Решение № 1371 от 11.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. П., 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20215220101288 по описа за 2021 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Г. Д. Д. от гр. П. срещу А. И. Д. с постоянен адрес в гр. С. за прогласяване на нищожността на договор за продажба на имот (апартамент в гр. П.), сключен между родителите и наследодатели на ищеца Е. и Д. Д.и като продавачи, и ответника - техен внук, син на брата на ищеца, като купувач, като сключен при условията на абсолютна симулация, т.е. привиден и неприкриващ друг договор, без действително уговорено заплащане и без заплатена каквато и да е сума, с правна квалификация по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, както и за връщане на апартамента на ищеца на осн. чл.

34 от ЗЗД до размера на наследствените му права.

В исковата молба се твърди, че процесният апартамент е бил придобит от Е. и Д. Д.и през 1966 г. по време на брака им чрез покупка. През 1996 г. двамата го дарили на сина си и баща на ответника И. Д., но по-късно във връзка с влошаване на отношенията между двамата братя - И. и ищеца Г., бил поставен въпросът за накърняването на евентуалната бъдеща запазена част на Г., поради което И. се съгласил да върне апартамента на родителите си и го направил отново чрез дарение през август 2010 г. Още по това време обаче ответникът вече изразявал желание за покупка на имот в гр. С., за който можел да получи кредит при пооблекчени условия, ако притежава собствен имот, който да ипотекира, вместо неговите баба и дядо да ипотекират същия имот. Дядото и бабата заявили, че щом се налага, ще му продадат "фиктивно и временно" апартамента си с цел да му бъде отпуснат кредит. Така на 29-ти септември 2010 г. била извършена процесната привидна сделка, оформена като продажба за цена от 32060 лв. Страните се били разбрали помежду си, че цената няма да се 1 заплаща, а след като ответникът погаси кредита, ще прехвърли имота обратно на баба си и дядо си.От 2006 до 2010 г. ответникът бил редовен студент, живеел в общежитие, след 2008 г. работел в дружеството на баща си, така че дори да е имал доходи, те не са били големи.

Никога през цялото време той не бил изразявал и желание да се установява в гр. П. и да придобива там имот - напротив, недвусмислено, заявявал, че вижда живота си и професионалната си реализация в С.. Към 2010 г. той не е разполагал със сумата 32000 лв., които да плати на баба си и дядо си; родителите му също към този момент имали свои разходи, вкл. изплащане на кредит за техен собствен апартамент, и не можели да му помогнат с покупката на имот в С.. Първоначално бабата и дядото запазили за себе си правото на ползване, но по-късно по изрична молба на внука те се отказали и от него, отново с цел благоприятни условия за бъдещ кредит. Свидетелство за липсата на реално намерение за прехвърляне на собственоста било това, че до смъртта си прехвърлителите са обитавали същия апартамент. Двамата починали съответно през 2014 г. и 2020 г. и техни наследници са двамата им сина.

С отговора ответникът оспорва иска изцяло. Твърди, че действителното намерение и желание на неговите баба и дядо е било договорът да ги обвърже валидно и да възникнат вещноправните му последици. Заявяват, че оспорват твърденията на ищеца, че продължавали да живеят в имота и след сделката от 1996 г. в полза на сина си И. Д. и сами финансирали ремонтите или търсели съдействие и от двамата си синове; че отношенията на двамата братя се влощили през 2009-2010 г. и бил поставен въпросът за дарението, поради което И. "върнал" на родителите си имота; че е имало разговор на бабата и дядото с внука (ответника) за фиктивно прехвърляне на имота с цел получаване на по-облекчени условия за кредит; че ответникът и баща му не са имали към 2010 г. средства, с които да извършат плащане по сделката, предмет на настоящия иск. Заявяват, че наистина бабата и дядото са живели в имота, но това е било в съответствие с уговорката в договора за дарение, като до 2008 г. в общо домакинство с тях в апартамента е живял и ответникът с родителите си, а през лятото родителите заминавали да живеят на вилата си в м. Чаира. Ищецът е напуснал това жилище още през 80-те години, като с помощта на родителите си закупил друго жилище. И. Д., докато живеел с родителите си, полагал грижи и за поддръжката на апартамента, и за самите си родители. Това именно накарало родителите да му дарят апартамента през 1996 г., но за свое спокойствие си запазили правото на ползване. Г. Д. наистина поставил въпроса за дарението, но на предложението на родителите им да му прехвърлят други имоти отговорил, че иска да получи дела си от апартамента в пари. Тогава бащата Д. Д. предложил имотът да бъде върнат обратно в патримониума на родителите, а след това да бъде купен отново от И. Д., при запазено право на ползване за родителите, за цена 32000 лв., която да бъде предоставена на Г. в отговор на претенциите му. При определянето на сумата било взето предвид, че Г. Д. се е грижил за родителите си и е правил разходи за апартамента. Всички се съгласили, но И. Д. предложил имотът да бъде придобит не от него, а от сина му. И. Д. уверил сина си, че той ще поеме разноските по сделката. Така ответникът приел да стане собственик, като поел задължение да живее с дядо си и баба си и да полага грижи за тях, а чичо му да се удовлетвори от цената на сделката. Към онзи момент 2 ответникът все още не бил взел решение да остане в С. - това станало по-късно, след като се обвързал семейно и със съпругата си през 2012 г. предприел действия по придобИ.е на имот в С.. Твърдението, че имот с тежест (право на ползване) може да послужи за обезпечение пред банка, според ответника е лишено от правна логика известно е на всички, че такъв имот е негоден за обезпечение. Едва две години по-късно, когато ответникът наистина решил да придобие имот в С., бабата и дядото се съгласили да се откажат от правото си на ползване и именно това разстояние във времето е индиция за липса на привидност. Още преди сделката, на същия ден - 29.09.2010 г., ответникът и баща му предали сумата 32060 лв. на Д. Д., като се разбрали веднага след сделката тя да бъде предадена на Г. Д.. За допълване на сумата И. Д. взел дори заем от приятел в размер 5600 лв., заради който подписал и запис на заповед. Познавайки баба си и дядо си, ответникът е убеден, че те са предали сумата на чичо му. Въпреки това през 2019 г. ищецът, вместо да се погрижи за майка си Е., тогава провеждаща лечение от онкологично заболяване, я въвлякъл в съдебни процеси, вкл. дело по ЗЗДН срещу брат му, като в същото време придобил на 15.08.2019 г. нейния наследствен дял от личен имот на починалия му вече баща. Ако процесната сделка е била привидна, още тогава ищецът е можел да повдигне въпроса за връщането на имота в патримониума на Е.

Д.а, но подобен иск не е предявен нито от нея, нито от самия Г. за наследствения му дял от баща му в размер 1/6. Ако целта е била имотът да се използва като обезпечение, това обезпечение е можело да бъде учредено от самия И., без да се извършват допълнителни разходи по тези две сделки. Несъстоятелността на твърденията на ищеца се установява допълнително и от факта, че през 2010 г., веднага след придобИ.ето на имота, самият ответник А. Д. с помощта на родителите си направил основен ремонт на жилището. Заявява се, че е несъстоятелно твърдението за липса на средства у И. и А. Д.и, като се заявява, че основната финансова тежест е поета от И. Д. и неговата съпруга, които са подкрепяли ответника като единствен син. И. Д. извършва търговска дейност като едноличен търговец и като съдружник в дружество и има доходи от тази дейност. Заема от 5600 лв., които не са му достигали за сделката, той е върнал на приятеля си в края на годината. По този начин страните са считали отношенията си за справедливо уредени, но ищецът е имал и нови претенции и след като е успял да накара майка си да му прехвърли притежаваните от нея идеални части от имоти, той се е разпоредил възмездно със своя дял от общо 2/3 от наследствения имот в местността Чаира, а в същото време некоректно се опитва да внуши, че е третиран несправедливо.

Ответникът прави и възражение за придобивна давност. Счита за недопустим иска по чл. 34 от ЗДД, доколкото това не е самостоятелен иск, а последица от нищожността на решението и възниква след уважаването на иск за прогласяване на нищожност, т.е. искането е преждевременно направено; евентуално е неоснователно, като за наследствения дял на ищеца от наследството на Д. Д. е и погасено по давност, заедно изобщо с правото да се иска прогласяване на нищожност на договора за този дял, като ищецът в настоящия процес е легитимиран да предяви претенцията си само за наследствения дял от Е. Д.а в размер 2/6 ид. части.

3

В хода на делото страните поддържат становищата си.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът Г. Д. е син на продавачите по сделката Е. и Д. Д.и. Ответникът А. Д. е син на другия техен син - И. Д..

Родителите на ищеца са притежавали процесния апартамент, намиращ се в гр. П. на ул.

********, в режим на съпружеска имуществена общност, като не е спорно, че са го придобили по начина, описан в исковата молба.

На 23.04.1996 г. родителите са прехвърлили чрез дарение собствеността върху апартамента на сина си И., като си запазили правото на ползване върху него. На 26.08.2010 г. той им дарил апартамента обратно, а на 29.09.2010 г. двамата съпрузи продали апартамента на неговия син А., като си запазили правото на ползване върху него. Посочената в нотариалния акт цена е в размер 32060 лв. и отново там се сочи, че продавачите са я получили предварително и изцяло в брой.

Имотът бил деклариран от А. Д. по реда на ЗМДТ веднага, като не е заявена промяна на титулярите на партидите за отчитане на електроенергия и В и К услуги, които остават съответно И. Д. и Д. Д..

На 22.06.2012 г. Е. и Д. Д.и с декларация с нотариално заверени подписи, вписана в имотния регистър, се отказали от правото на ползване върху апартамента.

На 18.07.2012 г. била вписана договорна ипотека върху апартамента, обезпечаваща банков кредит в размер 40000 лв., който следвало да се изплати за срок от 180 месеца (15 години).

Кредитът бил изплатен предсрочно и ипотеката била заличена на 16.03.2016 г.

На 20.07.2012 г. А. Д. и Е.К. чрез покупка от трето физическо лице придобили в равни дялове апартамент в гр. С..

На 16.03.2021 г. А. Д. продал процесния апартамент в гр. П. на трето лице.

Д. Д. починал на 15.01.2014 г., а Е. Д.а - на 31.07.2020 г. До смъртта си те обитавали процесния апартамент, като до покупката на собствено жилище през 2006 г. там живеели и И. и Р. Д.и.

От 2006-2007 г. А. Д. учел във висше учебно заведение в гр. С. и пребивавал предимно в този град, като и след завършването на висше образование останал да живее там заедно със съпругата си, с която заедно купили апартамента през 2012 г. По време на обучението си, което не било приключило към 2010 г., той живеел в общежитие и бил издържан от родителите си.

Горните обстоятелства се установяват от писмените доказателства и не са спорни.

Установява се, че двамата братя И. и Г. Д.и са в обтегнати отношения отпреди 2010 г. и имат помежду си множество спорове, свързани с имуществени отношения.

По делото са изслушани две екпертизи от две различни вещи лица със задача да изчислят дали родителите на А. Д. с получаваните от тях доходи в периода 2005-2010 г., като се 4 приспаднат очакваните разходи за живот на домакинство като тяхното - двама възрастни, които издържат един син по време на следване в университет и понякога подпомагат финансово възрастните си родители. Данните за разходите са взети от обобщените данни на НСИ за видовете домакинства в страната и са усреднени за такъв тип домакинства. Данните и от двете установяват значителна положителна разлика за периода между установените приходи и предполагаемите разходи - малко над 96000 лв според едното вещо лице и малко над 108000 лв. според другото. Установява се, че в този период, през 2006 г., И. и Р. Д.и са купили и други недвижими имоти - апартамент и магазин, за които са изплащали ипотечен кредит до 2016 г., и вещите лица не са събирали информация за конкретните вноски по кредита като разход, но са взели предвид средностатистическия размер на вноските по кредити, с което е натоварено едно домакинство от този тип у нас в периода. Установеното от експертизите положително салдо на доходите и разходите им е само приблизително, но затова пък надхвърля значително сумата 32060 лв. и позволява да се направи извод, че двамата принципно са могли да предоставят тази сума на родителите на Д. като цена по сделката, с която апартаментът се придобива от техния син.