Определение № 1329 от 17.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1329 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500739 по описа за 2023 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба вх.№ 1286 от 31.03.2023г. по описа на РС- Поморие е подадена от адв. Н. К. в качеството на служебен адвокат, назначен по реда на ЗПП на ищцата К. И. Ц. /определение от 8.12.2021г. по адм.д.№4609/2021г. по описа на ВАС/, против определение № 127 от 2.03.2023г. по гр.д.

№ 680 по описа за 2022г. на Районен съд- гр.Поморие, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба, а именно- за внасяне на държавна такса в размер на 990 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че съдът е постановил обжалвания акт преди да се произнесе по депозираната от ищцата- сега частен жалбоподател, молба за освобождаване от държавна такса поради липса на достатъчно средства, към която е приложена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК.

Иска се определението да бъде отменено.

На ответната страна не е връчен препис за отговор на основание чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК.

След като прецени становището на жалбоподателя въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок /определението е връчено на 22.03.2023г./, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от страна, която има правен интерес от обжалването, от надлежно определен служебен адвокат.

Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити. С определение №191 от 5.04.2023г. по гр.д.№680/22г. на РС- Поморие ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото, включително за обжалване на прекратителното определение.

Ето защо Бургаският окръжен съд намира жалбата за допустима.

1

За да се произнесе, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№ 680/2022г. по описа на РС- Поморие е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от частната жалбоподателка срещу Община Поморие.

С разпореждане №1176 от 3.11.2022г. по гр.д.№680/22г. на РС- Поморие, съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на РС- Поморие сумата от 990 лв. допълнителна държавна такса, като е указал и последиците от неизпълнението им, а именновръщане на исковата молба.

Съобщението до ищцата е връчено на процесуалния й представител на 13.02.2023г.

На 20.02.2023г. по пощата е подадена молба от името на ищцата за освобождаване от държавна такса, с приложена към нея декларация по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК, която е постъпила в съда на 22.02.2023г.

С обжалваното определение, постановено на 2.03.2023г., след като е констатирал, че в указания едноседмичен срок, изтекъл на 20.02.2022г. съобразно правилото на чл.60, ал.4 ГПК /видно е, че се касае за техническа грешка и годината всъщност следва да се чете 2023г./, ищцата не е отстранила нередовността на исковата молба, нито е сезирала съда с искане за това, районният съд е приел, че на основание чл.129, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Безспорно е, че районният съд не се е произнесъл своевременно- след постъпването й по делото, по молбата на ищцата за освобождаване от държавна такса, която е подадена в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Не се е произнесъл по нея и непосредствено преди постановяване на обжалваното определение, а едва след постъпването на частната жалба.

При така установените факти Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното определение е неправилно.

Макар в разпоредбата на чл.83 ГПК да липсва изрична разпоредба, по аргумент от чл.98, ал.2 ГПК, чл.160, ал.3 ГПК и чл.259, ал.3 ГПК, районният съд е следвало да прецени твърденията на ищцата за невъзможност да плати определената държавна такса и да се произнесе по искането й за освобождаване от такава, преди да се произнесе, че същите не са изпълнени. Това е така, понеже преценката му по чл.129 вр. чл.101, ал.1 ГПК за редовността на исковата молба е обусловена от произнасянето му по искането за освобождаване от държавна такса. В случай, че искането за освобождаване от такси и разноски по делото бъде отхвърлено, съдът е следвало отново да уведоми ищцата, че исковата молба е нередовна и да й даде нов срок да внесе определената държавна такса като представи доказателства за това, а в случай, че я освободи от заплащането й, то е следвало да приеме, че нередовността е отстранена.

В тази насока е и съдебната практика- виж Определение №14 от 8.01.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№4856/2018г. на четвърто гр.отд.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 127/2.03.2023г. по гр.д.№ 680 по описа за 2022г. на Районен съд- гр.Поморие, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на РС- Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3