Решение № 115 от 11.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Велико Търново, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500066 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 487/04.12.2025 г. по гр.д. № 893/2024 г. на Окръжен съд Плевен е осъдена А. В. Н. да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 27109,49 лв., представляваща неплатен остатък от главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата до размера от 28626,59 лв. за главницата, както и за размер от 3607,21 лв. – възнаградителна договорна лихва за периода 20.05.2023 г. – 10.11.2024 г., както и за размер от 120 лв. – обезщетение за забава за периода 20.05.2023 г. – 10.11.2024 г. и разходи за изискуем кредит в размер на 120 лв. исковете са отхвърлени, като неоснователни. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, като решението се обжалва в отхвърлителните части, с които е отхвърлена част от претенцията за главница и изцяло претенциите за 1 договорна и санкционна лихви, и разходи за изискуемост, дължими съобразно договора за кредит. Изложени са съображения, че Директива 2008/48/ЕО не изисква всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Българският закон е предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил това изискване, като се счита, че следва да се приложи принципът на примат на правото на ЕС.

Прилагането в съответствие с националната правна уредба на тази санкция не отговаря на пропорционалността, която изисква Директивата – неспазването на изискването на ЗПК не би могло във всички случаи да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В т. 10, пар. 2, б. „з“ от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочват само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Първоинстанционният съд е следвало да направи преценка за съществеността на нарушението, като провери дали в конкретния случай потребителят действително е бил затруднен да разбере същественото съдържание на договора. Погасителният план не е компонент от договора за банков кредит, а неговата функция е информационна, както и на Тарифата за таксите, събирани от банката. Дори липсата на погасителен план не води до недействителност на договора. Позовава се на решение по дело С-42/15 и решение по дело С331/18 на СЕС, в които е разяснено, че погасителният план не е задължителен реквизит на договора за кредит, а представлява структурирана разбивка на погасителните вноски по кредита, размерите, периодите и броят на които трябва да бъдат посочени н договора. В конкретния случай, макар и под шрифт 12, примерният погасителен план е четлив и разбираем. В тази връзка се оспорва изводът за приложението на чл. 22 ЗПК.

Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез назначения особен представител, е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата 2 оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен от „Банка ДСК“ АД против А. В. Н., за заплащане на сумата от 28626,59 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 3607,21 лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2023 г. до 10.11.2024 г., сумата от 120 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.05.2023 г. до 10.11.2024 г., разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., както и сторените разноски в заповедното производство. Изложени са обстоятелства, че с договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2022 г.

Банка ДСК АД е предоставила на кредитополучателя А. Н. сума в размер на 30000 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В договора е уговорено, че кредитът се олихвява с възнаградителна лихва от 7,75 % годишно. Неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, по силата на които при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата.

Съгласно чл. 16.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно 3 изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Кредитът е усвоен по разплащателната сметка на кредитополучателя. Длъжникът е изплащал вноските по погасителен план с падеж до 20.04.2023 г. включително, като всички последващи вноски от 20.05.2023 г. са останали неплатени. Банката е направила опит за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което е залепено уведомление по чл. 47 ГПК от ЧСИ П. П.в. Подадено е заявление до Районен съд Плевен по чл. 417 ГПК и по ч.гр.д. № 5636/2024 г. на Районен съд Плевен искането за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, тъй като настоящият адрес на длъжника е в Република Гърция. С оглед начина на връчване районният съд е указал на ищеца възможността за предявяване на настоящия иск срещу длъжника.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва иска. Сочи се, че искът е недопустим, тъй като е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Оспорен е подписът на кредитополучателя на договора за кредит. Сочи се, че не са спазени изискванията за съставяне на договора с шрифт, не по-малък от 12 и от договора не може да се разбере ясно и точно при какви условия се сключва. Договорът не съдържа методика, съгласно чл.

33а ЗПК, за изчисляване на референтния лихвен процент. Не е разписана възможността потребителят да може да се откаже от договора и условията за упражняване на това право.

С обжалваното решение е прието, че погасителният план представлява неразделна част от договора, и доколкото същият е с шрифт 10, не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. По тази причина е налице нищожност на договора за кредит за текущо потребление, поради противоречие със закона. Взето е предвид, че е усвоена сумата от 30000 лв., извършени са плащания в общ размер от 2890,51 лв., след приспадането на която сума остава дължим остатък от главницата в размер на 27109,49 лв., в който размер е уважен иска, ведно със законна лихва от датата на исковата молба, като за разликата до претендирания размер на главницата от 28626,59 лв., и за сумите 3607,21 лв. – възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на 120 лв. и разходи за изискуем кредит от 120 лв. исковете са отхвърлени.

4

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между Банка ДСК АД и А. В. Н. е сключен договор за кредит за текущо потребление на 22.08.2022 г., по силата на който банката като кредитор отпуска на кредитополучателя Н. кредит за текущо потребление в размер на 30000 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т.5 от договора е посочено, че кредитът се погасява с месечни вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план Приложение № 1. Погасителният план съдържа и информация за размер, брой, периодичност и дати на плащане на погасителните вноски, както и размер на дължимата обща сума и годишен процент на разходите по кредита – чл. 2.1. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца – т. 7 от договора. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,75 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години, 0,050 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,700 % при изпълнение на условията, посочени в т. 9 от договора. При нарушаване на условията отпада правото на ползване на преференциална лихва. Годишният процент на разходите по кредита е 8,32 %. Страните се уговарят, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, ако кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса на кореспонденция и опитът е удостоверен от пощенска служба. Неизменна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Към договора за кредит са приложени общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, искане за кредит, подписани от кредитополучателя.

С оглед забавата в погасяване на задълженията, банката е отправила покана уведомление до А. Н., на адреса, посочен в договора за кредит, връчена по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ П.в на 14.03.2024 г.

5

Със заявление от 02.10.2024 г. е предприето действие от банката по снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, но с оглед установения настоящ адрес на длъжницата в Република Гърция, с Разпореждане № 11513/03.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5636/2024 г. на Районен съд Плевен е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е указано на заявителя, че може д едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за претендираните в заповедното производство вземания. С оглед на това е заведен настоящият осъдителен иск за посочените в петитума суми.

По делото е изслушана съдебно техническа експертиза, която установява, че договорът за кредит и общите условия са изпълнени с компютърен шрифт Тimes New Roman, с размер 12 пункта. Погасителен план и ГПР е изпълнен с компютърен шрифт Arial, с размер 10 пункта. Стандартен европейски формуляр е изпълнен с компютърен шрифт Тimes New Roman, с размер 10 пункта. Декларация и искане за кредит са изпълнени с компютърен шрифт Тimes New Roman, с размер 11 пункта.

Размерите на вземанията са изследвани от вещо лице по изслушаната съдебно икономическа експертиза. Вещото лице е установило, че кредитът в размер на 30000 лв. е отпуснат и усвоен по разплащателната сметка на А. Н. на 22.08.2022 г. По договора са постъпили суми за погасяване на задълженията в общ размер на 2890,51 лв. От тази сума са погасени главница за периода от 20.09.2022 г. до 20.04.2023 г. включително в размер на 1373,41 лв., договорна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 20.05.2023 г. в размер на 1517,10 лв., като последното плащане по договора е направено на 20.05.2023 г. в размер на 10,30 лв., с която сума е погасена частично договорна лихва с падеж 20.05.2023 г. Към 11.11.2024 г. – датата на подаване на исковата молба има забава в плащанията на 18 вноски с падежи от 20.05.2023 г. до 20.10.2024 г. в общ размер на 6497,33 лв. Размерът на непогасените задължения според вещото лице възлиза, както следва: 28626,59 лв. главница, 3488,06 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.05.2023 г. – 10.11.2024 г., 241,29 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 20.05.2023 г. – 10.11.2024 г., такса за изискуем кредит – 120 лв., или общ размер на задълженията – 32475,94 лв.