Определение № 476 от 29.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. ******, 27.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ******, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20233001000342 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Д. М. Д. с ЕГН ********** от гр.****** против определение № 862/14.06.2023г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 306/23г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на осн.чл.130 ГПК.

Жалбоподателката счита, че същото е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилен е извода на съда, че видно от постъпилите за послужване ч.гр.д. №15151/2021г. в полза на „Ново финанс“ООД е издадена Заповед по чл.417 от ГПК №5888/21.10.2021г. срещу ищцата за главници, възнаградителни и мораторни лихви по Договор за заем №798-ВН-17.06.2020г. от 17.06.2020г. и Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г., а по ч.гр.д. №1740/2023г. на ВРС срещу ищцата е издадена Заповед по чл.417 от ГПК №768/17.02.2023г. в полза на заявителя за възнаградителни лихви по Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г. Този извод се опровергава от съдържанието на тези ЗНИ. Същите са издадени по реда на чл.417 т.3 от ГПК. По цитираните от съда договори е недопустимо да бъдат издавани ЗНИ. Ако имаше съвпадение в предметите по т.д. № 306/23г.

1 на ВОС и заповедните производства въз основа на тези договори следваше да има издадени Заповеди за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Тъй като процедурата се е развила по реда на чл.417 ГПК, влезлите в сила ЗНИ са ирелевантни. На второ място по ЗНИ по ч.гр.д. № 15151/21г. на ВРС ищцата е осъдена да заплати общо 13 000лв, при положение, че тя е заплатила на ответното дружество 43 600лв. По ч.гр.д. № 1740/23г. на ВРС ищцата е осъдена да заплати възнаградителна лихва върху главницата по т.2 от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Следователно, дори и да се приеме някаква идентичност в предметите на делата, то за главниците по последните два договора - Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г. отсъства произнасяне на съд. Следователно отсъстват каквито и да е процесуални пречки за разглеждане на претендираната нищожност. Ето защо предявените искове са допустими, а обжалваното определение – незаконосъобразно. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато на ВОС за разглеждане на предявените искове. Направено е особено искане за допускане на обезпечение на исковете чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 2857/21г. и изп.д. № 450/23г., образувани въз основа на влезлите в сила ЗНИ.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

Производството по д. № 306/23г. на ВОС е образувано по предявени от Д. М. Д. с ЕГН ********** от гр.****** срещу „Ново Финанс“ООД гр.******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.38 от ЗКНИП, вр. чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП за прогласяване нищожността на Договор за заем №594-ВН05.12.2019 от 05.12.2019г., Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г., Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и Договор за заем №795-BН[1]16.06.2020 от 16.06.2020г., на основание чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП, след като с Определение №847/12.06.2023г. производството по делото е прекратено в останалата му част на основание чл.232 от ГПК 2 поради оттегляне на исковете.

От постъпилите за послужване ч.гр.д. №15151/2021г. и ч.гр.д.

№1740/2023г. на ВРС се установява, че по ч.гр.д. №15151/2021г. в полза на „Ново финанс“ООД е издадена Заповед по чл.417 от ГПК №5888/21.10.2021г. срещу ищцата за главници, възнаградителни и мораторни лихви по Договор за заем №798-ВН-17.06.2020г. от 17.06.2020г. и Договор за заем №795-BН16.06.2020 от 16.06.2020г., а по ч.гр.д. №1740/2023г. на ВРС - Заповед по чл.417 от ГПК №768/17.02.2023г. в полза на заявителя за възнаградителни лихви по Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г. И в двете заповедни производства възражения от длъжника не са постъпвали. Следователно ЗНИ са стабилизирани.

Няма спор в съдебната теория и практика, че влязлата в сила заповед за изпълнение има СПН по отношение на съществуването на субективното материално право към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Обективните предели на СПН обхващат юридическите факти, от които спорното правоотношение произтича, съдържанието на спорното право / в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/.

Освен установително действие и изпълнителна сила, стабилизираната заповед за изпълнение се характеризира с непререшаемост и стабилитет.

Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация.

Ето защо съобразно влязлата в сила ЗНИ по ч.гр.д. № 1740/23г. на ВРС със СПН се явява установено съществуването/действителността на цялото правоотношение, произтичащо от Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г., а не само възнаградителните лихви по тях. Т.е. дължимостта на главниците по тези два договора за заем се явява установена със СПН, макар и да не е включена изрично в предметния обхват на ЗНИ. Този въпрос не може да бъде пререшаван с последващи претенции за нищожност.

Стабилизирането на ЗНИ означава още, че те не могат да бъдат ревизирани в настоящото производство нито по отношение на реда, по който са издадени - чл.417 т.3 ГПК или чл.410 ГПК, нито по отношение на 3 дължимите в тях суми и реално заплатените такива. В този смисъл оплакването в частната жалба, че ищцата е заплатила повече от дължимото от нея се явява ирелевантно за настоящото произнасяне.

Обстоятелството, че в ЗНИ по ч.гр.д. № 1740/23г. на ВРС е посочено, че вземането на заявителя произтича от т.1 и т.2 на нотариален акт за учредяване на договорни ипотеки от 11.12.2019г. по дело 20 352, в които са възпроизведени клаузите на Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г., не сочи на съществуването на друго вземане, различно от това по договорите за заеми. Самият нотариален акт не инкорпорира друго вземане, извън посоченото в договорите за заем, нета в предметно отношение, нито досежно основанието и размера му, поради което оплакването в частната жалба в тази насока също се явява неоснователно.

Предвид горното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Особеното искане за допускане на обезпечение на предявените искове се оставя без уважение. По него съдът се е произнесъл с определение от 19.06.23г. по повод подадена отделна молба от ищцата Д. М. Д. от същата дата и повторно произнасяне по същото искане по същество не се дължи.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на частната жалбоподателка за допускане на обезпечение на предявените от нея искове.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 862/14.06.2023г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 306/23г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на осн.чл.130 ГПК.

Определението в потвърдителната му част може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК, а в останалата му част – по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5