Определение № 227 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. София, 27.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600227 по описа за 2025 година О прие следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба на защитника на обв. Н. Б. Н. – адв. М. М., срещу определение рег. № 266 от 23.01.2025г. на СГС, НО, 39-ти състав, постановено по нчд № 8186/24 на СГС, с което съдът оставил без разглеждане жалбата на защитника срещу постановление от 28.03.2014г. на двама прокурори в Специализираната прокуратура /закрита/ за частично прекратяване на наказателно производство по ДП № 297/2013 на ГДНП, пр. пр. № 16 919/22 на СП.

С жалбата се заявяват доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Правят се оплаквания за оставяне без обсъждане възражения на защитника. Релевира се, че обвиняемият не е получавал постановлението за частично прекратяване до 10.12.2024г., когато му бил връчен препис. Защитникът моли да се уважат доводите на жалбата срещу основанието за прекратяване на производството, тъй като посочената от прокурорите „липса на извършено престъпление“ не отговаря на законовата формула на чл. 24, ал.1, т. 1 НПК – „деянието не е извършено или не съставлява престъпление“. За правилно основание за прекратяване счита това, че извършеното от обвиняемия деяние не съставлява престъпление. Моли да се измени постановлението за частично прекратяване на наказателното производство като се запълни неяснотата в него и се посочи, че прекратяването е поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Съдът, като съобрази доводите на жалбата, на атакуваното определение и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е допустима за разглеждане като подадена срещу акт, с който се прегражда упражняването на правото на обжалване на постановлението.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Определението е законосъобразно и вярно в крайния си резултат, макар съображенията за това да са различни от приетите от първостепенния съд.

Видно от материалите по делото досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от СГП на 11.02.2009г., по данни за престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 НК.

Н. Б. Н. е привлечен като обвиняем с постановление на разследващ полицай от 08.08.2011г., предявено на 21.09.2011г. за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 213а, ал. 3 , т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 142а, ал. 3 ,пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК /постановление на л. 268, т. 1 ДП/. Към този момент обвиняемият е бил защитаван от адв. Валери Петров /пълномощно на л. 267, т. 1 ДП/. Н. Н. е привлечен като обвиняем и с второ постановление - от 16.10.2013г., предявено на 24.10.2013г. за: престъпление по чл. 214, ал. 2 , т. 2 вр. чл. 213а, ал. 3 ,т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за три престъпления по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и едно престъпление по чл. 142а, ал. 3 пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. /постановление на л. 34, т. 7 ДП/. Към този момент обвиняемият е бил защитаван от адв. К. М..

/упълномощен с пълномощно от 20.01.2021г. - л. 315, т. 1 ДП/ С постановление на двама прокурори в Специализираната прокуратура от 28.03.2014г., рег. № 259/13 - 02.04.2014г. наказателното производство срещу Н. Н. е било частично прекратено - за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и е разпоредено след влизане в сила на постановлението досъдебното производство да се изпрати по компетентност на СГП с оглед извършени от обвиняемия престъпления по чл. 142а, ал. 3 пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С постановлението е частично прекратено наказателното производство и срещу друг обвиняем - обв. К. М..

За да постанови определението си, първостепенният съд е приел, че обвиняемият Н. е получил лично препис от постановлението за прекратяване на 08.04.2014 г. съгласно известие за доставяне /л. 123, т. 5 ДП/. Съдът е оставил без обсъждане и не е взел отношение по оспорването на истинността на подписа на обвиняемия на известието, направено от последно встъпилия в процеса защитник на обвиняемия – адв. М. М., при предявяване на материалите от досъдебното разследване в протокол от 29.06.2022г. /л. 68, т.

10 ДП/. Защитникът твърди при това действие, че постановлението не е било редовно връчено на обвиняемия, последният категорично е заявил, че не е подписвал известието и не го е получавал, както и че подписът за обвиняем не съответства по никакъв начин на множеството положени от него подписи върху документи по делото. За установяване на този факт защитникът е искал назначаване и на графологична експертиза, което искане е оставено без уважение от прокурора с постановление от 04.11.2022г. по реда на чл. 229, ал.

3 НПК. /л. 22, т. 11 ДП/.

Пропускът на съда да съобрази релевираното връчване на препис като спорно и оттук – неустановено по несъмнен начин, не се явява процесуален недостатък на мотивите му, тъй като надлежното уведомяване на обвиняемия и защитника е изяснено като извършено при други обстоятелства, последвали спорния факт.

2

Тук следва да се отбележи, че е налице изначален пропуск на прокурора, за целите на фактическия състав на прекратяване на производството, да уведоми за него и защитника на обвиняемия Н., доколкото той е отделен субект на процеса със самостоятелни права, независимо че са функция на правата и интересите на обвиняемото лице. Доколкото прокурорът не разпоредил да се уведоми и защитникът, респективно той не е бил уведомен, следва да се счита, че за него срокът на обжалване на постановлението изобщо не е започнал да тече. Видно от делото, защитник към този момент на обвиняемия Н. е бил адв. К. М., останал неуведомен за постановлението, включително до преустановяване на участието му в производството с включването в него на новия защитник – адв. М. М., с пълномощно от 01.06.2022г. /на л. 22, т. 10 ДП/.

При тези обстоятелства, и доколкото адв. К. М. към 01.06.2022г. вече не е бил защитник на обвиняемия, оттам нататък безпредметно се е явявало неговото уведомяване. От значение за упражняване на правото на жалба е било уведомяването на новия защитник – адв. М. М., който е встъпил във висящността на тази процедура, включително с неупражненото все още право на обжалване.

Междувременно с постановление на прокурор К. Ф. от 20.08.2021г., действаща за главен прокурор съгласно Заповед № РД-05-2831/09.08.2021г., цитираното постановление за прекратяване е отменено като незаконосъобразно и неправилно, с изричното отбелязване, че то не се явява предмет на съдебен контрол. /постановление на л. 18, т. 9 ДП/.

Също така, по делото е налице препис от цитираното постановление за прекратяване, на чиято последна страница се намира ръкописно удостоверяване от страна на обв. Н. Н. и на защитника адв. М. М., че са получили постановлението на 10.12.2024г. С оглед това именно удостоверяване защитникът претендира жалбата срещу прекратяването на производството да бъде разгледана по същество, нещо което СГС е отказал.

/постановление на л. 5 по нчд № 8186/24 на СГС,НО, 39 –ти състав./ Независимо от изложеното, и в частност - липсата на категорично решаване на въпроса с оспорване подписа на обвиняемия Н. на известието за доставяне, при което този факт остава неустановен категорично, независимо от липсата на изрично уведомяване на защитника адв. М. М. за постановлението за прекратяване веднага след встъпването му в производството, както и независимо от формалното удостоверяване на връчване преписи от постановлението на обвиняем и защитник на 10.12.2024г., определението на СГС, с което е приел просрочване на упражняване на правото на жалба е правилно, макар и по други съображения – не приетите от съда, основани на мълчаливо презюмирана истинност на подписа на обвиняемия на известието за доставяне, и не тези, че постановлението за прекратяване междувременно е било отменено с постановление на прокурор, действащ за главния прокурор. Изводът за последното е верен доколкото, в случай че постановлението на Специализираната прокуратура за прекратяване на производството е подлежало на съдебно обжалване, нещо което следва да бъде решено от самия съд, когато е сезиран, прокурорът е препятстван да го подлага на проверка и решава по същество. Прекратителното постановление може да бъде предмет 3 на йерархична проверка от прокурора само в хипотезата на чл. 243, ал. 10 НПК, а именно, когато не е подлежало на съдебно обжалване, или, ако е подлежало на такова – не е обжалвано. Тогава постановлението може да бъде служебно отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление и в изключителни случаи, какъвто явно е възприет, главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване и след изтичане на този срок.

В случая обаче, безспорно е, че въпросът с допустимостта на обжалваемостта на постановлението пред съд не е бил надлежно решен, тъй като правото на обжалване на защитника не е било обезпечено и за него, в случая защитника - адв. М., срокът на обжалване към момента на издаване постановлението на главния прокурор, не е бил започнал да тече. Т.е. фактическият състав на прекратяването на наказателното производство с постановлението на СП не е бил завършен, тъй като защитникът като субект със самостоятелно право на жалба не е бил уведомен за постановлението, отделно остава спорен въпросът за гарантиране упражняване на правото на жалба и на самия обвиняем. Нещо повече, предвид неизследването на истинността на оспорения подпис върху известието за доставяне, към момента, съответното връчване не може да се приеме за установено.

Ето защо, фактът на постановлението на главния прокурор не е такъв, който да препятства правото на съдебно обжалване за съответния защитник, в случая – правото на новостъпилия защитник адв. М., както е приел СГС.

Независимо от това, както за защитника адв. М. М., така и за обвиняемия Н. Н., се установява факт, поради който правото на всеки от тях да обжалва постановлението пред съд е преклудирано.

Така, с протокол от 29.06.2022г. материалите по досъдебното разследване са били предявени както на обв. Н. Н., така и на защитника адв.

М. М.. Считано от тази дата, като напълно достоверна, следва да се приеме, че и двамата са узнали за постановлението за прекратяване, независимо че не им е връчен изрично препис от същото, но и без да е имало пречка при поискване да им бъде връчен. За целите на узнаването на постановлението, респективно за целите на упражняване правото на обжалване, необходимо и достатъчно е било узнаване факта на постановлението и на запознаване с неговото съдържание, който факт е бил обезпечен за лицата и настъпил.

Нещо повече, добро познаване на факта на постановлението за прекратяване е изричното изявление на защитника адв. М. М., записано в протокола за предявяване на разследването, че е налице постановление за частично прекратяване на производството, което обаче не било редовно връчено на обвиняемия и че е налице известие за доставяне, но подзащитният му категорично отрича да го е получавал и не го е подписвал. Тогава и защитникът е поискал да се назначи графологична експертиза /л. 68, т. 10 ДП/, каквато не е допусната. /постановление от 04.11.2022г., рег. на 08.11.2022 г. л.

22, т. 11 ДП/. С това следва да се приеме, че по друг достоверен начин, не под формата на самостоятелно връчване, защитникът и обвиняемият са узнали за постановлението и са се запознали с неговото съдържание. Считано от тази именно дата – 29.06.2022г. като дата на предявяване на материалите от досъдебното разследване, и до 06.07.2022г. те са можели да упражнят право на обжалване, което обаче не са направили. Междувременно защитникът в хода 4 на досъдебното производство е продължавал да настоява за назначаване на графологична експертиза и възразява, че препис от постановлението не е връчен специално - до въпросното специално връчване на 10.12.2024г.