Определение № 336 от 20.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Ловеч, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500227 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 418, ал.5 ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Юробанк България" АД, ЕИК **********, представлявано от изп. директор Д. Ш. и М. В. - прокурист, чрез адв. Х. Х. И. от САК, срещу Разпореждане № 797 от 2 7.03.2024 г. на РС Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 510/2024 г., с което първоинстанционният съд e отхвърлил отчасти Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника К. С. К., ЕГН ********** за претендираните вземания за такси в общ размер на 208.24 лв., начислени за периода от 11.06.2021 г. до 10.04.2023 г.; 69.86 лв. застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.01.2022 г., 72.00 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.02.2024 г. до 14.03.2024 г., както и за сумата 102.79 лв., представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата 515.09 лв. съдебно-деловодни разноски.

Счита, че същото е незаконосъобразно неправилно. Изтъква, че процесният договор не е за предоставяне на потребителски кредит, а за издаване на кредитна карта. Твърди, че съгласно чл.10.1 от ОУ, картодържателят се е задължил да заплаща изчерпателно описаните такси, които не са свързани с усвояване и управление на кредитната карта, а представляват допълнителна услуга. Излага съображения, че неправилно 1 заповедният е отхвърлил заявлението и за сумата 72.00 лв., представляваща обезщетение за уведомяване на длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение и представени доказателства за действителното му плащане от банката. Счита, че разходите за това уведомяване следва да се възложат на неизправната страна по съглашението, чието поведение е довело до обявяване предсрочната изискуемост на задължението съгласно даденото в т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Във връзка с отхвърлената претенция за сумата 69.86 лв. застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.01.2022 г. прави уточнение, че К. С. К. се е присъединил като застраховане лице към застрахователна програма „защита на плащанията“ и това е допълнителна услуга, за която той е дал съгласието. В условията на евентуалност, ако направените в частната жалба искания бъдат уважени, моли да бъде присъдена и сумата 102.79 лв., представляваща поропорционално намалена част от сторените в заповедното производство разноски.

Моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 797 от 27.03.2024 г. на РС - Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 510/2024 г. поради неговата неправилност и вместо това да постановите да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Юробанк България" АД срещу длъжника К. С. К., ЕГН ********** за такси в общ размер на 208.24 лв., начислени за периода от 11.06.2021 г. до 10.04.2023 г.; 69.86 лв. застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.01.2022 г., 72.00 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.02.2024 г. до 14.03.2024 г. и 102.79 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, както и направените разноски за ДТ в настоящето производство.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от страна, за която е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от нея заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 510/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано производството по ч.гр.д. № 510/2024 г. по описа на РС - Ловеч, заявителят "Юробанк България" АД е претендирал, че К. С. К. дължи 2 заплащане на следните суми по извлечение от счетоводните книги на банката:

1000.03 лв. - главница, 239.20 лв. - възнаградителна лихва за периода от 31.01.2022 г. до 25.01.2024 г., 162.00 лв. - мораторна лихва за периода от 31.01.2022 г. до 14.03.2024 г., 208.24 лв. - такси за периода от 11.06.2021 г. до 10.04.2023 г., 69.86 лв. – застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.01.2022 г., 72.00 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 19.02.2024 г. до 14.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 35.09 лв. ДТ и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC № VC 313266 от 22.10.2020 г., сключен между „Юробанк България" АД от една страна и от друга страна - К. С. К.. По отношение вземането за такси в размер на 208.24 лв. е посочено, че представляват сбор от : 1 бр. годишна такса за обслужване на платежен инструмент в размер на 45.00 лв.; 14 броя такси за изпращане на хартиено месечно извлечение с ДДС в размер общо на 27.00 лв.;

9 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит в размер общо на 91.24 лв.; 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит в размер на 15.00 лв.; 1 бр. такса на 1 стойност 30.00 лв. за услуги на клиенти – ФЛ. Картодържателят К.

С. К. се е присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“АД, подписвайки нарочна декларация. В нея е дал съгласието си сумата на месечната застрахователна премия, определена съгласно Общите условия на програмата, да бъде начислявана като задължение по кредитната карта, издадена от Банката и да бъде превеждана на застрахователя. Посочено е, че претендираната като част от общото задължение сума от 69.86 лв. – застраховки, представлява сбор от непогасени от картодържателя застрахователни премии по застрахователната програма. Поради неизпълнение от страна на картодържателя на договорните му задължения, Банката е упражнила правото си да прекрати договора, поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно 31.01.2022 год. и 01.03.2022 год., обявявайки цялото задължение на длъжника – картодържател за незабавно изискуемо и дължимо. Изявлението на кредитора за това е обективирано в Покана – уведомление чрез ЧСИ В.П., с рег.№ 879 на КЧСИ и район на действие ОС гр.Ловеч, което е достигнало до длъжника на 25.01.2024 год.. Уточнява, че сумата в размер общо на 72.00 лева – обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на банката във връзка с връчване на покана на длъжника съгласно чл.20.3 от ОУ към процесния договор.

В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил документите, от които произтича вземането му, заедно с приложенията.

С Разпореждане № 797 от 27.03.2024 г. районният съд е уважил 3 заявлението на "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. С. К. за следните суми: 1003.00 лв. - главница, 239.20 лв. - възнаградителна лихва за периода от 31.01.2022 г. до 25.01.2024 г., 162.00 лв. - мораторна лихва за периода от 31.01.2022 г. до 14.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда /25.03.2024 г./ до изплащане на вземането, както и за сумата 412.30 лв. - разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението.

По отношение на сумата в размер 208.24 лв. – такси за периода от 11.06.2021 г. до 10.04.2023 г.,69.86 лв. застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.01.2022 г., 72.00 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.02.2024 г. до 14.03.2024 г., както и за сумата 102.79 лв., представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата 515.09 лв. съдебноделоводни разноски, е отхвърлил заявлението. В мотивите си районният съд е направил извод, че заявлението в частта за претендираните такси, застраховки и обезщетение за уведомяване е в противоречие със закона, което е основание за отхвърлянето му. Изложени са съображения, че клаузата за такси е в противоречие със закона и добрите нрави и цели заобикалянето на чл.33 от ЗПК, като води до оскъпяване на кредита. Тя касае дейност, която няма характер на „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а представлява разход във връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попада в обхвата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуга.Прието е, че същото се отнася и до претенцията за застраховки в размер на 69.86 лв. и обезщетението за уведомяване.

Въззивната инстанция счита, че правилно районният съд е приел, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

Неоснователно е направеното в жалбата оплакване, че в случая се касае за договор за издаване на кредитна карта, а не за потребителски кредит. В чл.1 от Договора изрично е посочено, че Банката предоставя на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит персонална кредитна карта.

Въззивният състав споделя изцяло изводите на районния съд досежно дължимостта на претендираните от заявителя такси в размер на 208.24 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая тези такси не са индивидуализирани в договора, а единствено в чл.2 е посочено, че Приложение № 1, съдържащо приложимата към Договора тарифа на банката, е неразделна част от него.

4

На следващо място характеристиката на претендираните от заявителя такси води до извод, че същите са свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото се начислява при извършване на платежни операции и същите са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК , в който е въведена забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

От страна на заявителя се прави искане за издаване на заповед за изпълнителен лист за сумата 72.00 лв., представляваща обезщетение за уведомяване, която представлява сбор от разходите на банката във връзка с връчване на покана на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията му. Към заявлението са приложени покана от ЧСИ, разписка за връчването и платежно нареждане за заплащане на сумите 72.00 лв. по сметката на ЧСИ. Предвид описанието на претенцията за такса за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, настоящият състав намира, че тези разноски се претендират поради забава на длъжника.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК , разпоредбата на който е приложим към процесния договор за издаване на кредитна карта, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Дейността по изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с процесния договор, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Поради това претендирането на разноски за събиране вземане поради неизпълнение противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК , според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. По изложените съображения въззивната инстанция намира, че заплащането на направените от заявителя разходи в размер на сумата от 72.00 лв. за изготвяне и връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника, която се претендира със заявлението, противоречи на закона по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК , поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за тази сума.