Определение № 3841 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3841 гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002103716 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника [община] срещу въззивно решение № 161 от 12.06.2024 год., постановено по в. гр. дело № 257/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което, като е потвърдено решение № 202 от 05.03.2024 год., постановено по гр. дело № 3384/2023 год. по описа на Районен съд – Добрич, са уважени предявените от В. Т. Т. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 292 от 16.12.2023 год. на кмета на общината на основание чл. 337 КТ вр. с чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „младши ексепрт“ в звено по чл.

29а, ал. 1 ЗМСМА при [община], с наименование към 06.12.2023 год. „Секретариат на Общински съвет“.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е разкрил обективната истина по смисъла на чл. 10 ГПК, като възпроизвел в мотивите на решението си фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд. Събраните доказателства не били подложени на самоостоятелна, обстойна и обективна преценка. Неправилен бил изводът, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в процесната заповед не било посочено нито едно от общите основания по КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, наред със специалното 1 такова по чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА. Не можело да се сподели разбирането, че председателят на общинския съвет не е избирателно тяло по смисъла на чл. 338 и чл. 339, ал. 2 КТ.

Възникналото по избор трудово правоотношение се прекратявало при специфичните условия по чл. 337, изр. 1 КТ и чл. 338 КТ. Назначаването по този ред, съответно прекратяването на трудовото правоотношение, било изключение от общите правила на КТ.

При липсата на специална норма за прекратяване на правоотношението следвало да се приложат общите норми на КТ. Разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА била ясна и не се нуждаела от тълкуване. Тя предвиждала изрично задължение в структурата на общинската администрация да се създаде самостоятелно звено, което да осигурява дейността на общинския съвет. След като това звено било създадено „по закон“ – арг. чл. 83, ал. 1 КТ, и същото било на пряко подчинение на председателя на общинския съвет, който утвърждавал, ръководил, оценявал и контролирал дейността на служителите в него, то следвало, че именно той бил този, който разполагал със суверенна преценка по чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА.

ЗМСМА бил специален по отношение на КТ, поради което нормата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА регламентирала специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение със служители на общинската администрация. В случая служителите в звеното, което подпомагало работата на общинския съвет, се назначавали и освобождавали от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, като кметът не можел да назначава или освобождава служители на звеното, за които не било направено писмено предложение от председателя на общинския съвет. Неправилно въззивният съд бил приел, че не може да бъде прекратено безсрочно трудово правоотношение със служител на звеното, подпомагащо общинския съвет, само въз основа на личната воля на председателя, без обаче да бъде посочено друго общо основание по КТ. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ При липса на специална норма за прекратяване на възникналото от избор трудово правоотношение следва ли се приложат общите норми на КТ?

2/ Специален ли е Законът за местното самоуправление и местната администрация по отношение на КТ, съответно разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА регламентира ли специално основание за прекратяване на „изборното“ трудово правоотношение със служители на общинската администрация?

3/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговарйки на всички доводи и възражения на страните?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

Ответницата по касационната жалба В. Т. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

2

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 08.04.2016 год. между [община] и В. Т. Т. бил сключен трудов договор № 152 /въз основа на предложение от Д. М. – председател на Добрички общински съвет с peг.№ ВхК-1823 от 06.04.2016 год., ищцата да бъде назначена за младши експерт/. По силата на този договор ищцата заемала длъжността „младши експерт“ в звено „Осигуряване работата на Общинския съвет“, на пълно работно време за срок от шест месеца. Съгласно допълнително споразумение № 149 от 10.10.2016 год. към трудовия договор на основание чл. 119 вр. с чл.

68, ал. 4 КТ страните продължили трудовото правоотношение за срок от една година. С последващо допълнително споразумение № 40 от 02.11.2017 год., сключено на основание чл. 119 вр. с чл. 67, ал.1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните било трансформирано от срочно в безсрочно. На основание решение № 914 по Протокол № 42 от заседание на Добрички общински съвет, проведено на 31.10.2018 год. във връзка с изменение и допълнение на разпоредбата на чл.29а ЗМСМА, обнародвана в ДВ бр. 24 от 16.03.2018 год., била утвърдена численост и щатно разписание на служителите в звено “Секретариат на Общински съвет“. На 16.11.2018 год. страните подписали допълнително споразумение № 38, по силата на което длъжността на ищцата била променена от „младши експерт“ в звено „Осигуряване работата на Общинския съвет“ на „младши експерт в звено „Секретариат на Общинския съвет“. С писмо с рег.№ ВхК-6805 от 05.12.2023 год., председателят на Добрички общински съвет – Г. К., избран с решение на Добрички общински съвет за такъв, на основание чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА отправил предложение за освобождаване на младшия експерт В. Т. Т.. Със заповед № 292 от 06.12.2023 год., издадена от кмета на [община], трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 337 КТ вр. с чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА, като в процесната заповед работодателят се позовал на постъпилото предложение рег.№ ВхК-6805 от 05.12.2023 год. от председателя на Добричкия общински съвет за освобождаването на ищцата от длъжността и изложил съображения, че трудовото правоотношение с ищцата в случая е приравнено на правоотношение за заемане на длъжност в резултат на избор, като същото се прекратява при специфичните условия на чл. 337, изр. 1 КТ и чл. 338 КТ, като било предоставено на суверенната преценка на председателя на общинския съвет на основание чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА.

Въззивният съд е констатирал, че спорния по делото въпрос е свързан с установяване на юридическия факт, въз основа на който се е породило трудовото правоотношение между страните – дали това е трудов договор, в каквато насока е тезата на ищцата, или трудовото правоотношение е възникнало от избор, съобразно приетото от работодателя при постановяване на процесната заповед. В тази връзка е приел, че трудовото правоотношение за длъжност, която е предвидена за заемане след избор съгласно чл. 83, ал. 1 КТ, възниква след спазване условията, посочени в чл. 86, ал. 1 от КТ. Такова правоотношение винаги е срочно, като максималната му продължителност е пет години. След този срок то може да бъде продължено при условията на чл. 86, ал. 4 и 6 КТ, респ. чл. 337, изр. 2 КТ. Трудово правоотношението, възникнало в резултат на избор, не е породено от сключването на трудов договор, а то е възникнало от момента на обявяване на кандидата за избран, съгласно чл. 86, 3 ал. 1 КТ. В осъществяването на избора като основание за възникване на трудово правоотношение решаващо участие взема орган, наречен избирателно тяло, който стои вън от трудовото правоотношение. Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява при специфичните условия на чл. 337, изр. 1 и чл. 338 КТ, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора, като дисциплинарното уволнение изрично е изключено от законодателя като основание за прекратяването му, според чл. 339, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 338 КТ трудово правоотношение, възникнало от избор, може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло – т.нар.

„отзоваване“, като причините за отзоваването могат да са посочени в съответния нормативен акт или устав, без това да е задължително, а наличието и основателността им е предоставено на суверенната преценка на избирателното тяло.

Въззивният съд е посочил, че тежестта на доказване на законността на уволнението се носи от работодателя – ответник, който следва по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи наличието на посоченото в атакуваната заповед основание за уволнение, в т.ч. че трудовото правоотношение на ищцата е приравнено на правоотношение за заемане на длъжност в резултат на избор. Приел, че в случая по делото не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на работодателя, че трудовото правоотношение между страните е възникнало въз основа на избор – ответникът не е посочил закон, акт на Министерския съвет, устав, или какъвто и да е друг вид нормативни актове, издадени от оправомощени органи, установяващи длъжности за заемане въз основа на избор, включително и правилниците на общинските съвети, съобразно изискването на чл. 83, ал. 1 КТ. Счел е за неоснователен довода на ответника, че председателят на общинския съвет има характера на избирателно тяло по смисъла на чл. 338 КТ и чл. 339, ал. 2 КТ /разпоредби, посочени в заповедта за уволнение/.

Въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА не регламентира специално, самостоятелно основание за прекратяване на трудово правоотношение със служители на общинската администрация, различно от посочените общи основания по Кодекса на труда, а и самият работодател не твърди някое от тези основания да е налице. За да е законно уволнение на служител, включен в състава на посоченото звено, което подпомага работата на общинския съвет, в качеството му на структурна единица в системата на общинската администрация, следва да е налице някое от общите основания по КТ, ведно със специалната предпоставка по чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА.

В обобщение е приел, че предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, а като последица от това е основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ищцата е полагала труд при ответната община по трудово правоотношение за неопределено време.

С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните 4 основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т.