Решение № 77 от 11.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500637 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 179 от 29.04.2024 г., постановено по гр. д. № 878/2021 г. по описа на РС-Костинброд, застрахователна компания „Алианц България“ АД е осъдена на чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на С. Т. Д. сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в следствие претърпяно на 26.09.2020 г. застрахователно събитие - ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Ауди 80" с рег. № .............., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2021 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 5 000,00 лева, както и искането на ищеца законната лихва да бъде присъдена от 04.12.2020 година. С обжалвания акт ответникът е осъден да заплати на адв. Р.

М. сумата от 600,00 лева за предоставена от последната безплатна правна помощ, както и да заплати в полза на Държавата разноските по делото: 120.00 лева – държавна такса и 300,00 лева – депозити за вещи лица (съгласно Определени № 486 от 20.06.2024 г., с което на основание чл. 248 ГПК обжалваното решение е изменено в частта за разноските).

Срещу решението е подадена въззивна жалба от застрахователна 1 компания „Алианц България“ АД, в частта, с която предявеният иск, с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, е уважен за сумата от 3 000,00 лева. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Оспорва се, приетият за установен от първоинстанционния съд, механизъм на процесното ПТП, като в тази връзка се посочва, че същият е останал недоказан в производството. Поддържа се също така, че определеният размер на обезщетението е прекомерно завишен и несъответстващ на реално претърпените вреди. По същество е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.

Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, взе предвид следното.

РС-Костинброд е сезиран с искова молба от С. Т. Д. срещу застрахователна компания „Алианц България“ АД, с която е поискано ответникът да му заплати сумата от 5 000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на възникнало ПТП на 26.09.2020 г., по вина на застрахован при ответника водач, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2020 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК от застрахователното дружество е депозиран отговор, с който искът се оспорва по основание и размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за сумата от 3 000, 0 0 л в . , представляваща обезщетение за претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2021 г. (след изтичане на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1 КЗ) до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 5 000,00 лева и за заплащане на законна лихва от 04.12.2020 година.

Решението на РС-Костинброд е обжалвано само от ответника в производството и само в осъдителните му части, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази част. В останалата (отхвърлителна) част, първоинсатнционното решение е влязло в сила.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен състав намира решението, в обжалваната му част, за валидно и допустимо. Спазено е и специфичното изискване за допустимост на предявения иск, а именно ищецът, преди подаване на исковата молба, е предявил застрахователната си претенция пред ответното дружество, което обстоятелство не е спорно между страните.

Предявеният иск намира правната си квалификация в чл. 432, ал. 1 КЗ, съгласно която увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента.

2

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 429, т. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват лихви за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, а именно – „Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна“, каквато е била и предявената от ищеца претенция за заплащане на законна лихва. В тази връзка, актуалната практика на ВКС, която се споделя от настоящия въззивен състав, се обединява около становището, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е найранна. Това е така тъй като застрахователят отговаря за забавата на застрахования, с оглед на функционалната обусловеност на отговорността му от отговорността на деликвента. Първоинсатнционният съд е квалифицирал претенцията за законна лихва по реда на чл. 497 КЗ, който иск е самостоятелен и по съществото си представлява искане за обезщетение за неимуществените вреди от забавата на застрахователя, в случай че същият не се е произнесъл или не е заплатил обезщетение в срок. Кодексът за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава – чл. 497 КЗ (като при този иск ищецът следва да посочи конкретен период и размер на претенцията си), от отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл.

494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл.

430, ал.1, т. 2 КЗ, какъвто е настоящият случай. Въпреки че първоинстанционният съд е възприел погрешна правна квалификация по отношение на претендираната законна лихва, това не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, като в конкретния случай липсват и оплаквания в тази насока във въззивната жалба и отговора. Поради това настоящият състав няма правомощия да ревезира обжалвания акт по отношение на произнасянето зa законната лихва и периодът, от който се дължи.

За да бъде уважен така предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника, в срока на което е възникнало ПТП, както и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увреденото лице, за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай безспорно по делото е обстоятелството, че на 26.09.2020 г., на второкласен път 81, около 30 км, между лек автомобил марка 3 и модел „Форд Фокус“ с рег. № ..........., управляван от ищеца, и лек автомобил с марка и модел „Ауди 80“ с рег. № СО 0790 АВ, управляван от трето за делото лице - Д.С. Д., е настъпило пътнотранспортно произшествие.

Не е спорно и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП, между трето за делото лице – Д.С. Д., и ответното застрахователно дружество е действал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил с марка и модел „Ауди 80“ с рег. № ............

Установява се от заключението по приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, че вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял следните травматични увреждания: мекотъканни увреждания, изразяващи се в охлузване в областта на лявата лакътна става и контузия на същата; контузия на гръдния кош, съчетана със зачервяване на кожата в областта на корема и гърдите; контузия на главата, шията гръдния кош и поясната област. Съгласно заключението, посочените увреждания покриват медикобиологичния признак „болка и страдание“ и са отзвучали без да останат трайни или постоянни последици за здравето на пострадалия за около 20 дни. Според експерта болките и страданията са били с по-висок интензитет през първите дни, след което постепенно са намалели до изчезването им в края на периода. Вещото лице е категорично, че налице причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и настъпилото пътнотранспортно произшествие. По отношение на назначената терапия вещото лице посочва, че е отразена само първоначална терапия, а по повод травмата в в областта на левия лакът е назначена имобилизация с ортеза.

С оглед възраженията във въззивната жалба спорен в настоящото производство се явява въпросът за установяването на конкретния механизъм на процесното ПТП, както и въпросът за размера на дължимото се обезщетение.

За установяване на механизма на произшествието в първоинстанционното производство са изслушани заключенията на единична и тройна съдебно-автотехнически експертизи.

И в двете заключения се посочва, че процесното произшествие е настъпило на 26.09.2020 г., на второкласен път 81, на 30-ти км, като лекият автомобил с марка и модел „Ауди 80" с рег. № .............., управляван от Д. Д., се е движил в посока от гр. Монтана към гр. София при десен завой с низходящ наклон, а управляваният от ищеца автомобил, се е движил в противоположната посока, при ляв завой и възходящ. Експертите са категорични, че преди настъпване на инцидента скоростта на лекия автомобил „Ауди 80" с рег. № .............. е била 66,2 км./ч., като според заключението на тройната автотехническа експертиза, тази скорост е по-виска от критичната за преодоляване на хоризонталната крива – десен завой. Поради това водачът е загубил контрол над управлението и автомобилът е навлязъл в противоположната лента за движение към гр. Монтана, където с предната си лява част ударил насрещно движещия се лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“ с рег. № ................., управляван от ищеца. Също така според заключението ударът е бил непредотвратим за ищеца, като същият не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Вещите лица и в двете експертизи подробно описват как двата автомобила са продължили 4 движението си след удара и къде са се установили в покой. Установява се и от двете заключения, че дори лекият автомобил управляван от Д. Д., да е бил преместен след удара, то инцидентът е настъпил именно в лентата за движение в посока от гр. София към гр. Монтана, където е се движил ищецът.

В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. С. Т. и Б. И. Д., както и приетите писмени доказаелства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за оглед на местопроизшествие, които са подробно обсъдени от първоинстанционния състав. С оглед това настоящият въззивен състав намира, че не е необходимо да преповтаря фактическите изводи на първоинстанционния съд в тази връзка, поради което и на основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на районния съд в тази им част.