Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 381 от 06.03.2017, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6854/2016
Вид
Решение № 381
Подписан
06.03.2017
В сила
09.05.2017
Състав
МИЛЕНА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.2, т.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
  • чл.3, ал.1, т.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
  • чл.5, ал.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е № 381 гр. Пловдив, 06.03.2017г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти н.с. в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА при секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №6854/16г. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/

№ 216055-F168564/02.09.2016г. на Директор в ТД на НАП – Пловдив, с което на „ДЕЛИВЪРИ” ООД, ЕИК160066618, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 21 364,65лв. /двадесет и една хиляди триста шестдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно. Моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адв. Х.Х., които поддържат жалбата по същите съображения и прави същото искане.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М.М., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

За периода от 29.12.2014г. до

24.06.2015г. в гр. Пловдив служители на ТД на НАП-Пловдив извършили проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на „ДЕЛИВЪРИ“ ООД, ЕИК160066618, представлявано от управителите - М. Д. П. и Г.Д. В.. В хода на проверката били предприети процесуални действия по реда на ДОПК, включително изискване на документи и писмени обяснения.

От представените на 21.05.2015г. с опис вх.№70-00-4892/21.05.2015г. документи и писмени обяснения на М. П. било установено, че през м. август 2014г. „Деливъри“ ООД е получило дивиденти в размер на 2 187 900,04 лв. С Протокол от 04.09.2014г. Общото събрание на съдружниците на дружеството взело решение част от сумата да бъде използвана за закупуване на дълготрайни активи, а останалата касова наличност да бъде разпределена по равно и временно съхранявана от съдружниците.

На 29.09.2014г. на М. П. от страна на

„Деливъри“ ООД е била предоставена за съхранение сума в общ размер на 872 729,29 лв. В хода на проверката контролните органи на ТД на НАП – Пловдив установили, че на 05.01.2015г. в гр.

Пловдив М. П. предоставил в брой на дружеството част от горепосочената сума, предоставена му за съхранение, а именно сумата от 42 729,29 лева, удостоверено с приходен-касов ордер /ПКО/ №1/05.01.2015г., като същата сума била приета от дружеството. За приемането на тази сума от дружеството, било преценено от страна на проверяващите, че е в нарушение на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

Резултатите от проверката били отразени в Протокол №П-16001614062644-073-001/24.06.2015г. Въз основа на тях било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.3, ал.1,т.1 от ЗОПБ, като не е приело сочената по-горе сума, която не е била внесена от М. Д. П. чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане към „Деливъри“ ООД.

В съответствие с чл.40, ал.2 ЗАНН до

„Деливъри” ООД била отправена покана с изх. № Д1/РД-21-2488/14.07.2015г. за съставяне на АУАН на дата 22.07.2015г., получена на 16.07.2015г. от Л.Ц., за която за период от 01.01.2015г. до 31.10.2015г. е била служител на „Деливъри” ООД.

На 16.07.2015г. служители на ТД на НАП извършили посещение на адреса по местоживеене на управителя на дружеството Г. В., но същият не бил открит.

На 17.07.2015г. свид.Ж.И. извършила посещение на адреса по местоживеене на управителя на дружеството М. П., но същият не бил открит.

На посочената дата не се явил никой от управителите на дружеството или пък друго оправомощено лице, което да подпише съставен АУАН за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

Във връзка със съставяне на АУАН на

30.07.2015 г. бил проведен телефонен разговор от Ж.И. – *** в ТД на НАП гр.Пловдив с Г.Б. – *** и *** на дружеството, която заявила, че е предала на управителите предходни покани за съставяне на АУАН, както и че дружеството е получило покана с изх. № Д1/РД-21-2488/14.07.2015г. За проведения телефонен разговор бил изготвен съответен протокол №0734848/30.07.2015г.

На 10.08.2015г. било извършено още едно посещение от служител на ТД на НАП – Пловдив по адрес на местоживеене на П., при което същият отновно не бил открит. Посещенията на адреса били документирани с Протокол

№0734843/17.07.2015г., съответно Протокол №0737673/10.08.2015г.

На 13.08.2015г. било извършено посещение от Ж.И. на складовата база на дружеството, находяща се в гр.Пловдив, бул.”Цар Борис III Обединител” №264, където се установило лице, което заявило че е управител на дружеството „Деливъри” ООД, но не се представило, като същото лице напуснало обекта след проведен телефонен разговор, без да получи покана за съставяне на АУАН на дружеството. За тези действия на служителката на ТД на НАП бил изготвен протокол №0737675/13.08.2015г.

На 17.08.2015 г. било извършено посещение на декларирания от „Деливъри” ООД адрес за кореспонденция в гр.Пловдив, бул.”Цар Борис III Обединител” №37, находящ се в панаирни палати, като от охраната било установено, че фирмата се е помещавала в палата 29, но при посещение в сочената панаирна палата не е било установено това дружество, като от лице извършващо ремонтни дейности в палатата е било установено, че дружеството не се намира на адреса от 2-3 години. Тези действия на служителите на ТД на НАП Пловдив били обективирани в Протокол №0737676/17.08.2015г.

На 19.08.2015г. в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН, за гореописаното нарушение, срещу „Деливъри” ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №F168564/19.08.2015 г. /АУАН/ от свид. Ж.Д.И. – *** съставяне на акта, органите на администрацията предприели действия по връчване на АУАН /покана №Д1/РД-213559/05.10.2015г., изпратена по пощата до управителите на „Деливъри” ООД, покана до СК „Сити Финанс” чрез упълномощените лица на „Деливъри” ООД Г.Б. и Д.П., посещение на дата 27.01.2016г. на декларирания от дружеството адрес бул.”Шести септември” №264, посещения на адресите по местоживеене на управителите на дружеството Г. В. и М.

П. на 27.01.2016г./, при които представител на дружеството жалбоподател не бил открит за връчване на съставения АУАН.

В резултат на безуспешното издирване на представители на дружеството жалбоподател за съставяне и връчване на съставения АУАН на 08.02.2016г., въз основа на Доклад от актосъставителя, административно-наказателно производство е било спряно със Заповед за спиране на основание чл.43, ал.6 ЗАНН.

Междувременно от страна на проверяващите при ТД на НАП-Пловдив било потърсено съдействието на ІІІ РУ на МВР-Пловдив за осигуряване личното присъствие на М. П. за връчване на съставения АУАН, в резултат на което на 24.08.2016г. актът е бил предявен на представляващия дружеството М. П.. Отказът му да подпише АУАН и да получи копие от него бил удостоверен, съгласно чл.43, ал.2 ЗАНН с подписа на свидетеля И.И.Т..

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на „ДЕЛИВЪРИ” ООД, ЕИК160066618, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 21 364,65лв. /двадесет и една хиляди триста шестдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свид. Ж.Д.И. – актосъставител, свид. И.И.Т. и свид. В.Д.Р., които съдът кредитира като обективни, последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В качеството на свидетел е разпитана и Г.Б. – *** в дружеството, показанията на която не опровергават приетата за установена от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Възражението за незаконосъобразно спиране на административно-наказателното производство и наличието на проведено щателно издирване съдът намира за неоснователно, тъй като следва да се посочи, че разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН изрично регламентира процедурата по спиране на производството, но не и лицето, което следва да постанови това спиране. В тази връзка е допустимо спирането на производството да се осъществи и от административно – наказващия орган, а не от актосъставителя. В конкретния случай АНО не е предприел спиране на производството без да е налице причина за това, а едва след като е бил запознат с материалите по случая и с изготвения подробен доклад от актосъставителя.

С разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН законодателят е въвел изискването проверяващите органи да извършат щателно издирване на нарушителя, преди да бъде спряно административно-наказателното производство. В теорията липсва дефиниция на понятието „щателно издирване“, но според трайно установената практика това са извършени действия от наказващия орган, с които е направено всичко възможно за издирване на нарушителя.

Приложено към настоящия случай горното означава администрацията да е направила всичко възможно за установяването на дружеството жалбоподател и въпреки това да не е установила местонахождението му, респ. да не е успяла да му връчи чрез някое от представляващите го лица съставения АУАН.

Установената по делото фактическа обстановка и приложените по преписката доклади и разписки, удостоверяващи многобройните опити на органите на НАП да издирят дружеството жалбоподател за връчване на АУАН сочат на категоричния извод, че в случая от страна на администрацията е било направено всичко възможно за установяването на подлежащото на санкция лице, а то пък от своя страна очевидно е направило всичко възможно да не бъде установено. Показателни в това отношение са показанията на актосъставителката, която описва многобройните и различни /все неуспешни/ опити да установи контакт както с двамата управители, така и с упълномощеното лице Г.Б.. Налице са и писмени доказателства /протоколи/ в тази насока, удостоверяващи неуспешните опити за издирване на дружеството нарушител.

Същите доказателства са част от административно-наказателната преписка и се потвърждават от показанията на актосъставителката, която принудена от обстоятелствата и излизайки от обичайните си занимания, е демонстрирала едни завидни издирвателни умения, въпреки всичко увенчани с неуспех. Така или иначе данните по делото, онагледяващи положените усилия в тази насока, обосновават извода, че в случая органите на НАП са направили всичко възможно за установяването на нарушителя преди да пристъпят към спиране на производството по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН, което в случая се оценя като законосъобразно.

За извършеното щателното издирване е изготвен доклад от актосъставителя И. с предложение и мотиви за спиране на административно–наказателното производство. Въз основа на него и останалия доказателствен материал, подкрепящ извода за осъществено такова издирване, е пристъпено към издаване на Заповед №181557-F 168564/08.02.2016г. на Директора на ТД НАП Пловдив, с което е спряно АНП, за което е извършено отбелязване на гърба на АУАН.