Решение № 15230 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15230 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110148345 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на ЗАД „А.“ срещу ЗК „Е.“ АД.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 22.11.2020 г., около 11:10 ч. в гр. София, на кв. Бояна, на ул. „***“ настъпило ПТП с лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“, рег. №С****ХМ, който при извършване на маневра „заден ход“ блъснал в предна лява част л.а. „Дайхатсу“, модел „Сирион“, рег.

№СВ****ВМ, като ПТП било документирано чрез двустранен протокол за ПТП, в който водачът на л.а. „Пежо“ признал вината си.

Сочи, че към датата на ПТП за увредения л.а. „Дайхатсу: е имало сключен застраховка „Каско“ с клауза „П“- пълно каско при ищеца по полица №0*********** с период на застрахователно покритие 13.11.2020 г. - 12.11.2021 За настъпилото застрахователно събитие при ищеца била образувана щета №**************, като за настъпилите по МПС вреди било определено обезщетение в размер на 688,93 лева. С платежно нареждане от 18.12.2020 г. ищецът заплатил на сервиза за ремонта на увредения автомобил, който бил на стойност 688,93 лева. Ищецът поддържа, че така се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал „Гражданската отговорност“ на виновния водач за процесното ПТП, до размера на платеното и 15 лева за ликвидационни разноски. Ищецът отправил до ответника покана да му заплати сума в общ размер на 703,93 лева, но ответникът така и не извършил плащане на цялата сума. С платежно нареждане от 06.01.2021 г. ответникът заплатил на ищеца само сумата в размер на 359,47 лева, като дължима оствала сумата в размер на 344,46 лева. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 344,46 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с щета 1

№1**************, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2025 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 135,25 лева -лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода 08.10.2022 г. – 08.10.2025. г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва възникването на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на застрахования автомобил, изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца, както и предявяването на регресна претенция, която била приета за частично основателна.

Единственото обстоятелство, което оспорва от посочените в исковата молба било това, че застрахования от ищеца водач Е. П. нямала вина за настъпването на ПТП. Tвърди, че непосредствено преди инцидента г-жа П. приближила кръстовището със скорост, която не й позволила да спря и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, поради което прави приносът й за настъпване на произшествието бил еднакъв с този на другия водач, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахованото при ищеца МПС. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковата молба е подадена в съда на 08.10.2025 г., поради което последният ден, за който може да се претендира обезщетение за забава по иска с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД е 07.10.2025 г., като претендирането на обезщетение след тази дата е недопустимо в настоящото производство. Предвид изложеното, производството следва да бъде прекратено за датата 08.10.2025 г. по иска за обезщетение за забава.

По предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи факти: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното събитие е било налице твърдяното застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, клауза „П“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, и твърдяното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника относно гражданската отговорност на водача на МПС „Пежо“, модел „407“, както и че ищецът е заплатил сумата в размер на 688,93 лева за ремонт на увредения автомобил.

2

Спорен по делото е въпросът относно механизма на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кой от водачите е настъпило същото.

За установяване на посоченото обстоятелство по делото са разпитани св. Й. и св.

П., както и е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза.

Св. Й. споделя, че си спомня за пътнотранспортното произшествие, в което участвал през 2020 г., като същото станало като излизал от дома си. Сочи, че по улицата, по която се движел назад се осъществявал достъпа до около десет къщи, последната от които, била неговият дом. Друга съседка също излизала от дома си, отляво и при движение назад ударил леко колата й. Сочи, че това за тази улица не било необичайно, тъй като нямало никаква видимост, не можело да се възприеме самото отваряне на вратите, тъй като те били по-назад от зидовете. По автомобилите нямало никакви сериозни щети и написали двустранен протокол с другия водач. Твърди, че към момента на ПТП карал с около 5-8 км/час. Сочи, че ПТП настъпило на улица тупик с чупка по средата, като при движение назад при тази чупка имало лек завой надясно и точно при тази чупка била къщата, от която излязъл другия автомобил.

Твърди, че при излизане от къщата, от която излязла другата кола, за да може тази кола да се види от другия водач тя трябвало да излезе напред, т.е. трябвало да влезе в неговата траектория на движение. Към момента на ПТП другият автомобил излизал от частен имот, като го видял в момента, в който вече се бил подал на улицата, опитал се да свирне с клаксона и да задейства спирачката, но имало много леко съприкосновение с колата. Той бил в зоната, в която нямало как да спре напълно.

При разпита си в открито съдебно заседание св. П. също сочи, че помни пътнотранспортното произшествие с управляваното от нея тогава МПС Дайхатсу, като ПТП настъпило на ул. „***“. Свидетелят сочи, че като излиза с автомобила от дома си излиза от дворното място по наклон, като се отваря врата с механизъм, като вратата била плъзгаща се, няма движение назад или напред. Сочи, че към момента има сигнализация, че вратата се отваря, но тогава не помни дали е имало. Произшествието настъпило с МПС управлявано от мъж, който управлявал неговия автомобил на заден ход. Твърди, че я поставил в ситуация, в която нямало как да реагира. Сочи, че не била излязла напред от двора, оглеждала се, тъй като улицата е без изход и е много тясна.

Не могла своевременно да върне автомобила назад, той бил леко издаден, не повече от двадесет сантиметра и другият водач я ударил в бронята от лявата страна. Твърди, че към момента, в който настъпил ударът с другия автомобил нейния автомобил бил в спряло положение.

По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена. Съгласно заключението на експерта пътнотранспортното произшествие настъпва по следния механизъм: на 22.11.2020 г. около 11:10 часа водачът на л.а. „Пежо 207“, рег. №С****ХМ се движи на заден ход по ул. „***“ с посока към ул. „Карамфил“. В същия момент и посока от дясно наляво от частен терен на ул. „***“ водачът на л.а. „Дайхатсу Сирион“, рег. №СВ****ВМ, предприема маневра за потегляне, при което траекториите на движение на двата автомобила се 3 пресичат и настъпва съприкосновение между тях. Според експерта, щетите по л.а.

„Дайхатсу Сирион“, рег. №СВ****ВМ се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.11.2020 г. произшествие.

Съдът намира, че събраните по делото гласни доказателствени средства следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са логични, последователни и житейски логични. В показанията на двамата водачи липсват противоречия относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, а и това не се оспорва от ответника, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л.а.

„Пежо 207“, който при движение назад не е спазил разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като при движение назад не е контролирал непрекъснато МПС-то, което управлявал, и така допуснал удар с л.а. „Дайхатсу Сирион“.

Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач, доколкото същият бил приближил кръстовището със скорост, която не й позволила да спря и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на произшествието л.а. „Дайхатсу Сирион“ е бил в състояние на покой и изчакване на преминаващото по улицата МПС „Пежо 207“, поради което съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано.

С молба от 27.04.2026 г. ответникът отново е помолил за отхвърляне на предявения иск, доколкото водачът П. била допринесла с повденето за възникване на вредите, доколкото не е изпълнила задължението си по чл. 37, ал.3 ЗДвП.

Така наведеното възражение за съпричиняване, с посочване на различно поведение от страна на застрахования при ищеца водач, различно от посоченото в отговора на исковата молба, е преклудирано, доколкото е заявено след срока за отговора и след разпитите на свидетелите по делото, от които се установява поведението на водачите към момента на настъпване на процесното произшествие, поради което така наведеното възражение не се разглежда от съда.

С доклада по делото е отделено за безспорно, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата в размер на 688,93 лева, като размерът на вредите и причинно-следствената връзка с процесното произшествие не се оспорват от ответника.

Предвид горното, доколкото застрахования при ответника водач виновно е причинил процесното ПТП ответникът дължи възстановяване на ищеца на заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 688,93 евро, заедно с 15 лева ликвидационни разноски.

Доколкото по делото е безспорно, че ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер на 359,47 лева, поради което остава дължима сума в размер на 344,46 лева (176,12 евро), с оглед на което предявеният главен иск е основателен в пълния предявен размер и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ в 30-дневен срок от представяне на всички 4 доказателства застрахователят на виновния водач следва да заплати своето задължение по регресната претенция. Доколкото в случая в посочения срок ответникът не е заплатил пълния размер на претенцията, същият дължи лихва за забава в размер на законната лихва, която за периода 08.10.2022 г. – 07.10.2025 г. възлиза на сумата в размер на 132,73 лева (67,86 евро). Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до размера от 132,73 лева (67,86 евро), като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 135,25 лева (69,15 евро) искът следва да бъде отхвърлен.