Определение № 3555 от 15.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3555 гр. София, 15.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901740 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М.Н.С., действаща като едноличен търговец с фирма “Марина 23 – М.С.”, ЕИК 206223268, против “Лено” АД, ЕИК 203217465, за прогласяване нищожността на арбитражно решение от 27.02.2025 г. по арб. дело № 145/2023 г. по описа на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр. Пловдив, на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража.

Ищцата твърди, че с цитираното арбитражното решение, връчено й на 19.05.2025 г., е осъдена да заплати на “Лено” АД следните суми: 79,45 евро (155,39 лева), представляваща просрочена главница по погасителни вноски №№ 10-28/20.05.2022 г.-20.11.2023 г., съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договор за бизнес кредит с кл. № 6770/20.07.2021 г., 1563,22 евро (3 057,39 лева) – просрочена договорна лихва за периода 21.04.2022 г. – 20.11.2023 г., 312,64 евро (611,47 лева) – просрочена такса управление по погасителни вноски №№ 10-28/20.05.2022 г. - 20.11.2023 г., съгласно горецитирания погасителен план, 3 814,08 евро (7 459,69 лева) – неустойка по договора за периода 21.05.2022 г. – 20.11.2023 г., както и разноски в арбитражното производство в размер на 1 514,86 лева. Излага съображения, че спорът между страните е неарбитрируем съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. с §13, т. 1 от ДРЗЗП, а постановеното арбитражно решение е нищожно. Пояснява, че е сключила договора за кредит в качеството си на потребител и иска да се ползва от съответната законова защита, макар че за нуждите на кредитирането, без да разбира последиците от това и без да изяви съзнателна воля, в резултат на заблуждаващи действия на представителите на дружеството, дни преди подписването на договора формално е регистрирана като едноличен търговец.

Сочи, че договорът е сключен за нейни лични потребителски нужди – за 1 погасяване задължения по предходни договори за кредит, както и за ремонт на собственото й жилище. Никаква част от отпуснатите средства не е използвана за търговска дейност, такава не е осъществявана от нея, не са подавани годишни финансови отчети за едноличния търговец. Счита, че наименованието на договора (за бизнес кредит) не следва да се взема предвид при тълкуване на същия. Видно от предмета на съглашението, заемът е отпуснат по сметка с титуляр М.С., което изключва асоцииране на въведената дейност на търговец. Като довод в тази насока се изтъква и вписаният предмет на дейност в търговския регистър, за осъществяването на който М.С., която е със средно образование и работи като охрана в “Телепол” ЕООД от 2020 г. до момента, няма необходимата квалификация. По тези аргументи ищцата иска да бъде прогласено за нищожно арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗАрб. Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В подадения отговор на исковата молба ответната страна “Лено” АД оспорва основателността на предявения иск. Счита, че забраната по чл. 19, ал.

1, изр. посл. ГПК не е приложима в случая, спорът е арбитрируем, а арбитражното решение е валидно, допустимо и правилно. Излага доводи, че Е Т “Марина 23 – М.С.” няма качеството потребител по смисъла на §13 от ДРЗЗП, което е установимо от представения като доказателство към исковата молба договор за бизнес кредит – двустранна търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, както и от искането за бизнес кредит, според което сумата ще се ползва за оборотни средства и е планирано да се погасява от доходи от търговската дейност. Изтъква, че не се доказват твърденията на ищцата, че заемът е ползван за погасяване на текущи лични задължения на физическото лице по предходни потребителски кредити, поети извън търговското му качество, както и за ремонт на жилище. Подобен извод не може да се обоснове и от превода на сумата, тъй като средствата са постъпили по посочена от заемополучателя банкова сметка, а не по сметка на кредитори за погасяване на други кредити или лични задължения. Развива тезата, че нито “Лено” АД, нито друга банкова или финансова институция не е в състояние да следи и да наложи на кредитополучателите си да осъществяват търговска дейност, съответно да използват усвоените суми за предвидените в договорите цели.

Нарушаването на клаузите, регламентиращи начина на ползване на средствата, представлява неизпълнение на съглашението, от което кредитополучателката не може да черпи права. Твърденията, че ищцата не е извършвала търговска дейност и работи по трудово правоотношение, са ирелевантни за характера и целта на сделката. Като неотносимо се определя и твърдението на ищцата, че същата няма открита фирмена сметка и че заемът е усвоен по личната й такава, тъй като с регистрацията на едноличен търговец не възниква нов правен субект, а единствено се разширява правоспособността на физическото лице чрез признаване на търговско качество. Подчертава, че това е втори договор между “Лено” АД и едноличния търговец, поради което не може да бъде възприето становището на ищцата, че не е разбирала в какво качество го 2 сключва. Аргументите в исковата молба, че кредитополучателката не е съзнавала действията си и я е извършила в резултат на поредица заблуждаващи действия от страна на дружеството, се оспорват като неверни и сочещи на атакуване действителността на договора за кредит, което е неотносимо към предмета на спора в производството по чл. 47 ЗАбр., в което Върховният касационен съд не разглежда делото като инстанция по същество и не проверява правилността на арбитражното решение. По тези съждения моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Настоящият състав, като съобрази заявените от страните доводи и искания, намира следното:

Правното основание на предявения иск се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум, поради което не могат да бъдат споделени съжденията на ответника за нередовност на исковата молба предвид сочената от ищеца правна квалификация.

Писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба, следва да бъдат приети.

По отношение на изпратения от арбитражния съд препис от горепосоченото арбитражно дело с писмо с вх. № 16624/15.09.2025 г., настоящият състав ще се произнесе след становище на страните.

На ищеца следва да бъде допуснат поискания един свидетел при режим на довеждане за установяване на конкретните обстоятелства, посочени в исковата молба. За равнопоставеност на страните в процеса, и на ответника следва да бъде допуснат поисканият един свидетел при режим на довеждане.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА на основание чл. 164 от ГПК на ищеца и на ответника по един свидетел при режим на довеждане, за установяване на конкретните обстоятелства, посочени в исковата молба, съответно в отговора на исковата молба. УКАЗВА на всяка от страните, че следва да води свидетеля за разпит в насроченото открито съдебно заседание, под страх от заличаване на допускането му.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на Първо отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните. На ищеца да се 3 връчи препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4