Решение № 4618 от 22.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4618 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора М. П. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А. като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100510509 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 78772 от 29.04.2020 год., постановено по гр.дело № 22930/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, са осъдени на основание чл.109 ЗС М. И. М., ЕГН ********** и Н. А. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, да премахнат паркираните автомобили в прохода/подхода/ към жилищната сграда, находяща се на адрес: гр.София, бул.“******* и да преустановят действия по паркирането на автомобили в прохода/ подхода/ към жилищната сграда. С решението на съда са отхвърлени предявените от Я. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, партер, искове срещу М. И. М., ЕГН ********** и Н. А. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, в частта, с която се иска премахване на незаконно построен гараж в поземлен имот с идентификатор *** и с административен адрес: гр.София, бул.“*******. С решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. И. М., ЕГН ********** и Н. А. М., ЕГН **********, да заплатят всеки един на Я. М. Г., ЕГН **********, сумата от по 430 лв., представляваща разноски в производството. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК, Я. М. Г., ЕГН **********, 1 да заплати на М. И. М., ЕГН ********** и Н. А. М., ЕГН **********, сумата от по 12,50 лв. на всеки един от ответниците, представляваща разноски в производството.

Срещу решението на СРС, 142 с-в е постъпила въззивна жалба от Н. А. М. и М.

И. М., подадена чрез пълномощника им адв.Я. В., с искане същото да бъде отменено, като неправилно в частта, с която е уважен предявения от ищцата негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен така предявения иск

. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Я. М. Г., чрез пълномощника си адв.В. Т., оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ответниците част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо в обжалваната от ответниците част, поради следните съображения:

При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционният съд, не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Предмет на делото е негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС предявен от ищцата Я. М. Г. срещу ответниците М. И. М. и Н. А. М. за осъждане на ответниците да премахнат паркираните автомобили от безистена на жилищна сграда, находяща се в гр.София, бул.“*******. Съдът приема, че в процесния случай, СРС, 142 с-в, се е произнесъл по негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС/ с който не е бил сезиран/, а именно по иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат паркираните автомобили в прохода/ подхода/ към жилищната сграда, находяща се на адрес: гр.София, бул.“******* и да преустановят действия по паркирането на автомобили в прохода/ подхода/ на жилищната сграда вместо по действително предявения негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, /с който е бил сезиран/ - негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС предявен от ищцата Я. М. Г. срещу ответниците М. И. М. и Н. А. М. за осъждане на ответниците да премахнат паркираните автомобили от безистена на жилищна сграда, находяща се в гр.София, бул.“*******.

Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС 3

№ 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Разпоредбата на чл.2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена от него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., решение № 140/07.10.2009 г. по т.дело № 342/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/31.10.2011г. по т.дело № 742/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск. Когато първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, а не е разгледал предявения, и не се касае до неправилна правна квалификация, първоинстанционното решение е недопустимо и въззивната инстанция следва да го обезсили и върне делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.

Отделно от изложеното, съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

4

На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum и е недопустимо. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се индивидуализира спорното материално право. В този смисъл допустимостта и правната квалификация на предявения иск се определят от съда въз основа на твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея петитум.

Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/29.02.12 г. по тълк.дело №2/11г. на ОСГТК на ВКС, поддържано и в задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, обобщена в решение № 157/30.10.13 г. по т.дело № 1091/12 г. на І т.о., произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са разясненията в т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и приетото в постановените по реда на чл.290 ГПК :

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3481abc5-ae42-48fe-9c18-68bb97207c0c