Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 99 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 58/2026
Вид
Определение № 99
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Иван Иванов , Васил Василев, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 229 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.536 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.536, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.23, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.34, ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.125, ал.1, т.4 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. София, 11.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Васил Василев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20261001000058 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 75 926/21.01.26г., подадена от „ГРАФКАР“ ООД, ЕИК 202698246, против определение № 5207 от 23.12.2025г., постановено по т.д. №792/2025г. по описа на Софийски градски съд, Т О , VI-15 състав, с което е спряно производството по делото по подадена от жалбоподателя жалба по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ до приключване на т.д. № 749/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав с влязъл в сила съдебен акт.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че след като регистърното производство е спряно на основание чл.536 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на т.д.№ 749/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, то и производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано срещу отказ, постановен в рамките на същото регистърно производство, следва да бъде спряно до решаване на преюдициалния спор. Според жалбоподателя производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ не представлява регистърно производство и не е обхванато от правното действие на спирането по чл. 536 ГПК, а последното не попада в нито една от хипотезите на чл. 229 ГПК, които биха могли да оправдаят спиране на съдебното производство. С оглед изложеното иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на жалбата по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ по същество.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, установи следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба вх. № 47680 от 16.04.2025г. по описа на съда / вх. № 20250411180119 в Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията/, подадена от настоящия жалбоподател по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ с искане да се отмени отказ № 20250404185806 от 08.04.2025г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция 1 по вписванията за вписване на заличаване на съдружника К. М. К. поради прекратяване на участието му на основание чл.125, ал.1, т.4 ТЗ и промяна на правно организационната форма на дружеството. При извършената преценка относно допустимостта на производството първоинстанционният съд е установил, че в електронната партида на „ГРАФКАР“ ООД, ЕИК 202698246 в ТТРЮЛНЦ, при Агенция по вписванията е вписано определение от 14.04.2025г. по т.д.№750/2025г. на СГС, ТО, VI-2 с-в, потвърдено с определение от 06.06.2025г. по ч.т.д.№410/2025г. на САС, ТО, 6 с-в, с което регистърното производство е спряно на основание чл. 536 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на преюдициалния спор, по който е образувано т.д. №749/2025г. на СГС, ТО, VI-23 състав.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за спиране и на производството по иска по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като спирането на регистърното производство препятстват осъществяването на контролните му правомощия по правилността на постановения отказ.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съгласно чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство се спира въз основа на съдебен акт по чл.536, ал.1, т.1 ГПК, когато е налице висящ съдебен спор, в рамките на който следва да бъде установено съществуването на заявените за вписване обстоятелства. В настоящия случай е безспорно, че такъв висящ съдебен спор е налице и същият има пряко преюдициално значение за съществуването на обстоятелствата, чието вписване е отказано от длъжностното лице по регистрацията, предвид което е постановено спиране на регистърното производство по реда на чл. 536 ГПК. Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не е самостоятелно, а представлява контролно - отменителна фаза в рамките на същото това регистърно производство. Съдът осъществява контрол по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ като продължение на вече откритото пред Агенцията по вписванията производство. При съобразяване на изложеното и фактите по делото следва да се приеме, че при постановено спиране на регистърното производство по реда на чл.536, ал.1, т.1 ГПК, съдът е лишен от процесуална възможност да се произнесе по съществото на отказа или да дава задължителни указания по чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като това би довело до развитие на спряно производство в противоречие с чл.536 ГПК и би обезсмислило правното действие на спирането, т.е налице е временна недопустимост на висящия процес,която има действие на забрана да се извършват от съда и страните процесуални действия по делото. След като регистърното производство вече е спряно с влязъл в сила съдебен акт постановен по реда на чл.536, ал.1, т.1 ГПК, което е служебно известно на съда произнасящ се по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, на основание чл.23, ал.6, вр. с чл.34, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, е процесуално недопустимо повторно спиране на същото производство, тъй като същото е в нарушение на забраната за извършване на процесуални действия по делото, а и от това няма да настъпят различни правни последици от вече настъпилите по отношение на всички участници в регистърното производство.

2

С оглед на горното спирането на производството с обжалваното определение е процесуално недопустимо, поради което същото следва да бъде обезсилено, а делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на жалбата след влизане в сила на постановения в исковото производство съдебен акт.

По делото периодично следва да бъде извършвана справка относно движението и приключването на т.д.№749/2025г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от тези мотиви Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение определение № 5207 от 23.12.2025г., постановено по т.д.

№792/2025г. по описа на Софийски градски съд, Т О , VI-15 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за произнасяне по основателността на жалба вх. № 47680 от 16.04.2025г. след представянето на доказателства за приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№749/2025г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, с влязъл в сила съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3