Определение № 58 от 09.03.2026, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 45/2026
- Вид
- Определение № 58
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Деян Георгиев Събев, Йорданка Георгиева Янкова, Васка Динкова Халачева
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.170 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.170 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.64 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.64 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.270 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 - ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 - ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 - ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 - ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 - ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 - ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.2 · Наказателен кодекс
- чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58 гр. К., 09.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Деян Г. Събев
Членове:
Васка Д. Халачева
Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20265100600045 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 377 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с 341 ал.2 от НПК и се движи по реда на Глава XXII от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна частна жалба от З. М. Р. от гр.Д., против Разпореждане рег.№ 1494/05.11.2025 год., постановено по Н.а.х.дело № 838/2025 год. по описа на К. районен съд, с което на основание чл. 377 ал.1 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно – постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и съществени нарушения на материалния закон, които ограничавали правото на защита на жалбодателя. Жалбодателят счита, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че производството за престъпление по чл.270 ал.1 от НК не може да се разгледа по реда на чл.78а от НК, тъй като според съда прокуратурата не била отчела разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК. Твърди се още, че неправилно съдът бил приел, че се касае за престъпление, извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на служебните му задължения, доколкото подсъдимият не бил спрял на подадени сигнали за проверка и бил избягал с цел да се укрие. Жалбодателят изразява становище, че престъплението по чл.270 ал.1 от НК, за което бил привлечен като обвиняем не е престъпление спрямо орган на власт, а е престъпление спрямо 1 обществените отношения, свързани с осигуряването на нормалното функциониране на държавната власт и изпълнителната система, като съдебната практика приемала, че за това престъпление няма пречка да се наложи наказание по реда на чл.78а от НК, а дори съдът бил длъжен да го направи, поради наличието на предпоставките за това. Жалбодателят твърди, че не бил оказал съпротива, не бил нанасял телесни повреди на органи на реда, нито пък по някакъв начин бил застрашил обществения ред, като в тази връзка неправилно било прието, че е извършил престъпления спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за разглеждане по реда на чл.78а от НК, тъй като били налице всички предпоставки за това.
Районна прокуратура - К., уведомена за постъпилата частна жалба чрез връчване на препис от същата, не е взела отношение по нея.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по Н.а.х.дело № 836/2025 год. по описа на Районен съд – К. е образувано въз основа на внесено на 31.10.2025 год. в РС - К.
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.375 от НПК против З. М. Р. от гр.Д., за извършено от него престъпление на престъпление по чл.270 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК - за това, че на 04.05.2025 год. в гр.М., общ.М., обл.К.; на път *, км 350+700 м в землището на с.Б., общ.М., обл.К.; в гр.К., общ.К., обл.К.; на път *, км 335 + 9 0 0 м в землището на с.Ч., общ.К., обл.К., и на път *, в землището на общ.Ч., обл.К., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е попречил на органи на властта да изпълнят задълженията си по чл.64 ал.1 от ЗМВР, по чл.64 ал.2 ЗМВР, по чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, управлявайки моторно превозно средство - мотоциклет марка и модел „Я.“ с рег. № *, както следва:
2
- На 04.05.2025 год. в гр.М., общ.М., обл.К., противозаконно е пречил на органи на властта - О.О.Р. - командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - М. при ОДМВР - К. и Р.Ю.А. - полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - М. при ОДМВР-К., да изпълнят задълженията си - да му извършат проверка като водач на моторно превозно средство - мотоциклет марка и модел „Я.“, с рег. № *, като не се е подчинил на отдадените разпореждания - сигнал със стоп - палка, подаден му за спиране, съгласно чл.64 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и чл.170 ал.3 от ЗДвП, не е преустановил управлението на мотоциклета, съгласно чл.103 от ЗДвП, опитвайки се да избяга и да се укрие;
- На 04.05.2025 год. на път *, км 350 +700 м в землището на с.Б., общ.М., обл.К., противозаконно е пречил на органи на властта - В.С.Б. - полицейски инспектор V степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – К., и В.Р.Г. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - М. при ОДМВР - К., да изпълнят задълженията си - да му извършат проверка като водач на моторно превозно средство - мотоциклет марка и модел „Я.”, с рег. № *, като не се е подчинил на отдадените разпореждания - сигнал със стоп - палка, подаден му за спиране, съгласно чл.64 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и чл.170 ал.3 от ЗДвП, не е преустановил управлението на мотоциклета, съгласно чл.103 от ЗДвП, опитвайки се да избяга и да се укрие;
- На 04.05.2025 год. в гр.К., общ.К., обл.К., противозаконно е пречил на органи на властта - С.К.С. - младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - К. и М.Е.Д. - младши автоконтрольор II степен в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ към група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - К., да изпълнят задълженията си - да му извършат проверка като водач на моторно превозно средство - мотоциклет марка и модел „Я.“, с рег. № *, като не се е подчинил на отдадените разпореждания - сигнал със стоп - палка, подаден му за спиране, съгласно чл.64 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и чл.170 ал.3 от ЗДвП, не е преустановил управлението на мотоциклета, съгласно чл.103 от ЗДвП, опитвайки се да избяга и да се укрие;
- На 04.05.2025 год. на път *, км 335 +900 м в землището на с.Ч., общ.К., обл.К., противозаконно е пречил на орган на властта - Р.Ш.М. - старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно- постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - К. при ОДМВР К., да изпълни задълженията си - да му извърши проверка като водач на моторно превозно средство - мотоциклет марка и модел „Я.“, с рег.№ *, като не се е подчинил на отдаденото разпореждане - сигнал със стоп - палка, 3 подаден му за спиране, съгласно чл.64 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и чл.170 ал.3 от ЗДвП, не е преустановил управлението на мотоциклета, съгласно чл.103 от ЗДвП, опитвайки се да избяга и да се укрие; и
- На 04.05.2025 год. на път *, в землището на общ.Ч., обл.К., противозаконно е пречил на орган на властта - Й.И.Х. - командир на отделение в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - К., да изпълни задълженията си - да му извърши проверка като водач на моторно превозно средство - мотоциклет марка и модел „Я.“, с рег. № *, като не се е подчинил на отдаденото разпореждане - светлинен и звуков сигнал, подаден му за спиране съгласно чл.64 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и чл.170 ал.3 от ЗДвП, не е преустановил управлението на мотоциклета, съгласно чл.103 от ЗДвП, опитвайки се да избяга и да се укрие.
След образуване на делото, определеният съдия-докладчик е постановил в закрито заседание на 05.11.2025 год. обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което на основание чл.377 ал.1 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на РП – К.. За да постанови разпореждането си, съдията-докладчик е приел в мотивировъчната част на същото, че съгласно разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК, алинеи 1 - 6 от същия текст, регламентиращи освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не се прилагат ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му освен в случаите, когато то е обида или клевета.
Приел е за безспорно установено, че служителите към ОДМВР - К. - О.О.Р., Р.Ю.А., В.С.Б., В.Р.Г., С.К.С., М.Е.Д., Р.Ш.М. и Й.И.Х., са органи на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК и на процесната дата са изпълнявали служебните си задължения. Направил е извода, че качеството на субекта, спрямо когото се осъществява престъпното посегателство, се явява в случая и елемент от състава на престъплението, като прокурорът сам бил посочил в постановлението, че изброените лица са органи от структурата на изпълнителната власт, но в същото време не е отчел разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК.
Въз основа на тези съображения съдията-докладчик е намерил, че не са налице предпоставките за прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по настоящото дело, предвид забраната за това в чл.78а ал.7 от НК за престъпление, извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, поради което е прекратил съдебното производство по делото и е върнал делото на прокурора.
Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно – 4 обосновано и законосъобразно, по следните съображения:
Изцяло споделим е изводът на съдията-докладчик от първоинстанционния съд за липсата на предпоставките за приложение на разпоредбите на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в настоящият случай.
Това е така, тъй като престъплението по чл.270 ал.1 от НК е такова на просто извършване, като за обективната му съставомерност е необходимо да бъде установено, че деецът противозаконно е попречил на орган на властта да изпълни задълженията си; че изпълнителното деяние е извършено спрямо орган на власт, съгласно дефиницията на чл.93 т.2 от НК; както и че поведението на дееца трябва да е създало пречки именно за изпълнение на служебните задължения от органа на власт. Обоснован и законосъобразен е изводът на съдията-докладчик, че поименно посочените от него в разпореждането полицейски служители представляват органи на власт, съгласно посочената по-горе дефиниция на чл.93 т.2 от НК, в чиито служебни задължения влиза извършването на проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, като се твърди в постановлението по чл.375 от НПК, че с описаното в него поведение подс.Р. е попречил противозаконно на органите на власт да изпълнят тези свои служебни задължения, т.е че отделните деяния на подсъдимия са извършени спрямо органи на власт.
При тези данни въззивният съд намира, че престъплението по чл.270 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за извършването на което е привлечен като обвиняем З. М. Р., е такова, извършено спрямо орган на власт при и по повод изпълнение на службата му, което препятства приложението на разпоредбите на чл.78а ал.1 – ал.6 от НК и разглеждане на делото по реда на Раздел I V на Глава осма от НПК, съгласно чл.78а ал.7 от НК, до какъвто правилен – обоснован и законосъобразен, краен извод е достигнал и съдията-докладчик от първоинстанционния съд.
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият състав намира за неоснователни доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в частната жалба – че престъплението по чл.270 ал.1 от НК, за което бил привлечен като обвиняем, не било престъпление спрямо орган на власт, а било престъпление спрямо обществените отношения, свързани с осигуряването на нормалното функциониране на държавната власт и изпълнителната система, като 5 съдебната практика приемала, че за това престъпление няма пречка да се наложи наказание по реда на чл.78а от НК, а дори съдът бил длъжен да го направи, поради наличието на предпоставките за това. Това е така, тъй като действително престъплението по чл.270 ал.1 от НК засяга обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавната власт и реда за управлението, но това обстоятелство не изключва характеристиката му на такова престъпление, извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, като на съда не е известна твърдяната от жалбодателя съдебна практика. Изцяло неоснователен е и доводът на жалбодателя, изложен в частната жалба - че не бил оказал съпротива, не бил нанасял телесни повреди на органи на реда, нито пък по някакъв начин бил застрашил обществения ред, като в тази връзка неправилно било прието, че е извършил престъпления спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на служебните му задължения, тъй като дали подсъдимият е извършил престъпление спрямо орган на власт при и по повод изпълнение на службата му е въпрос, който касае съществото на обвинението и който не може да бъде обсъждан в настоящото производство, а би бил предмет на краен съдебен акт, с който се разрешават въпросите за вината и отговорността на подсъдимия.