Определение № 896 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 896 гр. София, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20231000503298 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба от „ГТ – воден и сухопътен транспорт“ ЕООД, ЕИК 203834304 срещу определение № 316 от 05.06.2023 г. по гр. д. № 171/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което е оставена без разглеждане подадената от страната частна жалба против извършения на 07.02.2023 г. по изп. д. № 442/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. Т., въвод във владение на описания в определението недвижим имот.

Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Възраженията на страната са свързани с поддържания довод, че дружеството е собственик на имота, поради което и има право да обжалва процесното действие на съдебния изпълнител.

Подробни съображения са изложени в жалбата.

Съдът след като обсъди възраженията на страната и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите и от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Правото на жалба срещу действията на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. Предвид това, право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител, може да възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване, като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена, действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство.

По правилото на чл. 435, ал. 5 от ГПК, въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението по което се изпълнява. Изброяването в посочената разпоредба е изчерпателно, касае се до процесуална разпоредба, която има императивен характер и не 1 може да бъде тълкувана разширително, а само в смисъл, който е вложен в нея.

В случая, от една страна липсват каквито и да било твърдения от жалбоподателя, че като трето лице, владее имота преди издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело през 2014 г. От друга, разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК е приложима само в хипотези при които, извършеният въвод във владение е осъществен при принудително изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ правото на взискателя да бъде въведен във владение на имота /виж. мотивите към т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/ 2015 г./, а настоящото изпълнително дело е образувано за събиране на парично вземане и изпълнението е насочено върху имот, предмет на ипотека, за обезпечаване на задължението.

По делото, въводът във владение на 07.02.2023 г. е осъществен въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на имота на взискателя „Токуда банк“ АД и на основание чл. 498, ал. 2 ГПК, която разпоредба е специална, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и то може да се брани само с иск за собственост.

По изложените съображения, жалбата е недопустима и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 316 от 05.06.2023 г. по гр. д. № 171/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2