Решение № 131 от 14.04.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1067/2025
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- Росица Бункова, Божана Манасиева, Вили Дацов
Цитирани разпоредби
- чл. 23 · Закон за закрила на детето
- чл.146,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.182,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.81,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306,ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Благоевград, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Бункова
Членове:
Божана Манасиева
Вили Дацов при участието на секретаря Илиана Ангелова като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200601067 по описа за 2025 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.Ю., в качеството й на защитник на подсъдимите Ж. Е. Д. и Д. Б.
Д., и двете от гр.П., и е за проверка на невлязлата в сила присъда №53 от 18.06.2025 год., постановена по нчхд №278/2024 год. по описа на Районен съд Благоевград.
С цитираната присъда районният съд е признал подсъдимата Ж. Е. Д., с ЕГН ********** за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 29.12.2023г. до 05.01.24г. в гр. Б. не е изпълнила постановено съдебно решение относно родителските контакти на бащата Я. Я.
Н. с детето Х. Я.ова Н.а, родена на ****г. - решение №774 от 15.11.2023г.,постановено по гр. дело 20231210102084 по описа на Районен съд - Благоевград, като на 29.12.2023г. и на 05.01.24г. в гр. Б., на ул. "Г.А." № 7 е отказала да предаде детето на баща му, заради което и на основание чл. 78а във вр. с чл.182, ал.2 вр. с чл. 26, ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност, като й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.. С атакуваната присъда Ж. Д. е призната за невинна по обвинението за това, че е извършила такива деяния на 01.12.23г. и на 15.12.23r., като на 1 основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението за посочените дати.
С атакуваната присъда, РС е признал подсъдимата Д. Б. Д., с ЕГН ********** за невинна в това, че за периода от 15.12.23г. до 05.01. 2024г. в гр.
Б. в условията на продължавано престъпление е осуетила изпълнението на постановено съдебно решение относно лични родителски контакти на бащата Я. Я. Н. с детето Х. Я.ова Н.а, родена на ****г. - решение № 774 от 15.11.2023г., постановено по гр. дело 20231210102084 по описа на Районен съд - Благоевград, като на 15.12.23r., на 29.12.23г. и на 05.01.24г. в гр. Б., на ул.
"Г.А." № 7 е възпрепятствала предаването на детето на баща му, като я оправдал по обвинението по чл.182, ал.2 вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Недоволна от така постановената присъда, в частта в която подсъдимата Ж.
Д. е призната за виновна, адв.Ю. твърди във въззивната си жалба, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не са ангажирани от обвинението доказателства, че подсъдимата Ж. Д. е отказала да предаде детето на бащата. Едно от основните възражения на защитата е свързано с твърдение, че РС е дал ход на нередовна частна тъжба, тъй като след последната поправка на тъжбата е изтекъл 6 месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.81,ал.3 от НПК, поради което и според защитата РС е следвало да прекрати производството по делото.
Алтернативно на това си искане- за прекратяване на наказателното производство, защитата иска от въззивния съд да оправдае изцяло подсъдимата, тъй като РС е допуснал процесуални нарушения при анализа на доказателствата, като намира, че частната тъжба в обстоятелствената й част не посочва всички факти от обективните и субективни признаци на престъплението. Намира, че присъдата е неправилна и в „гражданската й част“/ такъв иск не е приет/ , поради което и претендира нейната отмяна и оправдаване на подсъдимата Ж. Д. и в частта в която РС е признал за виновна.
Алтернативно и на това прави искане присъдата да се отмени, като делото се върне на РС за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание подсъдимата Ж. Д. се явява лично и с адв.Ю.. Поддържат жалбата по наведените в нея доводи, както и направените искания.
Въззиваемия Я. Н. се явява лично и с адв.А.. Оспорват въззивната жалба на адв.Ю., като считат, че атакуваната присъда следва да се потвърди. Защитата 2 твърди, че от момента на раздялата на родителите, бащата – Я. Н. нито веднъж не е взел детето в определения му режим на свиждане със същото. Изразяват съгласие с мотивите на РС към атакуваната присъда, че единствената причина за това е неизпълнение на съдебното решение от страна на подсъдимата Ж. Д., тъй като същата е длъжна да го изпълни, като намира, че това е станало умишлено и счита, че това е доказано от събраните по делото доказателства, най- вече от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители.
Въззиваемият Н. също заявява, че намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Твърди, че подсъдимата Ж. Д. с поведението си е единствената причина детето да не бъде предавано на бащата в изпълнение на определения от съда режим за контакти с детето, като сочи, че това станало с различни действия- запъване с крак от Д. на вратата на автомобила на Н., „… лъжлива декларация за защита от домашно насилие…“, съзнателно прекъсната от нея комуникация между детето и бащата. Твърди, че няма да се откаже да търси правата си, за да има контакт с детето.
В право на последна дума подсъдимата Ж. Д. моли да бъде оправдана, като твърди, че по никакъв начин не е възпрепятствала възможността Н. да взема детето си в дните , определени като режим за контакти по съдебното решение, с което са определени.
Въззивният съд, в настоящият състав, след като взе в предвид изложеното във въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след като извърши и цялостна проверка на атакуваната присъда, извън основанията посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Изяснено правилно от решаващия съд, тъй като това е сторено на основание годни доказателствени източници е, че Я. Я. Н. и подсъдимата Ж. Е. Д. са бивши съпрузи, като по време на брака си имат родено на ****год. едно детеХ. Я.ова Н.а. Тъй като отношенията на двамата по време на брака се влошили, Ж. Д. заедно с детето Х. напуснали жилището, в което живеели в С. и се преместили да живеят в Б., като първоначално Д. не посочила на тъжителя къде живее с детето. Бракът между двамата съпрузи е прекратен с решение № 774/15.11.2023г. по гражданско дело № 20231210102084 по описа за 2023 година на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 15.11.2023г., като 3 е одобрено споразумение за развод по взаимно съгласие, родителските права върху роденото по време на брака дете Х. Я.ова Н.а са предоставени на майката Ж. Е. Н.а с ЕГН **********, като е определено и местоживеенето на детето Х. Я.ова Н.а при нейната майка Ж. Е. Н.а в гр. Б., ул.“Г.А.“ № 7. Също така е определен и режим на лични отношения между бащата Я. Я. Н. и детето Х. Я.ова Н.а, според който бащата ще има право да взема дъщеря си всяка първа и трета седмица на месеца - от 18.00ч. в петъчния ден до 16.00ч. в неделя, с преспиване при бащата. Определено е с режима също така, бащата да взема детето при себе си за определени 24 дни през лятото, в четните години през Коледните празници от 09.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на 26 декември с преспиване при бащата, а в нечетните години ще може да взема детето за новогодишните празници във времето от 18.00 часа на 29 декември до 19.00 часа на 01 януари на следваща година. Определени са срещите за Великденските празници и рождения ден на детето, както и това, че за личните им срещи бащата ще взема и връща детето от дома на майката.
Междувременно още по време на брака, както и на фактическата раздяла и след развода отношенията между Н. и Ж. Д. се влошили силно. Още по време на съжителстването на родителите, тъжителя Н. правил видеоклипове, за които подсъдимата се противопоставяла /видно от видеоклипа/, в част от които пред детето отправял обяснения относно конфликти с майката, като се извинявал за това на детето. Продължил да заснема видеоклипове и след раздялата им, при посещение в дома на Д., в инкриминираните дати.
Първата дата, на която Н. могъл да вземе детето си, съгласно съдебното решение и определения режим на свиждане била 01.12.2023г. – петък. Тогава Н. заедно с майка си- В.А. с автомобил отишли на адреса в гр. Б., ул. "Г.А." № 7, на който живее подсъдимата Ж. Д. и където следвало да се предаде детето Х., пак съгласно условията на съдебното решение. Тогава Ж. Д. довела детето Х. до автомобила, с който бил пристигнали Н. и майка му и след като разбрала, че бившата й свекърва е в автомобила взела детето си, което се разплакало. Подсъдимата заявила, че детето е разстроено и отказала да го предаде на бащата. Подаден от бащата бил сигнал на тел.112, поради което и адреса бил посетен от служители на полицията.
На 15 декември 2023 г. - петък, около 17:52 час тъжителя Я. Н., този път придружен от баща си отишли пред дома на Ж. Д. да вземат детето , като подсъдимата Ж. Д., придружена от нейния баща- свидетеля Е. Д., заявили на 4
Н., че детето Х. не иска да отиде при баща си, а те не могат да го предадат, тъй като детето е разстроено и отказва да тръгне с бащата. Тъй като тъжителя сигнализирал за неизпълнение на решението на съда относно режима на родителските права, пристигнал на място полицейски екип и заедно с тях Н. се качил до жилището на Д., което седяло у баба си- подсъдимата Д. Д., която го успокоявала, казала на тъжителя да не взема детето насила, като малко след това Н. си тръгнал, защото също не желаел да взема детето докато то е разстроено.
На 29 декември 2023г.- ден, в който съгласно условията на съдебното решение Н. може да вземе детето си, той придружен от свидетеля С.Н.- негов приятел, пристигнали около 18.00ч. пред дома на Ж. Д.. Преди това майката на детето уведомила чрез имейл тъжителя, че няма да му даде детето на посочената дата, тъй като тя не е съобразена с определените за това дни в съдебното решение. След като Н. бил пред дома на Д. й позвънил, но последната не отговорила. Пред кооперацията, в която се намира апартамента, обитаван от Д.и слязла Д. Д., която заявила на бащата, че детето не желае да тръгне с него.
Поради отказа на тъжителя да си тръгне в 18:08 и 18:10 часа Ж. Д. подала сигнал до тел.112, като съобщила, че има скандал с бившия си съпруг, който я тормози и й отправя заплахи, като също така посочила, че детето се намира под масата. В 18:21 часа сигнал до тел.112 подал и тъжителя Н., който заявил, че не се изпълнява съдебното решение за детето и поискал на място да отиде полиция, за да състави протокол за това. От тел.112 го уведомили, че вече има подаден сигнал от Д.. На място пристигнали полицейските служители-В.П. и Н. Г.. Полицейските служители придружили Н. до жилището на Д.и, като подсъдимата Д. Д. отворила вратата на същото. Тя заявила, че пуска детето при бащата, но Х. не желаe да отиде с него, като свидетеля Г. видял, че детето седи под масата в една от стаите. Започнали взаимни упреци между бившите съпрузи, което допълнително разстроило детето и тъжителят си тръгнал без да вземе Х..
На 05 януари 2024г. - петък Я. Н. отново отишъл пред дама на Д.и, за да вземе детето си, в изпълнение на определеният му за това съда режим, като бил заедно с негова позната -Л.Т.Н., която е детски психолог. Н. водел последната с идеята тя да му съдейства, за да може да вземе детето си. Тъй като отново не успял, позвънил за съдействие на тел.112 и на място пристигнали 5 полицейските служители, свидетелите В.П. и Р.Х.. Пред полицейските служители майката питала детето дали ще тръгне с баща си, но последното отказвало. Ж. Д. обяснила също така на служителите на МВР, че детето не желае да вижда баща си. И на този ден тъжителя не е взел детето си.
Частният тъжител Н. подал сигнали до Районна прокуратура Благоевград за неизпълнение на посоченото по-горе съдебно решение в частта за определения режим на лични контакти с детето, както и жалби в Дирекция социално подпомагане. В Дирекция „Социално подпомагане“ отдел „закрила на детето“, Б. от 17.03.2023 год. е отворена работа по случай за детето Х. Я.ова Н.а, поради установен риск от родителско отчуждение. През май 2024г. пак по искане на Н. в отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" Благоевград е предприел мярка за закрила на детето Х. Н.а по чл. 23 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) - съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. На 10.06.2024 г. е изготвен план за действие с дългосрочна цел за гарантиране правото на детето. След извършената социална работа по случая, отдел "Закрила на детето" към дирекция "Социално подпомагане " Благоевград е изразила становище, че комуникацията между родителите на детето Х. Н.а - Ж. Д. и Я. Н. е силно нарушена и създава риск за психоемоционалното развитие на детето и риск от родителско отчуждение.