Решение № 191 от 12.04.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 1812/2023
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 12.04.2024
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. К., 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140101812 по описа за 2023 година
Предявени са от Н. Д. К., ЕГН **********, адрес: *******, чрез адв. М. Д. от С. а. к., против средно училище (СУ) “Й. Й.”, БУЛСТАТ *******, с адрес: *******, представлявано от д.а Л. С. Ч., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, за отмяна на уволнението на ищцата, наложено със Заповед № ******* от 03.11.2023 г., издадена от Началника на Р. у. о. - гр. К. /Р./, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, и за възстановяване на заеманата преди това длъжност „д.“.
В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „д.“ при ответното училище, като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.07.2022г. Изложени са подробни твърдения за развилите се между страните отношения.
Посочено е, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със Заповед № ******* от 03.11.2023 г., издадена от Началника на Р. у. о. (Р.) - гр. К..
Оспорва се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазен двумесечният срок за предизвестие. В тази връзка се сочи, че 04.09.2023 г. ищцата получила обаждане от началника на Р. – гр. К. А. К., с което била поканена на среща. На 04.09.2023 г. между 09:30-10:00 ч. ищцата отишла в кабинета на началника К.. Последната я попитала за обявените в СУ “Й. Й.” работни места и изложила мнението си кои лица следва да бъдат назначени на свободните позиции. К. акцентирала върху потенциалното назначаване на конкретно лице на свободна длъжност в училището, но ищцата категорично отказала да назначи посоченото от началника Р. лице и изобщо да коментира намесата на К. в училищните назначения. Ищцата възразила, че е налице законова процедура и комисия, която да проведе подбора при назначенията. К. настояла още няколко пъти за конкретното назначение, а ищцата й посочила, че не се чувства добре и отказва да коментира темата, поради което се насочила към изхода от помещението, след което срещата им приключила.
Твърди се, че целият разговор продължил броени минути и ищцата напуснала 1 кабинета на началника. През времето, в което ищцата и началникът на Р. - гр. К. - А. К., разговаряли в кабинета на последната, в помещението били само двете. Единствено на влизане и при излизане в кабинета ищцата видяла техническия секретар на началника, чисто име научила едва през декември 2023 г., че е Н. Н. Б.. Работното помещение и бюрото на секретаря Б. се намирало непосредствено преди работното помещение на началника. Твърди се обаче, че Б. не е била свидетел па разговора в кабинета на К., защото самата К. не я поканила в кабинета. Твърди се още, че при влизане и излизане от кабинета на К. ищцата не е била помолена да се върне, да се запознава или да подписва каквито и да било документи.
К., по време на срещата, не държала документ или документи в ръцете си, нито предизвестие, нито какъвто и да е друг документ. Същата не е правила опит да повика някого в кабинета си, а излизането на ищцата от помещението не е било в резултат на пререкания или конфликт, а единствено било продиктувано от изчерпване па диалога помежду им, както и поради недоброто здравословно състояние на ищцата, за което К. била информирана няколкократно.
На 03.10.2023 г. от свои познати и колеги в училището ищцата с изненада научила, че й било връчено предизвестие за прекратяване па трудовия договор поради придобито право на пенсия, както и че Началникът на Р. - гр. К. К. в нарушение на действащите законови процедури в ЗПУО е назначила на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ действащата до този момент като заместник-д. Л. Ч. на длъжността “д.” до завръщането на ищцата на работа.
Ищцата научила, че предизвестието било с дата 04.09.2023 г., като на тази дата е регистрирано в деловодната система на Р. - гр. К., в това число в електронната такава.
Достигналата до ищцата информация от 03.10.2023 г. мотивирала същата да подаде сигнал до Министъра на образованието и науката с вх. № *******/10.10.2023 г., както и сигнал до д.а на ОД на МВР - гр. К. с вх. № *******/17.10.2023 г., в които изложила подробно, че не и е известно да й е връчено предизвестие, в това число при условията на отказ, както и че Началникът на Р. - гр. К. извършва действия в противоречие със ЗПУО.
Твърди се, че в сигнала си до полицията ищцата изрично е изложила, че не е отказвала получаването на предизвестие и че не би могло да се засвидетелства отказ от връчване, при условие, че такъв не е имал. По повод сигнала е образувана проверка по ЗМВР с вх. № *******/2023 г. по описа на ОД на МВР - гр. К.. Твърди се, че едва на 13.11.2023 г. на ищцата е връчена заповедта, въз основа на която е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 05.11.2023 г., като в заповедта е посочено, че ищцата е придобила право на пенсия от 23.07.2022 г., както и че с предизвестие с изх. № ******* от 04.09.2023 г. ищцата е уведомена за причините за прекратяване на трудовото правоотношение. На 08.12.2023 г. ищцата получила Постановление от 04.12.2023 г. на районния прокурор към РП-К. – М. А., за отказ да се образува досъдебно производство за принуда или друго престъпление от общ характер по подадения от нея сигнал. В постановлението е извършен анализ на събраните в хода на проверката доказателства, като специално внимание е обърнато на снетите в хода на проверката сведения на Н. Н. Б.
(технически секретар в Р.), С. Й. И. (старши експерт “Ч. р.” в Р.) и А. Й. К. (Началник на Р.).
Твърди се, че от дадените обяснения, описани в постановлението, е категорично ясно, че нито Б., нито И. пряко са възприели разговора между ищцата К. и началника на Р. К., но въпреки това същите са се подписали като свидетели. От обясненията може да се достигне до извода, че свидетелите по-скоро са смятали, че се подписват, за да удостоверят, че К. е напуснала кабинета на К., но не и да удостоверят, че ищцата е отказала да й бъде връчено, респ. да подпише предизвестие за прекратяване на договора. Твърди се, че Б. ясно посочва, че “не е присъствала в кабинета на Началника” и „не е била непосредствен свидетел на запознаването и реакцията па К. в момента на връчване на предизвестието”, но пък видяла напускането на К. от помещението, като посочва че след това началникът К. помолила Б. да се подпише, че е “свидетел на случката”, а не като свидетел на отказа за подписване на предизвестието. И. също потвърждава, че не е присъствала по време на срещата и на опита 2 на началника за връчване на предизвестието на ищцата К., респ. на отказа на последната да получи и подпише документа. И. посочва, също като Б., че е била свидетел единствено на обстоятелството, че е имало среша между ищцата и Началника К. и че ищцата е излязла от помещението. Твърди се, че И. въобще не е присъствала при техническия секретар Б. преди или след срещата на ищцата с началника. Акцентира се, че и Б., и И. споделят, че знаят, че целта на срещата между К. и К. била за връчване на предизвестие, но това обстоятелство ищцата счита за невярно, а дори и то да е вярно, не означава, че началникът К. в действителност по време на срещата си с К. е връчила или опитала да връчи предизвестие за прекратяване на договора, както и че последната отказала получаването му.
Обоснова се, че при прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, вр. с чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е необходимо Р. - гр. К. да отправи до ищцата писмено предизвестие в законовите или уговорените в трудовия договор или колективния договор срокове, но не повече от 3 месеца.
Между страните се прилага Колективен трудов договор № ******* от 6.12.2022 г за системата на предучилищното и училищното образование /КТД/, като съгласно чл. 29 от КТД за служителите в училищното образование, какъвто служител е ищцата, срокът на предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1,т, 10 от КТ е 2 месеца. При прекратяване на ТД на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ и договорът и може да бъде прекратен при ползване на отпуск, боледуване и други, като единствените условил за настъпване на прекратяването на трудовия договор са ищцата да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и да й бъде надлежно връчено 2-месечно писмено предизвестие, а след това и заповед за прекратяване на правоотношението. Изтъква се, че на ищцата не й е връчено надлежно предизвестие нито лично, нито при условията на отказ, удостоверен с подписа па свидетели.
Съгласно трайната практика на ВКС връчването на предизвестия и или на заповеди за прекратяване на трудов договор може да стане по всички възможни начини, като при отказ на служителя да приеме изявлението или да подпише адресирания до него документ, връчването може да бъде удостоверено с подписа на свидетели при условията на отказ.
Отказът на ищцата като служител да получи и или подпише предизвестие трябва обаче да е недвусмислено изразен, като следва безспорно да е установено, че е отправено от работодателя и по-конкретно в случая от висшестоящия орган изявление за прекратяване на договора на конкретно основание, след изтичането на определен срок, т.е. че е отправено спрямо служителя предизвестие и служителят е отказал да го получи или да удостовери с подписа си, че го е получил. Нещо повече, фактът, че е направен опит за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовия договор и че служителят е отказал да го получи или подпише, следва да е непосредствено и пряко възприет от свидетелите. Според трайната съдебна практика на ВКС, за да се удостовери надлежното връчване на предизвестие или заповед при условията на отказ, е необходимо свидетелите да могат да възпроизведат, включително пред съда изявлението на работодателя за прекратяването и че то е достигнало до адресата. Волята па работодателя подлежи на тълкуване като всяко изявление с оглед установяване на точния му смисъл, като се пели установяване на несъмнено изявената воля, в който смисъл е решение № 386 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., IV г. о., ГК.
Ищцата депозира писмена защита, с която прави подробен анализ на приетите по делото свидетелски показания. Иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът, представляван от адв. Х. Д. от АК-П., депозира отговор на исковата молба, с който възразява за отхвърляне на предявените искове. Оспорва, че не отговарят на истината твърденията на ищцата, че предизвестието не й е връчено при отказ. В писмената си защита сочи, че от свидетелските показания категорично се установява, че ищцата е отказала да получи предизвестие за уволнение. Иска присъждане на разноски.
3
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а по същество и за неоснователна, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, а и между страните не е налице спор, че ищцата е заемала длъжността „д.“ при ответното училище, като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.07.2022 г. Трудовото й правоотношение (ТПО) е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със Заповед № ******* от 03.11.2023 г., издадена от Началника на Р. у. о. (Р.) - гр. К.. Оспорването на законосъобразността на уволнението се свежда до това дали е спазен двумесечният срок за предизвестие, като ищцата оспорва факта, че на 04.09.2023 г. й е връчено, в условията на отказ, удостоверен от двама свидетели, предизвестие изх. № ******* от 04.09.2023 г., копие от което е приложено по дело ( л. 57 ).
За изясняване на делото от фактическата страна са приети писмени доказателства, изискана преписка № *******/17.10.2023 г. на ОД МВР – К., образувана по подаден от ищцата сигнал, производството, която е приключило с отказ да се образува досъдебно производство, както и са разпитани свидетелите К. – началник на Р. – гр. К., Б. – технически секретар при Р. – гр. К. и И. – ст. експерт в отдел Ч. р. при Р. – гр. К.. Последните две са установили с подписите си, положени върху документа, че въпросното предизвестие изх. № ******* от 04.09.2023 г. е връчено на ищцата на 04.09.2023 г. при отказ. Абсолютно всички свидетели, разпитани по делото са дали обяснения и в проверката по преписка № *******/17.10.2023 г. на ОД МВР – К.. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че напълно споделя доводите на ищцата, изложени в писмената й защита, че преценката по достоверността на свидетелските показания следва да бъде съпоставена включително и със сведенията, дадени от свидетелите пред разследващите органи, но намира, че следва да изтъкне, че на същата проверка подлежат и твърденията на ищцовата страна, доколкото несъответствията могат да наведат на едни или други изводи.