Решение № 19 от 21.01.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 412/2021
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 21.01.2022
- В сила
- 21.01.2022
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева, Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3т.2 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл.56 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Смолян, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Мария Ан. Славчева
Кр. Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500412 по описа за 2021 година година И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 от ГПК във вр. с чл.49 СК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№2187 от 15.09.2021година от ЯГ. СТ. С., депозирана чрез пълномощника й адв.Ив. С., против Решение №76/26.08.2021година по описа на Районен съд Девин, с което е прекратен с развод сключения граждански брак с акт № 0021/15.05.1988г., в гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян между СТ. КР. С., с ЕГН **********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Б. № 31 и ЯГ. СТ. С., с ЕГН **********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Б. № 31, като дълбоко и непоправимо разстроен, по взаимна вина на основание чл.49, ал.1 и ал.3 СК и е постановено ЯГ. СТ. С. след прекратяване на брака да запази брачната си фамилия С..
Със същото съдебно решение е предоставено ползване на семейното жилище, находящо се в гр. Девин, на ул. Б. № 31 на СТ. КР. С. на основание чл.56 СК, както и е осъдена ответницата да заплати държавна такса в размер на 25 лева.
Недоволна от така постановеното решение в частта му относно прекратяване брака по взаимна вина и предоставяне семейното жилище на съпруга ищец е останала ответницата С..
Въззивната жалба е подадена в срок, видно от съобщението за връчване на постановеното от районен съд решение на 30.08.2021година.
В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ст. С., депозиран чрез пълномощника му адв.Д. Б., с който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно и своевременно призована се явява лично и със пълномощника си адв.Сивинова, като поддържат подадената въззивна жалба.
1
Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от адв.Д. Б., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе Смолянският окръжен съд съобрази следното:
Въззивната жалба е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирана страна имаща интерес да обжалва. Процесуално допустима е.
Съдът на основание чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Производството пред Девински районен съд е образувано по искова молба на С.С. за прекратяване на сключения с ответницата Я.С. граждански брак, без произнасяне по въпроса за вината и съдът одобри споразумение,каквото се надява да постигнат.
Твърденията в исковата молба са, че страните са сключили граждански брак на 15.052019година в гр.Пловдив, от който са родени дъщеряЗл. Ст. С. и син Кр. Ст.
С.пълнолетни понастоящем. След сключване на брака семейството заживяло в семейното жилище в къща, находяща се в гр. Девин, ул. „Б.“№31. Твърди се, че в началото бракът им бил добър, но впоследствие между съпрузите започнали да проявяват различие в характерите,чести спорове по различни въпроси и се стигнало до момента през 2014 година,когато съпругът напуснал семейното жилище и заживял на друг адрес.Двамата съпрузи охладнели един към друг и бракът им е повече формален-на хартия,отколкото реален.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Я.С. е депозирала писмен отговор, в който се признава дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл.49ал.1 СК, а взаимоотношенията между съпрузите лишени от взаимна обич и уважение, поради което ответницата е за прекратяване на брака с развод. Не оспорва предложението съдът да не се произнася по въпроса за вината, като предлага споразумение, по силата на което да запази досегашната си фамилия, семейното жилище- трети етаж от жилищната сграда да се предостави за ползване на съпругата и навършилите пълнолетие деца и ако не се съгласи ищеца ответницата предявява насрещно искане за прекратяване на брака по изключително вина на съпруга, като счита,че той е станал причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Твърди още,че бракът не е сключен на 15.05.2019година в гр.Пловдив, а на 15.05.1988година в гр.Девин.Ответницата не е съгласна с посочената от ищеца причина за фактическата раздяла. Тъй като ищецът бил безработен през януари 2014 година започнал работа в София, където заживял с дъщеря им,техният брак не бил формален, а причината –икономическа, като през 2015 година напуснал работата в София и се установил в гр.Пловдив, от който момент съпругът престанал да се интересува за семейството си - за нея и двете им деца, в резултат на което тя започнала да търпи финансови и морални последици, тъй като започнали да я търсят колекторски фирми,банки и частни съдебни изпълнители поради необслужени и просрочени задължения на нейния съпруг,(за което представя официални документи), а през 2017година получила запорно съобщение от ЧСИ и тъй като заплатата й е била единствения й доход се принудила да сключи споразумение с ЧСИ. Твърди също,че от 2015 година до получаване исковата молба изпълнявала задълженията си като съпруга,заплащала негови задължения към банки и частни съдебни изпълнители,битови сметки и данъци за семейното жилище,партидите,за които са на негово име. Семейното жилище-трети етаж от къща в гр. Девин е единственото такова, в което са живели от сключване на брака,до фактическата им раздяла тя и ищеца закупували нови мебели,техника и покъщнина съпружеска имуществена общност, а след фактическата раздяла само тя се грижела за семейното жилище,извършвала е много ремонти и подобрения, в момента е безработна и няма друго жилище в Девин.Оспорва твърдението 2 на ищеца,че жилището е негова лична собственост,придобито от него преди брака с дарение от родителите му, тъй като в нотариалния акт за дарение на недвижим имот от1975 година Кр. С. дарява на сина си С.С.,чрез пълномощник адвокат,тъй като е бил малолетен втори етаж от жилищна сграда,който не е идентичен със семейното им жилище находящо се на трети етаж.Твърди също така,че е финансирала ремонтите семейното жилище,като е теглила кредит,обслужването на който е с помощта на дъщеря им Зл. С..Твърди още,че след изготвяне исковата молба ищецът заявил на дъщеря си,че иска развод,тъй като от четири години има приятелка, с която иска да живее спокойно,като счита,че връзката с тази жена от четири години е допринесла за охладняване отношенията между съпрузите.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на 15.05.1988 г., за което е съставен от длъжностното лице по гражданско съСт.ие в гр. Девин, видно от акт за граждански брак № 0021/15.05.1988г. Няма спор между страните, че родените от брака деца Зл. Ст. С., родена 18.031989г. и Кр. Ст. С., роден 09.02.1995г. са навършили пълнолетие . Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том I, Д № 390/12.03.1975г. по описа на Районен съд – Девин, че ищецът е придобил преди сключване на брака чрез дарение втори етаж от жилищната си сграда, построена върху парцел XVIII, в кв.33 по плана на гр. Девин, а от представена скица на сграда № 15-518662/18.05.2021г., издадена от СГКК – Смолян за имот с идентификатор *****.***.***.* се установява, че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** и представлява жилищна сграда еднофамилна с брои етажи 3, без данни за брой самостоятелни обекти в сградата.
По искане на страните и с оглед доказване на твърденията им, са от районен съд са разпитани свидетелите- П. Кр. С.(брат на ищеца),Зл. Ст. С.(дъщеря) и Кр. Ст. С. (син) пълнолетни деца на съпрузите.
От показанията на св. П. С. се установява, че в началото бракът между страните протичал нормално. През 2011г. ищецът отишъл да работи в гр. София, където ползвал едно жилище заедно с децата си. След това се преместил при св. П. С. в гр. Пловдив и работил в гр.Пловдив, а понастоящем работи в Германия. Според свидетеля от както отишъл да работи в София настъпила фактическата раздяла между страните, ищецът е изпращал пари за издръжка на децата си и за покриване на кредита. В семейното жилище са правени ремонти, което се ползва от съпругата, в жилището живее сама, а понякога там ходят и децата им. Ответницата е правила ремонти в етажа. Къщата се състои от приземен етаж и два жилищни етажа.
Св. Зл. С. - дъщеря на страните установява, че къщата се състои от три жилищни етажа, от които първият се ползва техните баба и дядо, вторият ползва техния чичо св. П. С., а третият етаж е жилището на нейните родители. До 2014г. страните живеели заедно в гр.
Девин, когато ищецът заминал да търси работа извън гр. Девин. Започнал работа като шофьор и живял в апартамент под наем, който ползвали заедно, но след няколко месеца се преместил в гр. Пловдив, където започнал нова работа. Ищецът е теглил кредит, който е спрял да плаща през 2017г. и отнесен за принудително събиране към ЧСИ. Майка й в последните 20 години е работила поСт.но и е имала трудови доходи, които са използвани за ремонти на жилището. В последствие направила друг ремонт, за който изтеглила кредит.
Според свидетелката Т. Т. , работодател на ответницата от 2002г. я познава като честен и коректен човек. Знае, че тя живее в семейното жилище на третия етаж от къщата, който стопанисва и поддържа сама и в последните три – четири години имала финансови затруднения по покриване на разходите за образование на децата си и за погасяване на задължения по изтеглени кредити. Въпреки финансовите затруднения е създала уют в дома им, в който със свои средства и изтеглени кредити е извършила ремонти.
3
Свидетелят К. С. – син на страните установява, че родителите му не живеят заедно от 2014г., поради неразбирателство. В началото се преместили четиримата в гр. София.
Баща му работил известно време, в последствие решил да замине при брат си в гр.Пловдив и останал да живее известно време при него. Преди фактическата раздяла семейството живели в триетажна къща на ул. Б. № 31. Майка му е направила ремонт на етажа и няма друго жилище в гр. Девин. Баща му споделил, че има друга жена, като след раздялата между родителите му е идвал в гр. Девин, но е отсядал на първия етаж при баба му.
Пред окръжният съд депозираха показания свидетелите Г. Т.(първи братовчед на жалбоподателката) и М. П. С., племенник на С.С.,син на неговия брат.
Според Г. Т. Ст. никога не е бил поСт.ен в работата,сменял много работи и се е налагало да му помага финансово за да започне друга работа.Според свидетеля през 2014 година Ст. работил в София около половин година,след което се установил в Пловдив при брат му, половин година бил без работа, поради което вземал кредити,които не обслужвал и се наложило синът на страните да вземе кредит за да погаси този на баща си. Твърди,че след установяването на въззиваемия в София и Пловдив, откогато рязко променя отношението към съпругата си, а от както се установил в Пловдив ,създал връзка с друга жена.Установява,че жалбоподателката е извършвала ремонти в къщата,направила вътрешна тоалетна,изцяло се грижела за децата си. Според свидетеля причините за прекратяване на брака е раздялата на съпрузите и установената извънбрачна връзка от ищеца. Установява,че е виждал снимки във фейсбук и разпознал на снимката същата девойка, с която видял Кр. на бензиностанция в Пловдив и счита,че заради нея Ст. се е установил в Пловдив. Свидетелят установява,че къщата,в която се намира семейното жилище е построена от родителите на ищеца, първият етаж е обитаван от тях, вторият – от брата на ищеца.
Свидетелят М. С. сочи,че чичо му,когато отишъл в София поканил Ягода да отиде в София, но тя отказала.Установява,че понастоящем ищецът се е установил в Испания,не му е известно да има връзка с друга жена,както и че семейното жилище е с един вход,една баня,една тоалетна,две спални,хол и кухня, като банята е правена преди три години от братовчедка му и жалбоподателката Твърди,че чичо му има профил във фейсбук и не го е виждал с друга жена..