Решение № 192 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110104863 по описа за 2022 година

Предявени положителни установителни искове с правно основание 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците Г. Х. Й. и К. И. Й. са потребители на топлинна енергия за топлоснабеден имот-//// /бивш магазин/, находящ се в гр. //////, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Сочи, че през процесния период ответниците са потребявали енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответниците са депозирали възражение, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че Г. Х. Й. му дължи сумата от 912,14 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 год. – м.04.2019 год., сумата от 169,09 лв. – лихва за забава от 01.07.2018 год. – 16.12.2020 год., сумата от 8,55 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. и сумата от 1,66 лева за периода от 01.07.2018 год. до 16.12.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.12.2020 год. до изплащане на сумите и К. И. Й. му дължи сумата от 912,14 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 год. – м.04.2019 год., за сумата от 169,09 лв. – лихва за забава от 01.07.2018 год. – 16.12.2020 год., сумата от 8,55 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. и сумата от 1,66 лева за периода от 01.07.2018 год. до 1

16.12.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.12.2020 год. до изплащане на сумите. Претендира сторените разноски.

Ответниците-Г. Х. Й. и К. И. Й. не са депозирали отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците заявява, че оспорва предявените искове, като твърди, че имота е отдаден под наем на трето лице, както и че процисните суми са платени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 З ЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Видно от представения като доказателство от ищеца Анекс №2 от 24.10.2016 год. към Договор за наем от 10.02.2009 год., К. И. Й. и Г. Х. Й., в качеството си на наемодатели са предоставили на „АС.О“ ЕООД, за временно и възмездно ползване процесния топлоснабден имот, като срокът на договора е продължен с 5 години или от 10.02.2017 год. до 10.02.2022 год...

Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

Съдът намира, че иска е неоснователен, тъй като предпоставка за основателността на претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал топлоснабдения имот и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. В случая топлоснабдения имот е предоставен за временно и възмездно ползване, за процесния период, на „АС.О“ ЕООД респ. имота се е ползвал от трето лице.

С оглед на изложеното и доколкото по делото не се установява ответниците да са използвал доставена от ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание да бъде 2 ангажирана тяхната отговорност респ. същите не са се обогатили със стойността й. При неоснователността на предявения главен иск неоснователен е и акцесорния за мораторно обезщетение върху цената на топлинната енергия, поради което и иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на управление: гр. ///// искове против Г. Х. Й., ЕГН ********** и К. И. Й., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ////// за признаване за установено, че дължат на „Т.С.” ЕАД, на основание 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както следва: Г. Х. Й. сумата от 912,14 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 год. – м.04.2019 год., сумата от 169,09 лв. – лихва за забава от 01.07.2018 год. – 16.12.2020 год., сумата от 8,55 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. и сумата от 1,66 лева за периода от 01.07.2018 год. до 16.12.2020 год. и К. И. Й. сумата от 912,14 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 год. – м.04.2019 год., за сумата от 169,09 лв. – лихва за забава от 01.07.2018 год. – 16.12.2020 год., сумата от 8,55 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. и сумата от 1,66 лева за периода от 01.07.2018 год. до 16.12.2020 год., като неоснователни и недоказани.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3