Решение № 7802 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7802 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100504248 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 895 от 17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 41592/2022 г. на СРС, 29 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД/, ЕИК 130277958, срещу С. В. Т., ЕГН **********, Н. В. Т., ЕГН **********, и В. В. Т., ЕГН **********, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не дължи изпълнение на действие по изпълнителен лист от 22.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 8817/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 851/2012 г. по описа на СГС, II В въззивен състав, за премахване на монтирани в нарушение на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр. ****, електрически кабели с дължина 15 метра, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1293/2022 г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 29 при СРС, поради погасяването му по давност.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК, решението е обжалвано от ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите, необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства.

1

Поддържа, че неправилно съдът е възприел като признание на вземането на ответниците изразената от ищеца воля в писмо от 23.08.2017 г. Последното било изпратено във връзка с възражения на ответниците и в него ищецът изразил съгласие за преместване на съоръженията по указания в решението на съда от 22.12.2015 г. начин и съответно – готовност да го изпълни. С това писмо ищецът е уведомил ответниците, че изпълнение на тези дейности са възложени на лицензиран изпълнител, както и че са закупени необходимите за тези дейности строителни материали.

Поддържа, че с това писмо ищецът не признава вземането на ответниците, а цитира свое предходно писмо от 06.06.2017 г., с което е извършено категорично признаване на вземането. Именно и поради това с последното изявление е била прекъсната давността за вземането на ответниците. Към датата на подаване на настоящата искова молба е изтекъл предвидения от закона петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането на ответниците е погасено по давност. Като е стигнал до различен извод, съдът е постановил неправилно решение.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за уважаване на исковете като основателни. Претендира разноски.

Въззиваемите страни - ответници С. В. Т. и Н. В. Т. /лично и като правоприемници на починалата в хода на процеса на 10.10.2025 г. В. В. Т./ оспорват жалбата в с.з. и молят решението да се потвърди като правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Претендират разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по подадена искова молба вх. № 159592/01.08.2022 г., с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ ЕИК 130277958 е предявил срещу 2

С. В. Т., ЕГН **********, Н. В. Т., ЕГН **********, и В. В. М., ЕГН **********, отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че не дължи изпълнение на задълженията по издаден от 22.06.2017 г. по гр. д. № 872/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав изпълнителен лист. С последния, въз основа на влязло в законна сила Решение № 8817/22.12.2015 г., постановено по в. гр. д.

№ 851/2012 г. по описа на Софийски градски съд, II В въззивен състав, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е осъдено по исковете на С. В. Т., Н. В. Т. и В. В. Т. с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, да премахне монтираните в нарушение на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр. ****, електрически кабели с дължина 15 метра.

Установява се, че с определение № 21821/26.08.2022 г., постановено по образуваното дело, съдът е допуснал обезпечение, на основание чл. 389 ГПК, на иска по чл. 124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, предявен от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ ЕИК 130277958, срещу С. В. Т., ЕГН **********, Н. В. Т., ЕГН **********, и В. В. М., ЕГН **********, чрез налагане на следвана обезпечителна мярка: СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО № 1293/2022 г. по описа на ДСИ, отд.

1, уч. 29 при СРС.

Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че с Решение № 8817/22.12.2015 г., постановено по в. гр. д. № 851/2012 г. по описа на Софийски градски съд, II В въззивен състав, е отменено Решение от 26.07.2011 г., постановено по гр. д. № 872/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от С. В. Т., Н. В. Т. и В. В. Т. срещу “ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД искове по чл.

109 ЗС за преместване на съоръжение - касета за разпределение на ел. енергия на място, отдалечено от стените на къщата, като вместо това е постановено друго решение, с което „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е осъдено по исковете на С. В. Т., Н. В. Т. и В. В. Т. с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, да премахне монтираните в нарушение на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр. ****, електрически кабели с дължина 15 метра и са отхвърлени исковете в останалата им част за премахване на останалите части от съоръжението - ел. табло/кутия, и разположените в същата средства за търговско измерване, срещу ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Видно от отбелязване, извършено върху въззивното решение, последното е влязло в сила на 26.07.2016 г.

Установено е, че въз основа на влязлото в сила Решение № 8817/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 851/2012 г. по описа на Софийски градски съд, II В въззивен състав, е издаден изпълнителен лист от 22.06.2017 г. по гр. д. № 872/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, с който „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е осъдено по исковете на С. В. Т., Н. В. Т. и В. В. Т. с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, да 3 премахне монтираните в нарушение на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр. ****, електрически кабели с дължина 15 метра.

Установява се, че във връзка с отправени възражения от ответниците до ищеца, с писмо изх. № 100000101023/23.08.2017 г., адресирано от „ЧЕЗ България“ ЕАД до кредиторите по процесния изпълнителен лист /ответници в производството/ е изразена воля за готовност за доброволно изпълнение на Решение № 8817/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 851/2012 г. по описа на Софийски градски съд, II В въззивен състав. Със същото е дадена информация, за това че ответниците следва да осигурят достъп до имота с оглед изпълнение на съдебното решение от лицензирана фирма – изпълнител, на която ответника е възложил изпълнението на дейностите и е закупил строителни материали за това.

Чрез приложените материали по изпълнително дело /ИД/ № 1293/2022 г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 29 при СРС се установява, че същото е образувано по повод на молба вх. № 20844/22.06.2022 г. на В. В. М., с искане за образуване на ИД по повод на изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 8817/22.12.2015 г. по гр. д. № 851/2012 г. на СГС, II въззивен състав. С молба от 24.06.2022 г., подадена по ИД № 1293/2022 г., Н. В. Т. и С. В. Т. са поискали да се присъединят към искането на В. В. М. за образуване на ИД.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Съобразно разпоредбата на чл. 116, б. "а" ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

С дадените разяснения с ТР № 4 от 14.10.2022 г. по т. д. № 4 / 2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че признаването на вземането по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Неговата единствена последица като законоустановен юридически факт е прекъсване на погасителната давност, в резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в процеса възражение за изтекла давност. Прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. а ЗЗД е всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат достигането му до знанието на кредитора.

4

Насоченото към кредитора признаване на задължението поражда правно действие по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, без да е необходимо установяване, че същото е достигнало до неговото знание. Тъй като признаването на вземането е законодателно уредено като обективен факт с правно значение, меродавен за началния момент на прекъсване на давността е обективният факт на изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването, а не моментът на узнаване от страна на кредитора на направеното от длъжника признаване на вземането. Обстоятелствата кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника са без правно значение, поради което денят на получаване на изявлението, респективно - моментът на узнаването му от кредитора, са ирелевантни за прекъсването на погасителната давност.

При така посоченото, в случая съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин в производството, че за вземанията на ответниците към ищеца по съдебното решение на СГС, влязло в законна сила на 26.07.2016 г. е приложими петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.

Съответно, настоящия състав намира че погасителната давност за посочените вземания е била прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с признанието на вземанията от длъжника удостоверено в изпратеното писмо от 23.08.2017 г. /л.23 по делото на СРС/. Доводите на въззивника, че в писмото не се съдържа признание на вземането от страна на длъжника към кредиторите, съдът намира за неоснователни.

Именно в това писмо е удостоверена несъмнената воля на длъжника, че признава съществуването на това задължение като същият е предприел дейност по доброволното му изпълнение, в т.ч. като е закупил строителни материали, възложил е изпълнение на дейността на лицензирана фирма и дори е поискано от кредиторите /ответници в производството/ осигуряване на достъп до имота за доброволно изпълнение на дълга.