Решение № 5590 от 09.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5590 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100512003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дилон“ ЕООД, чрез адв. Л., срещу решение № 201117444/27.12.2023г., постановено по гр.д. № 26782/2019г. по описа на СРС, 28-и състав, с което по предявения от ищеца „Чолипак“ ООД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД е признато за установено, че ответникът „Дилон“ ЕООД, дължи на ищеца „Чолипак“ ООД сумата 6 444.23 лева, представляваща цена на доставени кутии от велпапе съгласно издадени от ищеца фактури №№ 031895/30.06.2018г. и 032385/07.08.2018г., ведно със законната лихва от 29.10.2019г. до изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 13883/2019г. по описа на СРС, 28-и състав, на 14.03.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. В случая процесните фактури не били ангажирани като писмени доказателства по гр.д. № 26782/2019г. по описа на СРС. Същите били оспорени, като антидатирани и неверни, не носели подписа на ответника и последният не ги бил получил. Оспорени били и всички представени от ищеца частни документи.

Не се установявало ответникът да извършил твърдените поръчки – позовава се на протоколите от о.с.з. на 15.07.2020г. и от 21.10.2020г. и заключението на ССчЕ. Съдът не обсъдил изводите на вещото лице, а се позовал на трайни търговски отношения, 1 каквито между страните не били налице. От гласните доказателства не се установили доставка и приемане на стока от страна на ответника. Първоинстанционният съд допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата, не обсъдил оспорванията на ответника по чл. 193 ГПК и чл. 194 ГПК, съвкупността от събраните доказателства, в т.ч. ССчЕ, нарушил процесуалните принципи за равнопоставеност на страните и разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Постановеният съдебен акт не кореспондирал със събраните доказателства, а изложените мотиви били голословни и спекулативни. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – изцяло отхвърлен от въззивния съд. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ищецът „Чолипак“ ООД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище в хода на въззивното производство.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищ е ц ъ т „Чолипак“ ООД излага, че с ответника „Дилон“ ЕООД имали търговски отношения по договори за продажба на кутии от велпапе. Първоначално ответникът заплащал в срок. Впоследствие в изпълнение на договорните си задължения ищецът доставил на ответника стоките, подробно описани в издадените от него фактури № 031895/30.06.2018г. и

032385/07.08.2018г. на обща стойност 6 544.23 лева, но същите не били заплатени от ответника, макар и да уверявал, че ще плати. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 13883/2019г. по описа на СРС, 28-и състав била издадена заповед по чл. 410 ГПК. След като получил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК ответникът извършил частично плащане по фактурите на сумата 100 лева. Тази сума постъпила по банковата сметка на ищеца на 15.04.2019г., а същевременно на 16.04.2019г. ответникът депозирал и възражение по чл. 414 ГПК п о ч.гр.д. № 13883/2019г. по описа на СРС, 28-и състав. Ищецът моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи по двете фактури неплатената разлика от 6 444.23 лева. Претендира законна лихва и разноски по делото.

Ответникът „Дилон” ЕООД с депозирания писмен отговор оспорва задълженията по фактури № 031895/30.06.2018г. и № 032385/07.08.2018г. – през 2018г. не поръчвал от ищеца и не получавал от него доставка на кутии от велпапе. Не получил и фактурите. В период преди процесния – 2017г. и в началото на 2018г.

2 купувал кутии и опаковки от ищеца и заплатил стойността им, но поради недобро качество на продуктите преустановил търговските си отношения с него. Признава, че през м.06.2018г. негов служител направил запитване до ищеца за определени кутии от велпапе, като за целта поискал да му бъдат предоставени мостри. Ищецът доставил малко количество мостри, които били заплатени от ответника по банков път на 08.02.2019г. Други кутии от велпапе ответникът не поръчвал и такива не му били доставяни от ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

Предявен е иск за установяване на парично задължение по договор за търговска продажба. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на стоки, по силата на което изпълнил задълженията си за предаване на стоките, а за ответника възникнало задължението за плащане на договорената цена.

Твърдените договори, обективирани в издадените от ищеца фактури №№ № 031895/30.06.2018г. и № 032385/07.08.2018г. са консенсуални и неформални, предвид липсата на законово изискване за форма за действителността им – арг. чл. 293, ал. 1 ТЗ. Постигнатото съгласие по облигацията може да бъде установявано с различни доказателствени средства, в т.ч. фактури, приемо-предавателни протоколи, гласни доказателства, ССчЕ.

Издадените от ищеца фактури № 031895/30.06.2018г. и № 032385/07.08.2018г. са представени към заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК. По заявено с исковата молба доказателствено искане цялото ч.гр.д. № 13883/2019г. е приложено към гр.д. № 26782/2019г. по описа на СРС, 28-и състав, предвид на което фактурите са част от доказателствения материал по настоящото дело. Същите обаче са едностранно подписани от ищеца. Фактурите не носят подпис за ответника, предвид на което сами по себе си не установяват твърдението на ищеца, че с ответника били обвързани от валидна облигация по договор за покупко-продажба със съдържанието по представените по делото фактури.

Като писмено доказателство по делото за установяване на облигация между страните ищецът ангажирал извлечение от банковата си сметка, от което се установява, че на 15.04.2019г. банковата сметка на ищеца „Чолипак“ ООД била заверена със сумата 100 лева, постъпила по нареждане на ответника „Дилон“ ЕООД.

Съгласно банковото извлечение наредителят посочил основание „плащане по ф.

31895/30.06.2018г. и ф. 32385/07.08.2018г.“, а още и „предварителни обезпечения“.

Съобразно неоспореното заключение на изслушаната по делото ССчЕ в счетоводството на ответника двете процесни фактури № 31895/30.06.2018г. и № 32385/07.08.2018г. не били осчетоводени. Вещото лице извършило проверка и по дневниците за покупки по ДДС за периода от 01.06.2018г. – 30.08.2019г. и справкитедекларации по ЗДДС и уведомленията за подаване на данните в НАП, но данни за 3 процесните фактури не били установени. Вещото лице установило, че на 16.04.2019г. ответникът счетоводно отразил плащане в полза на ищеца, извършено по банков път, на сума в размер 100 лева. В счетоводството си отразил същата като надплатена на ищеца, без налично задължение. Ето защо от извършеното от ответника частично плащане, при така посоченото основание „предварителни обезпечения“ и счетоводно отразяване не като плащане по фактурите, а като надплатена към ищеца сума без налично задължение, не се установява признание на задължения по фактурите, респ. валидно възникнала между страните облигация по договор за търговска продажба.

Разпоредбата на чл. 301 ТЗ предвижда, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

По делото не се установява моментът на узнаването на процесните две фактури от ответника да бил преди получаването на издадената по ч.гр.д. № 13883/2019г. по описа на СРС, 28-и състав, заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът своевременно депозирал възражение по чл. 414 ГПК. В тази връзка съдът намира, че представения имейл от 22.08.2018г., изрично оспорен от ответника с отговора на исковата молба, не е от естество да установи узнаване, тъй като от съдържанието му въобще не става ясно за коя конкретно фактура било запитването на ищеца, не са налице и данни за прикачен файл към съобщението с „приложената“ фактура. При това положение и с арг. чл. 301 ТЗ потвърждаване на действията от името на ответника не се установява по отношение на двете процесни фактури.

На следващо място настоящият съдебен състав намира за напълно основателно възражението на въззивника за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата, а именно приемане на писмени доказателства – стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и др., приложени с молбата на ищеца, депозирана в о.с.з. на 16.12.2019г. и допускане на гласни доказателства посредством разпита на св. А., по следните мотиви:

С отговора на исковата молба ответникът заявил нарочно възражение, че не бил обвързан от облигация с ищеца по двете фактури №№ 31895/30.06.2018г. и 32385/07.08.2019г., не бил поръчал описаните във фактурите кутии от велпапе, същите не му били доставяни от ищеца, не бил получавал кутиите.

С определението си по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд изготвил проектодоклад на делото, като синтезирано описал твърденията на ищеца и въведените от ответника възражения, посочил правна квалификация на предявения иск, разпределил в доказателствена тежест на ищеца да докаже в процеса валидно сключен договор за продажба, доставка на стоките, уговорената цена, приел като писмено доказателство представеното с исковата молба извлечение от банковата сметка на ищеца, приложил ч.гр.д. № 13883/2019г. по описа на СРС, 28-и състав, 4 допуснал поисканата от ищеца ССчЕ, насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 09.12.2019г. С определението си по чл. 140 ГПК съдът изрично указал на страните, че следва да изразят становището си по проекта за доклад до о.с.з., вкл. до о.с.з. ищецът да заяви становище и по писмения отговор на ответника и да представи писмените си доказателства, с които цели да обори твърденията на ответника, изложени в писмения отговор.

Ищецът получил отговора на ответника с определението на съда по чл. 140 ГПК на 13.11.2019г. В първото по делото о.с.з., чрез процесуалния си представител, ищецът поддържал иска, а ответникът - възраженията си срещу него. Страните не заявили възражения по доклада, предвид на което СРС докладвал делото съобразно проектодоклада, даден с определението по чл. 140 ГПК. В о.с.з. на 09.12.2019г. страните не заявили никакви нови доказателствени искания. Делото било отложено за 16.12.2019г. за изслушване на заключението на ССчЕ, поради постъпването му в съда на 06.12.2019г., при неспазен срок по чл. 199 ГПК.

Във второто по делото о.с.з. ищецът представил писмена молба с приложените оспорени от ответника писмени доказателства – стокови разписки, приемопредавателни протоколи и имейли (два от които – от 22.01.2018г. и от 19.03.2018г., в последното по делото о.с.з., СРС изключил от доказателствения материал по делото) и поискал съберането на гласни доказателства чрез разпита на св. А.. Процесуалният представител на ответника изрично се противопоставил относно допускането на доказателства, поради настъпила за това процесуална преклузия, а впоследствие във връзка с предоставената му от съда възможност изрично оспорил писмените такива, като съставени за целите на процеса, такова с невярно съдържание, неясно авторство.