Решение № 3542 от 01.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3542 гр. Пловдив, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330113618 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от П. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. ****, обл. *****, ул. „***“ № *** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: 202513690, и двамата със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 19, ал. 5 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 22 от ЗПК за за прогласяване нищожността на сключени между ищеца и всеки от ответниците, съответно договор за паричен заем № *****г. сключен с първия ответник, като противоречащ на ЗПК и ЗЗП и договор за предоставяне на поръчителство с № ******г., сключен с втория ответник, като противоречащи на добрите нрави.

Ищецът твърди, че сключеният между него и „Изи Асет Мениджмънт“ договор за паричен заем е недействителен по следните съображения: Твърди, че с установения в договора ГПР се нарушават добрите нрави. Твърди, че не са спазени изискванията на ЗПК, тъй като в установения по договора ГПР не е включено възнаграждението за фирмата поръчител, което представлява разход по кредита, а от там се е стигнало до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Твърди, че договорът за поръчителство също е недействителен, като излага подробни съображения.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД изразява становище за недопустимост на предявения иск, на следващо място счита, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, като развива подробни съображения.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД също възразява за недопустимост на предявения срещу него иск. Оспорва твърденията за недействителност на договора за поръчителство и също развива подробни съображения в тази насока.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: 131576434 бил сключен Договор за паричен заем с № ***** от *****г., по силата на който заедмодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на заемателя П. Б.

М. парична сума в размер на 1750 лева. Кредитът е отпуснат при 26 месечни вноски, с краен падеж *****г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35%, при ГПР – 41.17 % и общ размер на всички плащания 2085, 72 лева.

Между ищеца и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***** от *****г., с който ищецът възлага, a ответникът се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищцата пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на ищцата, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора.

Като писмени доказателства са представени Договор за паричен заем с № ***** от *****г. и Договор за предоставяне на поръчителство № ***** от *****г.

По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза, по което след извършени проверки експертът е установил, че в договора за заем в посочения ГПР се включва само договорната лихва, а в случай, че се добави и възнаграждението на дружеството – поръчител, размерът на ГПР възлиза на 380, 40 %.

Няма спор по делото, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

2

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В процесния договор за потребителски кредит, макар да е записана общата дължима сума в чл. 2 т. 7, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 2085, 72 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, но това не е реално дължимата сума, доколкото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, банкова гаранция или дружество- гарант.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това.

Вместо това обаче предварително е уговорено обезпечение и то в много кратък срок (от 3 дни), без да може да компенсира повишения риск. По този начин тази клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с гаранцията на кредита.

Така и ГПР от 41, 17 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за обезпечението, като според заключението на вещото лице, с включването й ГПР възлиза на 380,40 %. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните 3 икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.

** от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.

22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе клауза за обезпечение е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на възнаграждение за това обезпечение във фиксиран размер, около половината от кредита, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни. Оттук и искът се явява основателен, като следва да се признае за установено, че клаузата за обезпечение, която е предвидена в противоречие със специалния закон, както и договорът за кредит, са нищожни. С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор- за предоставяне на поръчителство по отношение на втория ответник, за който се твърди, че също е нищожен, който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със специалния ЗЗП.

Както вече се посочи, в договора за кредит е записано, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 2085, 72 лева. Наред с това обаче, заедно с подписване на договора за заем, на същия ден и място – ****г. в гр. *****, дори със същия номер на договора (****) е сключен друг договор с втория ответник за поръчителство, с който се обезпечава задължението на заемателя по чл. 4 от договора за кредит, като за услугата на ответника се дължи възнаграждение в размер на 1606, 28 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за поръчителството), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият 4 договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за обезпечението също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. ** от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му и в погасителния план. Действително в договора за кредит клиентът принципно има право на избор- сам да си осигури поръчител или да представи банкова гаранция, или пък да използва одобрен от заемодателя гарант (какъвто в случая се явява вторият ответник), с който да сключи договор за поръчителство, за което обаче ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че възнаграждението за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че то не следва да бъде включено като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/347a4c20-8bed-4140-992d-1809a9a3843d