Решение № 154 от 08.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Стара Загора, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20265500500245 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба по изп. дело № 20267660400112 от: С. Д. П., ЕГН **********, с адрес: град С., *** против:

Акт на Частен съдебен изпълнител К.А., с рег. № 766 на КЧСИ, с район на действие ОС - Стара Загора, вх. № 4639/04.03.2026 г., по изп. дело № 112/2026 г., с който се извършват определени изпълнителни действия.

Въззивникът обжалва горепосочените действия на ЧСИ К.А., с които същият ЧСИ е извършил следните действия:

Налагане на запор върху банкова сметка с IBAN BG***, от която на 19.02.2026 г. е удържана сумата от 623.17 EUR /шестстотин двадесет и три евро и седемнадесет евроцента/, левовата равностойност в размер на 1218.81 лева /хиляда двеста и осемнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, за което действие узнала на същата дата;

Налагане на възбрана върху недвижим имот, негова собственост, а именно: ПОЗЕМЛЕН имот, парцел- ХШ-754, с площ по док. 620.000 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с отделни входове към всеки етаж, ведно с построения в югозападната част от дв.м. гараж и подобрения, находяща се ***, гр. К., ***, за което действие узнала на 23.02.2026 г. при справка в Агенция по вписванията;

1

Натрупаните разноски по производството, с което задължението му е значително увеличено, поради извършените незаконосъобразни действия на ЧСИ;

Образуване на делото и извършване на изпълнителни действия без липса на местна компетенция за извършването им.

Считат обжалваните действия за незаконосъобразни поради следните съображения:

Съществени процесуални нарушения - липса на надлежно уведомяване.

Основен принцип в изпълнителното производство е задължението на съдебния изпълнител да уведоми длъжника за образуваното дело и да му предостави възможност за доброволно изпълнение. В настоящия случай този принцип е изцяло нарушен.

Съгласно чл. 428, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. До момента на принудителното събиране на суми от сметката на длъжника чрез наложения запор на банкови сметки и налагането на възбрана, след като сумата по делото е събрана/погасена изцяло чрез наложения запор на банкови сметки НЕ Е получавана на постоянния адрес на лицето в гр. С., ***, нито на друг адрес, покана за доброволно изпълнение или каквото и да е друго съобщение по образуваното изпълнително дело. Поканата е получена на място в кантората на ЧСИ на 24.02.2026г., т.е. след като ЧСИ е извършил всички принудителни незаконосъобразни изпълнителни действия.

За добрия ред следвало да се посочи и, че са Нарушени правилата за връчване по ДОПК, тъй като като задълженията са публични, приложими са и правилата за връчване по Данъчно- осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК, адресът за кореспонденция за лицето е постоянният адрес в гр. С.. Неизпращането на книжа на този адрес и липсата на спазване на процедурата по чл. 29 и чл. 32 от ДОПК (включително две посещения на адреса и съставяне на протоколи) прави всяко евентуално връчване чрез прилагане към делото нередовно.

Липса на уведомление от Община К. - Съгласно чл. 23 и чл. 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, общината е длъжна да съобщава на данъчно задължените лица размера на дължимите данъци и такси. Такива съобщения не са получавани от лицето.

Съгласно константната съдебна практика, включително Решение № 128 от 06.12.2021 г. по дело 2374/2020 на ВКС, при нередовно връчена покана за доброволно изпълнение, всички последващи действия по принудителното изпълнение са незаконосъобразни. Поради това наложените запор и възбрана подлежат на отмяна на основание чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Явна несъразмерност на наложените мерки и образуване на делото и извършване на изпълнителни действия без липса на местна кометенция за извършването им.

Твърди, че налице е грубо нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 442а. от ГПК. За задължение общо всичко с 2 разноските в размер на 623.17 EUR /шестстотин двадесет и три евро и седемнадесет евроцента/, ЧСИ е предприел действия, които далеч надхвърлят необходимото за обезпечаването му. От банковата сметка на лицето вече е удържана сума от 623.17 EUR /шестстотин двадесет и три евро и седемнадесет евроцента/ на 19.02.2026 г., която покрива размера на дълга. Въпреки това на 23.02.2026 г., ЧСИ К.А. е наложил и възбрана върху недвижим имот, собственост на лицето - описан в настоящата жалба, чиято стойност многократно надвишава размера на задължението, което вече е събрано чрез запор на банковата сметка. Това действие представлява свръхобезпечаване и е в пряко противоречие с чл. 441, ал. 2 от ГПК, който квалифицира налагането на явно несъразмерни обезпечения като незаконосъобразно принудително изпълнение. Съдебната практика (напр. Решение № 2009 от 31.10.2016 г. по адм.д. 1861/2016 на АС-Пловдив) е категорична, че подобни действия подлежат на отмяна.

Това действие нарушавало законни права и интереси, което води до начисляване на допълнително разноски по изпълнителното дело, тъй като дългът вече е събран, поради което необходимостта от подобно изпълнително действие е и ненужно, нецелесъобразно и незаконосъобразно и води до нанасяне на допълнително вреди на лицето С. Д. П.. Извършването на действия за обезпечаване на несъществуващ дълг представлявало и нарушение и на общото задължение по чл. 45 от ЗЗД да не се вреди другиму.

ЧСИ К.А. е действал извън своята местна компетентност, което прави извършените от него изпълнителни действия напълно незаконосъобразни и увреждащи. Налагането на запор върху банкова сметка на длъжника с постоянен адрес в гр. С. от ЧСИ с район на действие Стара Загора, без да е спазена процедурата по препращане на делото съгласно чл. 427, ал. 2 от ГПК, е незаконосъобразно. Съдебната практика, включително Решение № 144 от 20.09.2022 г. по дело 1762/2022 г. на Върховния касационен съд, подчертава задължението на ЧСИ да следи за своята компетентност и да препраща делото при необходимост. Излиза така, че ЧСИ К.А. образува дело и събира дълга чрез един изпълнителен способ - запор на банкови сметки, за който той няма местна компетенция, после извършва възбрана върху имот в нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 442а от ГПК, и в противоречие с чл. 441, ал. 2 от ГПК, което води до свръх обезпечение за дълг, който вече е събран, т.е. възбраната се налага след погасяване на дълга и накрая ЧСИ натрупва допълнително разноски по делото с това и причинява вреди, без дори да е връчил покана за доброволно изпълнение, тъй като едва след като вече е извършил всички незаконосъобрани изпълнителни действия, връчва ПДИ на лицето чрез процесуален представител и възможност да се запознае тепърва с делото и за какво е образувано то, а видно от имущественото състояние на лицето, същото е можело доброволно и без допълнителни изпълнителни действия и разноски да плати.

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА НАЧИСЛЕНИТЕ РАЗНОСКИ

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, оспорват изцяло и начислените 3 по делото разноски. Тъй като не е била предоставена възможност за доброволно изпълнение поради липса на уведомяване, лицето не е станало причина за извършването на каквито и да е разходи по принудителното събиране. Поради това всички начислени такси и разноски са недължими и следва да бъдат отменени.

Не на последно място и за добрия ред следвало да се има предвид също, макар, че настоящото производство няма за предмет това, че на основание чл.

171, ал. 1 от ДОПК, е налице и изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за 2020 г. Петгодишният давностен срок за тях е изтекъл на 31.12.2025 г. Тъй като до тази дата не са ми били връчвани надлежно актове, които да прекъснат давността, тази част от задължението е погасена и не подлежи на принудително събиране.

Предвид гореизложеното, молят да се постанови решение, с което съдът ДА ОТМЕНИ като незаконосъобразни извършените от ЧСИ К.А. действия по изпълнително дело № 20267660400112, а именно: горепосочените в жалбата изпълнителни действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 437., ал.(1) от ГПК жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.

Взискателят по изпълнителното дело Община К., ЕИК ***, предсавлявано от Г.Г.С. в качеството си на Кмет, с административен адрес гр.

К., ***, представлявано, чрез юрисконсулт В.Т.Т., упълномощена с Пълномощно № П-21 от 25.03.2024 г. по изпълнително дело № 112 от 2026 г. по описа на ЧСИ К.А. е взел становище по подадената жалба, като е депозирал писмено възражение, с което изразява становището си в законоустановения срок и на основание чл. 436, ал. 3 от ТПК, представя следното писмено възражение по представената от длъжника жалба срещу действията на ЧСИ К.А., като счита, че същата е недопустима, тъй като е подадена след преклузивния срок.

На следващо място като мотив относно допустимостта на жалбата, съгласно разпоредбите на чл. 436 от ГПК, длъжника следва да подаде своите възражения в двуседмичен срок от извършване на действието ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи от деня на съобщаването. Дори да се приеме, че длъжника е узнал за действията предприети от страна на ЧСИ-то на 24.02.2026 г., срокът за възражение изтича на 04.03.2026 г.

На следващо място и съгласно данните по делото е видно, че актовете са надлежно връчени, като въпреки това не са постъпили никакви възражения от страна на длъжника нито пред ЧСИ, нито пред Община К. в законоустановените срокове.

С оглед на гореизложеното следва настоящата жалба да се приеме като недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения срок.

ЧСИ К.А. с рег. № 766 на КЧСИ излага мотиви по обжалваните действия 4 в срока по чл. 436, ал.3 ГПК. Поддържа, че не са налице нарушения при провеждане на изпълнителните действия и НЕ СА НАЛИЦЕ ПРЕДПОСТАВКИТЕ за уважаването на жалбата, поради което намира жалбата за неоснователна.

Приложено е фотокопие от изпълнителното производство.

Старозагорски окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело под № 112/26г. е образувано на датата 03.02.2026г. въз основа на Акт за УЗП по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от Община К., Дирекция „МП“ на същата Община, срещу длъжника С. Д. П., ЕГН **********, с адрес: град С., ***, за посочените в акта суми.

По допустимостта на жалбата от длъжника С. Д. П. Окръжният съд възприема следното:

В жалбата си жалбоподателя П. посочва, че постановлението на ЧСИ за отказ да заличи наложените вече запор и възбрани по искане на длъжника е незаконосъобразно, немотивирано, в нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон.

Настоящата жалба е частично допустима само в частта й за обжалваните разноски и съответно изцяло неоснователна поради следните съображения:

Относно допустимостта:

Съдът намира, че настоящата жалба е допустима единствено и само по отношение на оплакването за определянето на разноските по изпълнението.

Подадена е от надлежно легитимирана страна - длъжникът в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК - определените разноски по изпълнението инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 4647/24.02.2026г., в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК процесуален срок.

Доколкото органът, който има компетентността да провежда изпълнителното производство е съдебният изпълнител, то той следва да извършва и преценката и за разноските в него. В този смисъл е и константната практика на Окръжен съд Стара Загора /Определение № 1125 от 23.10.2013г. по т.д. № 1326 по описа за 2013г., Определение № 314 от 20.03.2014г. по в.гр.дело № 1114 по описа за 2014 г./. В тази насока следва да бъде съобразено и ТР под № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ВКС, ОСГТК, в което съгласно т.2 на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характера на постановление за разноски, както е и в настоящия случай. Предвид горното съдът счита, че същата се явява допустима по само по отношение обжалване разноските по изпълнението.