Решение № 862 от 27.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. П., 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720105087 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЕЛ. М. Д. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за заплащане на сумата в размер на 10000 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му при условията на чл. 214 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие, осъществено на *** г.

Ищцата твърди, че управлявайки л.а. „Р.М.С.“ с per. № ** **** **, станала участник в ПТП, настъпило на *** г. на територията на гр. П., поради виновното поведение на трето лице – Л. М. Р., водач на МПС – л.а. „Ф.Ф.“, придвижващ се по път ** с посока на движение от гр. С. към гр. П.. Подробно се описва механизмът на ПТП, като ищцата изяснява, че автомобилът й бил ударен в задната част, поради неспазване на правилата за движение по пътищата по отношение на необходимата дистанция и съобразена скорост от страна на водача на л.а. „Ф.Ф.“. Вследствие на произшествието, ищцата ударила тилната част на главата си в подглавника на шофьорската седалка и изпаднала в безсъзнание.

По отношение на претърпените вреди се уточнява, че след ПТП ищцата била хоспитализирана в болница с мозъчно сътресение и й е била предписана медикаментозна терапия. Поддържа се, че пострадалата изпитвала главоболие и световъртеж 2 месеца след инцидента, като периодично получавала и кръвотечение от носа. Същевременно по време на ПТП ищцата била бременна в 4-ти месец, като непосредствено след произшествието изпитвала силна тревожност и опасения за живота и здравето на нероденото дете. Описва се 1 симптоматика на посттравматичен стрес, включващ безпокойство, напрегнатост, тревога, загуба на сън, паметови нарушения, депресия, панически кризи и лесно стряскане, дори от незначителни събития. Консултация с психиатър потвърдила и наличието на психотравматично състояние, което продължавало да се отразява на ежедневието на ищцата.

Твърди се, че в периода на ПТП л.а. „Ф.Ф.“ е бил застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, но след претенция, отправена на 15.06.2021 г., в тримесечния срок по чл. 496 КЗ ответникът не изплатил застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва се механизмът на ПТП, като се прави възражение за съпричиняване. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, чието настъпване се твърди.

Предявеният иск се оспорва и по размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, както и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Не се спори, а от ангажираните писмени и гласни доказателства се установява настъпването на ПТП на *** г. на територията на град П. между л.а. „Р.М.С.“ с per. № ** **** и л.а. „Ф.Ф.“, рег. № ** **** **, управлявани съответно от Е.Д. и Л.Р., по път ПП I-6, с посока на движение от гр. С. към гр. П., в района на км. 82,, както и предявяването на извънсъдебната претенция към ответника на 15.06.2021 г., които обстоятелства са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с изготвения доклад.

Не е спорно между страните, а и от приложената застрахователна полица и от официалното удостоверително изявление на компетентния контролен орган по движението по пътищата, обективирано в констативния протокол за ПТП (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК), се установява правнорелевантният факт, че при настъпване на ПТП деликтната отговорност на водача на л. а. „Ф.Ф.“, е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица, с правно действие от 10.01.2021 г. до 09.01.2022 г.

2

От разпита на свид. Л.Р., управлявал л. а. „Ф.Ф.“, се установява, че инцидентът настъпил, докато свидетелят се прибирал от работа, бил унесен в задръстването, ударил колата пред него в задната част, отбил в страни и се извинил. Изяснява, че шофирал с около 70-80 км/ч. Уточнява, че извикали КАТ по настояване на ищцата, която споменала, че е бременна, и се оплакала от болка в тилната област. Посочва, че ищцата била придружавана от възрастна жена.

От разпита на свид. Е.А.. – баба на ищцата, която е пътувала с нея по време на процесния инцидент, се изяснява, че катастрофата настъпила на околовръстния път на гр.

П., по посока от Квартала към Центъра. Изяснява, че движението не било натоварено – нямало коли, които да се изпреварват, а внучка й шофирала в дясна пътна лента и карала спокойно, с предпазни колани, не е намалявала рязко скоростта, тъй като била бременна в четвърти месец, а преди това оставили голямото дете на градина. Изведнъж около паметника „7-ми септември“ свидетелката чула силен „гръм“ и усетила удар, като казала на ищцата да спре колата. Изяснява, че е възможно ищцата да е загубила съзнание за момент, защото не разбирала и не отговаряла адекватно и членоразделно на думите й /л. 55/. Когато спрели колата, шофьорът, който ударил колата им отзад, слязъл и се извинил, че се прибира от нощна смяна. По настояване на ищцата била извикана полиция, която взела проби за алкохол и не установила ищцата да е консумирала такъв. Междувременно, докато чакали линейката и полицията, ищцата седнала на мястото до шофьорското, тъй като не можела да стои права, получила силни болки в главата, врата и корема, а в болницата било установено и мозъчно сътресение.

Свидетелката изяснява, че след изписване от болницата в продължение на 2-3 месеца ищцата не можела да става от главоболие, носът и започнал да кърви, болките в корема продължили до раждането, получавала замайване, включително понякога и до настоящия момент от време на време. През изминалите месеци близките помагали на ищцата, а тя ходела непрекъснато до С. за наблюдение на бебето от лекар. Инцидентът й се отразил психически, тъй като изпитвала силен страх, не желаела да шофира, а когато шофирал съпругът й, непрекъснато го молила да шофира бавно, защото се притеснявала. Поддържа, че ищцата не можела да спи, сънувала кошмари, скачала насън, започнала да забравя, а преди инцидента подобни оплаквания липсвали. Същевременно изяснява, че ищцата забременяла трудно с второто дете и го чакала две години.

Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на двамата свидетели, приема, че те са достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно данните от САТЕ, ПТП е настъпило в населено място, на прав пътен участък, с режим на движение на МПС до 80 км/ч, в равнинен участък с добра видимост.

Съгласно механизма на удара и деформациите по двата л.а. при попътно движение, ищцата е управлявала лекия си автомобил със скорост между 60-70 км/ч, а делинквентът се е движил със скорост около 80-90 км/ч., а може би и в повече. Изяснява се, че ПТП е настъпило поради занижено внимание и неспазване на безопасна дистанция от водача на л.а. ““Ф.Ф.“, която да му позволи да избегне стълкновение с движещото се пред него превозно средство, като същият е имал техническа възможност своевременно да види пред себе си управлявания от ищцата лек автомобил и да предприеме съответна маневра.

Същевременно вещото лице по САТЕ изяснява, че управляваният от ищцата автомобил се е движил правомерно в своето пътно платно в дясната пътна лента със съобразена скорост на движение. В конкретния случай ПТП е настъпило без намаляване скоростта на движение на л.а., управляван от ЕЛ. М. Д., в противен случай – ако тя бе предприела намаление на скоростта на движение или спиране, деформациите по двата л.а. биха били по-големи.

3

От приложената медицинска документация и приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в сутринта на процесния инцидент на ищцата била оказана първа помощ и същата била приета в Неврологичното отделение на МБАЛ в П., с проведено консервативно лечение с инфузии на обезболяващи и невропротективни медикаменти, с поставена диагноза „сътресение на мозъка“, а на 19.05.2021 г. била на преглед и при съдебен лекар, който констатирал контузия на главата в тилна област и отток. По време на прегледа от вещото лице, извършен на 17.02.2022 г., ищцата все още съобщавала за продължаващи болки в тилната област на главата и кръста, както и за инциденти кръвотечения от носа. В съдебно заседание в.л. по СМЕ изяснява, че случаят се отнася до класически камшичен удар, с което се обясняват травмите в областта на главата и шията, а кръвотечението от носа, доколкото няма директна травма в тази област, би могло да бъде обяснено със слаби венозни стени, високо кръвно налягане и др. Срокът на възстановяване според вещото лице е в порядъка на около един месец, като състоянието на бременност в конкретния случай няма влияние върху травмите и възстановителния период, доколкото промените в мускулите и сухожилията настъпват на по-късен етап от бременността, когато организмът вече се подготвя за раждане. Същевременно предприетото медикаментозно лечение не влиза в конфронтация с бременността.

От заключението на приетата съдебно-психологична експертиза се установява, че предвид преживяното травматично събитие, психологическото състояние на Е.Д. не е достатъчно стабилно. Наблюдава се изразен невротичен синдром от астеничен тип със значителни психосоматични нарушения. Това е свързано с високи нива на тревожност, депресивни симптоми, тенденция за социална изолация, апатия, наличие на тревожност, несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти. Регистрира се неустойчивост на емоционалното състояние, проявяващо се като чести колебания на настроението, повишена умора, тревожност, раздразнителност, неудовлетвореност от себе си, апатия. Налице са сериозно повишени нива на тревожни преживявания и средно завишени – на депресивни преживявания, съгласно скалата на W.Zung и многофакторния въпросник FPI /л. 85-86/.

Наблюдават се депресивни симптоми, тенденция за социална изолация, апатия, наличие на тревожност, скованост, несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти, сред които симптоми: физически – свързани с влошено здравословно състояние /главоболие/, в резултат на което лицето е консултирано два пъти със специалист-психиатър, когнитивни – свързани с чести мисли и спомени от събитието, особено засилващи се при наличие на аналогични ситуации, свързани с шофиране, или дори когато е само пасажер, поведенчески – свързани с избягване на дейности, които напомнят преживения инцидент, като шофиране, социално отдръпване и изолация, затруднения в справянето с обичайните ежедневни ангажименти, както и емоционални – свързани със симптоми на страх, депресия, тревожност, апатия.