Определение № 4377 от 27.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6470/2024
- Вид
- Определение № 4377
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 27.01.2025
- Състав
- ВИКТОРИЯ МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4377 гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: В. М. като разгледа докладваното от В. М. Гражданско дело № 20241110106470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Е. М.“ ЕООД, с която по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени срещу И. В. В. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1704,72 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ******/09.07.2021 г., сключен между И. В. В. и „У. К. Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД на ищеца с договор за цесия от 17.08.2022 г., ведно със законна лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането; 159,38 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.01.2022 г. до 08.11.2022 г.; и 62,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до 20.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.11.2022 г. по ч. гр. д. № ******/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че на 09.07.2021 г. ответникът е сключил с „У. К. Ф.“ ЕАД Договор за потребителски паричен кредит № ******/09.07.2021 г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 2126,74 лева.
Договорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 16 %. Посочва, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 17 месечни анюитетни вноски в срок до 01.12.2022 г., но поради неплащане на две последователни погасителни вноски, на основание чл. 13, ал 2 от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като на 08.11.2020 г. на длъжника било връчено уведомление за предсрочна изискуемост.
Впоследствие изтекъл и крайният срок на договора – 01.12.2022 г., с което бил настъпил падежът на всички вноски по кредита. Сочи, че на 17.08.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У. К.
Ф.“ ЕАД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на който задължението на ответника И. В.
1
В., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ******/09.07.2021 г. е изкупено от „Е. М.“ ЕООД. Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД, длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, получено лично от ответника на 16.12.2022 г., кредитор спрямо него по отношение на процесното парично вземане е ищецът. Поддържа, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията и с връчване на препис от исковата молба. Съобразно изложеното, моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – И. В. В., не е депозирал отговор на исковата молба.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена тежест:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „У. К. Ф.“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с договорна (възнаградителна) лихва, представляваща печалба на кредитора; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се приложи за послужване ч. гр. д. № ******/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
По искането за допускане на ССчЕ, съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2025 г. от 15.00 часа, за което страните да бъдат призовани.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № ******/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3