението, че изразът „около месец по-късно след окончателните плащания“ не съответства на посочените календарни дати, ако се отнесе към последния превод от 05.04.2017 г. Това е действителна дребна неточност в изложената хронология, но трябва да се има предвид, че датата на фактурата сама по себе си не установява други действия, извън тези, които тя може да удостовери /например разговори и др.под./ Тук обаче е налице изложена ясна последователност на събитията, приети за установени от прокурора- искане за доплащане за преработка, изпращане на фактурите и плащане на поисканите суми. По тази причина настоящият състав не приема, че установената неточност представлява съществена неопределеност на фактическото обвинение.

По отношение на договора на св.Добревски. На стр. 13–15 са изложени посещението от 26.01.2015 г., убеждаването чрез Кр.И. за замяна на първоначалния договор, преводът от 30 602,40 лв., последващите плащания от март 2015 г., строителните действия от април 2015 г. и преводът от 14.05.2016 г. Изложението не следва последователно календарната хронология и затова не може да се заключи коя от датите е сгрешена или неясна.

О б в и н е н и е т о достатъчно ясно и изчерпателно конкретизира посредника, адресата и съдържанието на поръчението – че договорената сгР. ще бъде изпълнена, и замяна на договорното отношение с посочено дружество. Описани са и исканията за последващи средства и твърдяното им заплащане. За двамата подсъдими се твърди участие чрез конкретни действия, което дава достатъчно възможност да се упражни право на защита срещу тези твърдения в ОА.

При съпоставяне на о писаните в обстоятелствената част имуществени разпореждания с посочената в заключителната част вреда и доколко при определянето й трябва да се отчете реално извършено изпълнение, възстановяване на средства или друго имуществено обстоятелство е въпрос за доказване и приложение на материалния закон. Защитната версия за изпълнение на договорите или за друг размер на вредата не може да се наложи на прокурора чрез указания при връщане на делото.

Останалите възражения – по отношение на обвинението по чл. 210 ал.1 т.5 от НК с допълнение към въззивната частна жалба е оттеглено и не се поддържа, но то и не отговаря на съответните процесуални действия, обективирани в наличните по делото протоколи за привличане на обвиняеми.

Относно предявяването на делото– в жалбата не се твърди пълна липса на повторно предявяване, а се иска проверка за конкретен по-късен материал или промяна и за предоставеното време за защита. Необходимо е да се 3 отбележи, че непредявяване на част от материалите не е основание за връщане и нарушено право на защита, доколкото дори и да е налично, то е отстранимо в хода на съдебното следствие.

Относно израза „две деяния“ на стр. 34–35 от ОА, и оплакването, че не съответства на обхвата на подробно изброените договорни отношения. Самото изброяване на шест отношения не твърди шест отделни деяния. В текста на ОА договорните отношения и заявените вреди са изброени и в обстоятелствената, и в заключителната част. Поради това посочената фраза сама по себе си не представлява нарушение/неяснота/, обосноваваща връщане на това основание.

По отношение на наличието на разминаване в сумите. На стр. 34 е изписана вреда за Добревски 63 926,86 лв., докато в заключителната част на стр. 36–37 е посочена сумата 63 692,86 лв. Последната сума заедно с останалите пет посочени вреди дава общия размер 217 817,90 лв.

Аритметичното съответствие подкрепя прочита на заключителната част и се отнася очевидно до втората сума, като следва да се прецени от първата инстанция доколко следва да се приложи нормата на чл. 248 А от НПК, Тази преценка не се включва в проверката по чл. 249 ал.3 от НПК, доколкото не е направена такава констатация от районния съд, а за първи път такава не може да се направи и/или отстрани от настоящата.

Чл. 248а НПК предвижда отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт. Очевидността означава правилното съдържание да е установимо, без съдът да достига до ново обвинение. За твърдяното разминаването на стр. 32 между дата на сключване на анекс 18.05.2017 г. и посочения Анекс № 005/18.04.2017 г. не изключва яснотата относно установяването за кой договор става въпрос, за искането за 3 276 лв. и после превода от 19.05.2017 г. и не е основание за връщане на делото само поради различните дати. Ако проверката на документа установи очевидна фактическа грешка, тя следва да се отстрани по надлежния ред, но отново от първоинстанционният съд, по посочените по-горе съображения.

В жалбата се съдържа позоваване на съдебната практика. Посоченото Решение № 321/04.06.2024 г. по н. д. № 77/2024 г. на ВКС, III н. о., подкрепя единния прочит на обвинителния акт: достатъчното описание в обстоятелствената част може да преодолее непълнота в диспозитива. То не допуска съдът да запълва липсващи факти, в какъвто смисъл са изложените по-горе съображения.

Решение № 50152/12.01.2023 г. по н. д. № 337/2022 г. на ВКС, I н. о., се отнася до съществено изменение на фактическото обвинение и ролята на обвиняем еи е нетонсимо към настоящото дело само поради наличието на хронологична неточност. Ако обаче при последващо изменение се въведат съществено различни факти, относно времето и/или участие на подсъдим, приложим е чл. 287 от НПК за изменение на обвинението.

Цитираното Решение по дело C-282/20 на СЕС, изисква ефективна възможност за отстраняване на неяснота и непълнота, които нарушават правото на подробна информация за обвинението, включително след разпоредителното заседание. То също не обосновава непременно връщане при 4 всяка една неточност в обвинителния акт.

Въззивният съд не може чрез връщане на делото да изисква обвинителният акт да се съобрази с факти, чиято истинност се поддържа от защитата, но предстои да бъде проверена. По изложените съображения не е установено ограничение на правото на двамата подсъдими да узнаят обвинението, което да налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно.