Решение № 239 от 22.10.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Враца, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500340 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 86/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 656/2023 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищцата Н. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес:

***, в качеството й на кредитор на ответника В. Т. З., ЕГН **********, с адрес: ***, сключеният на 28.05.2021 г. договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 107, том 4, рег.№ 4968, дело № 330 от 28.05.2021 г. на нотариус В. М., с рег.№ *** в НК, с район на действие Районен съд-Козлодуй, вписан с вх.рег.№ 1168 от 28.05.2021 г., акт № 95, том 3, дело № 452/2021 г. по описа на СВ-Козлодуй, с който ответникът В. Т. З. е дарил на ответника „Агро Норд“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ¼ ид.ч. от поземлен имот – земеделска земя, находяща се в землището на с.***, обл.Враца, ЕКАТТЕ 77548, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-181778/26.10.2018 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 17003 кв.м., в м.“***“, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4 и номер по предходен план – 164003.

Със същия съдебен акт В. Т. З. и „Агро Норд“ ЕООД са осъдени да заплатят на Н. Н. Ц. сумата 595,00 лв., представляващи направени по делото разноски.

Против така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба вх.№ 2516/05.05.2025 г. от ответника В. Т. З..

В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че е 1 знаел, че ищцата е негов кредитор към момента на извършване на дарението, както и че е целял да я увреди като намали имуществото си. Въззивникът счита, че доколкото разпореждането е с идеална част от земеделски имот, който е притежавал в съсобственост, то с него не би могъл да удовлетвори хипотетичното вземане на ищцата. Твърди, че този имот вече не съществува в описания в нотариалния акт вид, тъй като е обособен в самостоятелен имот от новите собственици. Намира, че с отмяната на нотариалния акт не биха могли да бъдат удовлетворени претенциите на Н.-К., поради което липсва правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Против решението е подадена и въззивна жалба вх.№ 2951/27.05.2025 г. от ответника „Агро Норд“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.А. И..

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано.

Въззивникът счита, че производството по приложеното гр.д.№ 2/2022 г. по описа на РС-Козлодуй се е развило в грубо нарушение на императивни процесуалноправни норми – чл.164, ал.1, т.3-т.6 ГПК. В подкрепа на това становище прави подробен анализ на събраните по това дело гласни доказателства. Изразява несъгласие с изводите на съда, който според него при липсата на писмен документ, само въз основа на неверни свидетелски показания, е приел, че между Н. Ц. и В. З. са били сключени два договора за заем за 2 500 евро и за 500 евро с една и съща нефиксирана дата на предоставяне и с два различни падежа на погасяване. Намира, че подобно разделяне от страна на ищцата на заемната сума на две части е извършено умишлено, за да се заобиколи забраната на закона за допускане на свидетелски показания. Счита, че при липсата на подписан документ, на базата на който В.

З. да знае, че е взел два заема и ищцата му е кредитор, той става длъжник едва след като съдебният акт по посоченото дело е влязъл в сила.

По отношение предявената в рамките на производството по гр.д.№ 656/2023 г. по описа на КРС искова претенция против „Агро Норд“ ЕООД се посочва, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена при следните съображения:

- исковата молба е заведена в КРС на 15.06.2023 г., вписана е в СВКозлодуй на 06.07.2023 г., а ответникът е придобил своите права с нотариален акт от 28.05.2021 г.;

- между ищцата Н. Ц. и ответника В. З. преди влизане в силата на решението по гр.д.№ 2/2022 по описа на КРС не е съществувало заемно правоотношение, основано на писмен договор за заем, а по волята на съда от един договор за заем стават два договора. В тази насока се акцентира и на факта, че в диспозитивната част на съдебното решение самият първоинстанционен съд приема, че вземането на ищцата и установено като такова спрямо В. З. към датата на подаване на исковата молба през 2022 г., респ. от този момент насетне се установява между тях облигационна зависимост със сила на пресъдено нещо;

- формираната сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС не обвързва „Агро Норд“ ЕООД и не е задължителна и за съдебния състав по настоящето дело. Отново се посочва, че едва след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС В. З. придобива качеството на длъжник спрямо ищцата, като в подкрепа на това твърдение се 2 извършва позоваване на практика на ВКС;

- съгласно чл.135, ал.3 ЗЗД претендираната относителна недействителност не засяга правата на третите добросъвестни лица, каквото е ответникът „Агро Норд“ ЕООД, тъй като договорът за дарение от 28.05.2021 г. е сключен почти 2 години преди възникване на вземането на ищцата срещу В.

З. по силата на влязлото в сила съдебно решение. В този случай по отношение на „Агро Норд“ ЕООД може да се иска за обявяване за недействителен на договора за дарение, само ако се докаже, че и двамата ответници (вторият чрез своя управител) са знаели за съществуването на вземането на ищцата и са целели заедно или поотделно да я увредят, но в случая такива доказателства изобщо не са представени от ищцата, която носи доказателствената тежест.

В жалбата са изложени и правни доводи относно същността на иска по чл.135 ЗЗД и предпоставките за уважаването му, като се сочи, че в конкретния казус ищцата не би могла да бъде квалифицирана като кредитор по отношение на първия ответник В. З., доколкото той става длъжник с влизане в сила на съдебното решение и няма такова качество нито към момента на образуването на гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС, нито към датата на сключването на договора за дарение.

Най-сетне се излагат съображения, че всички събрани в двете съдебни производства доказателства са неотносими и не е трябвало да бъдат вземани предвид при постановяване на обжалваното решение, а е следвало да бъде обсъден Нотариален акт № 108/2021 г., с който се доказва липсата на увреждащо действие от страна на ответника „Агро Норд“ ЕООД спрямо ищцата.

Прави се искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и отхвърляне на предявения отменителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

От ищцата Н. Н. Ц.-К., чрез пълномощника й адв.Н. А., е подаден отговор вх.№ ***1/02.07.2025 г. на двете въззивни жалби, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Според въззиваемата, от събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.

На първо място се посочва, че Н. Ц. има качеството на кредитор на В.

З., тъй като е титуляр на парични вземания по два договора за заем, като този факт е установен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС, което се ползва със сила на пресъдено нещо и съгласно чл.298 ГПК е задължително за страните по него. Сочи се също, че за присъдените с решението суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№ 54/2023 г. по описа на ДСИ при КРС, по което няма събрани суми и въззиваемата продължава да бъде кредитор.

На второ място в отговора се посочва, че с атакуваната сделка – дарение на недвижим имот въззивникът В. З. е намалил имуществото си, като по този начин е затруднил въззиваемата да удовлетвори вземането си и я е увредил. Твърди се, че е дарението е извършено след възникване на вземането на Ц. и настъпването на неговия падеж – 31.12.2000 г., установен в диспозитива на съдебното решение по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите, поради което с извършването на 3 тази сделка В. З. като длъжник е намалил имуществото си и е затруднил въззиваемата да удовлетвори вземането си, като по този начин я е увредил.

На трето място се излагат аргументи, че В. З. като длъжник е знаел, че има кредитор и е знаел за увреждането към момента на извършването на договора за дарение, а доколкото увреждащата сделка е безвъзмездна, то знанието на въззивника „Агро Норд“ ЕООД за увреждането е ирелевантно.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и се претендира присъждане на разноски.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен установителен и с к за признаване за недействителен по отношение на ищцата Н. Н. Ц. – К., в качеството й на кредитор, сделка – дарение, с която ответникът В. Т. З., в качеството на нейн длъжник, е дарил на "Агро Норд" ЕООД, ЕИК ***, своята ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 77548.164. по КК и КР на с.***, общ.Козлодуй, обл.Враца, местността "***", с площ от 17003 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива и категория на земята – 4, номер по предходен план – 164003, при съседи: ***; ***; ***; ***, предмет на

Нотариален акт № 107, т.ІV, рег.№ 4968, дело № 330/2021 г. на нотариус В.

М., рег. № *** на НК и район на действие РС-Козлодуй.

В исковата молба се твърди, че ищцата Н. Ц. и ответникът В. Т. З. са сключили договори за заем, по силата на които ищцата му е предала на 2325.03.2020 г. сумата от 2500.00 евро като договорили падеж на 23-25.06.2020г., както и му предала сумата от 500.00 евро на същата дата с падеж 31.12.2020г.

Посочва се, че след настъпване на падежите ответникът З. е отказал да върне на ищцата заетите суми, а ищцата нееднократно през времето от месец декември 2020 г. до лятото на 2021 г. чрез телефонни разговори и лично е искала плащане. Отразено е, че ищцата е поканила и писмено първия ответник да извърши плащане с нотариална покана рег. № 7674/21.07.2021г. на нотариус В. М.. Съставен бил протокол от 23.08.2021г., подписан от нотариус а и страните по делото, видно от който ответникът признавал частично задължението си.

Според изложеното в исковата молба, след като първият ответник продължил да не изпълнява задълженията си по договорите за заем, ищцата е предявила против него искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Посочва се, че с Решение № 175/22.07.2022г., постановено по г р.д.№2/2022г. по описа на РС-Козлодуй, В. З . е бил осъден да заплати на Н. Ц. сумата от 2500.00 евро и сумата от 500.00 евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 04.10.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 838.00 лева разноски по делото, като това решение е била потвърдено с Решение № 14/25.01.2023г. по в.гр.д. № 502/22г. по описа на ОС - Враца. Сочи се също, че е бил издаден изпълнителен лист № 18/10.02.2023 г. по гр.д. №2/2022г. по описа на PC - Козлодуй за присъдените суми , въз основа 4 на който е било образувано изп.д.№ 54/2023г. по описа на ДСИ при PC Козлодуй. Твърди се, че до момента нямало събрани суми поради липса на секвестируемо имущество на ответника З..

В исковата молба са изложени твърдения, че след нееднократните разговори по телефона и лично между ищцата и първият ответник за връщане на заема до м.декември 2020 г., първият ответник В. З. е извършил дарение на втория ответник "Агро Норд" ЕООД на описания земеделски имот.

Разпечатката съдържа 48 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/348195ed-c182-41b3-b315-47bd6183bf9e