Решение № 4746 от 17.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4746 гр. Пловдив, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330112303 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Т. Г., ЕГН **********, против ***, ЕИК 000471504, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4610 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на инцидент, настъпил на 02.07.2025 г., при който ищецът, преминавайки на тротоара, находящ се на ***, се спънала с левия крак в неравност и паднала, в резултат на което получила контузия на бедрото и болки в лявото коляно и гърба на ляво ходило, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 390 лева – обезщетение в общ размер за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, от която: 80 лева – разходи за медицински преглед от дата 02.07.2025 г.; 140 лева – разходи за закупуване на шина за коляно, сторени на 02.07.2025 г.; 120 лева – разходи за рентгенография на ходило от 02.07.2025 г. и 50 лева – разходи за съдебно-медицинско удостоверение при лека телесна повреда, издадено на 07.07.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2025 г. в *, около 13.00 ч., ищцата се прибирала към дома си, натоварена с пазарски чанти. При движение от *** и завиване в ляво на ***, в посока към ***, се спънала с левия крак в неравност на тротоара на *** *** и паднала направо. Същата била придружавана от своя *, която й помогнала да се изправи.

Това било много трудно за ищцата, която изпитвала непоносима болка в лявото коляно и цялото тяло. Наложило се да се обади на своя *, който да й помогне заедно с нейната *, тъй като не можела да ходи от силната болка, която изпитвала. След спешно посещение при лекар и извършване на преглед, на ищцата била направена превръзка и поставена 20градусова шина за обездвижване на крака.

Сочи, че на 04.07.2025 г. й бил издаден болничен лист за срок от 15 дни за домашно 1 лечение.

На 07.07.2027 г. ищцата се снабдила със съдебно-медицинско удостоверение, от което било видно, че има контузия на бедрото с болки в лявото коляно и гърба на ляво ходило.

Твърди, че и към датата на подаване на исковата молба не може да стои права, да се движи свободно, да шофира и да изпълнява всекидневните си задължения и битови потребности. Кракът й бил изпънат, тъй като шината не й позволявала да сгъне крака си, движила се бавно и с болки. Налагало се * и *на ищцата да й помагат, както и да извършват дейности, които преди тя е извършвала в домакинството. Посочва, че от силната болка не можела да спи вечер. Изпитвала и силна тревожност, тъй като се изплашила от падането. По предната повърхност на ляво коляно било налице овално * кръвонасядане с кафеникавозеленикава периферия, с размери 9/5 см. По предната повърхност на дясното коляно имала овално * кръвонасядане с кафеникаво-зеленикава периферия, с размери 3/2 см. Кръвната й захар била повишена, като посочва, че била с диагноза „*** *** с ***“, съгласно експертно решение от 20.09.2024 г.

Поддържа, че в резултат на процесния инцидент е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически болки, страдания и психоемоционален дискомфорт.

По време на инцидента преживяла интензивни болки, чувство за безпомощност и страх. Не можела да ходи от силната болка, изпитвала неудобство от поставяне на 20-градусова шина за обездвижване на крака, както и болки от контузия на бедрото с болки в лявото коляно и гърба на ляво ходило, както и по предната повърхност на ляво коляно. Изтъква, че по този начин се изчерпвал психичният й потенциал, като била тревожна. Страхувала се да излиза сама и да преминава през улицата, на която настъпил инцидентът. Изпитвала несигурност и загуба за усещане на свобода. Сочи, че все още не се е възстановила, за което се изисквало продължително време.

Претендира заплащане на обезщетение за горепосочените неимуществени вреди в размер на 4610 лева, която сума моли да й бъде присъдена.

Твърди още, че вследствие на процесния инцидент е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 390 лева. В тази връзка посочва, че е заплатила на 02.07.2025 г. сума в размер на 80 лева за медицински преглед в ***. На 02.07.2025 г. заплатила сумата от 140 лева за шина за коляно от ***. На 02.07.2025 г. ищцата заплатила и 120 лева за рентгенография на ходило. На 07.07.2025 г. сочи, че е заплатила сумата от 50 лева за съдебно-медицинско удостоверение при лека телесна повреда, издадено от ***.

Ищцата счита, че ответната община е отговорна за процесния инцидент, настъпил на улица *** *** в *, тъй като посочената улица представлявала общински път, по който нямало нормална настилка, пригодена за преминаване на пешеходци. Сочи се, че тротоарът, през който преминавала ищцата, бил без плочки, с камъни, неравен и под наклон, поради което същата се спънала в неравност и паднала, като получила горепосочените травматични увреди. Твърди се наличие на противоправно поведение на ответната община, чрез нейни длъжностни лица и служители, изразяващо се в бездействие, а именно – неизпълнение на вменено й законово задължение за извършване на ремонт и поддръжка на тротоарната настилка на процесната улица.

Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

Излага съображения за нередовност на исковата молба, тъй като не ставало ясно правното основание, въз основа на което се претендира обезщетение – дали за проявено бездействие от ответника или за това, че специфичните свойства на вещта /тротоар/, чийто собственик е ответната община, са причинили описаните в исковата молба вреди.

2

На следващо място излага съображения и за неоснователност на предявените искове.

Оспорва твърденията на ищеца, че настъпилата злополука е станала по начина и на мястото, посочено в исковата молба и, че вина за събитието има ***.

Възразява, че получените от ищеца увреждания са в резултат на неравност на тротоарната настилка. Твърди, че е възможно настъпилите увреждания да са се случили на друго място и по друг начин, доколкото от изложените в исковата молба твърдения не ставало ясно в какво се изразява твърдяната за налична неравност на тротоара. Възразява и срещу твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между увреждането на ищеца и поведението на ***.

По отношение на претенцията за имуществени вреди счита, че не е конкретизирано в какво се изразяват същите и как е формирано претендираното обезщетение в общ размер от 390 лева, като оспорва предявения иск и по размер.

Оспорва и предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Счита, че не е конкретизиран периодът, за който се претендират вредите, че са неизяснени и характерът, видът, степента на уврежданията, периодът на възстановяване. Това представлявало пречка съдът да определи и присъди справедлив размер на обезщетението в случай, че приеме иска за основателен. В случая се посочва, че с оглед представения по делото болничен лист, с посочени 14 дни неработоспособност, възстановителният период за ищцата е траел 14 дни. Същата не посочвала да е настъпило някакво усложнение или продължително лечение. Не била посочена и необходимост от допълнителни изследвания нито от медикаментозна терапия. Нямало данни за назначена терапия с болкоуспокояващи медикаменти или други медикаменти, свързани с твърдяното неразположение на ищеца – физическо и/или психическо.

Възразява и по отношение на претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди, като счита същият за прекомерен и неотговарящ на критериите за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че твърдяното неразположение на ищеца, описано в исковата молба, освен че било недоказано, нямало данни да е причинило особена тежест и усложнения, за да се претендира такъв размер на обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като счита, че инцидентът не би настъпил, ако ищецът бе проявила необходимата бдителност.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По редовността на исковата молба:

Възраженията в отговора на исковата молба не се споделят.

Ищецът е изложила фактически твърдения, посочила е обстоятелствата, на които основава претенциите си и е отправила съответно искане.

Правната квалификация на предявените искове се определя от съда въз основа на въведените фактически основания за претенциите, като съдът не е обвързан от посочената от страните правна квалификация на спорното право, както и от използваните от тях правни понятия.

В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД /за репариране на твърдени имуществени и неимуществени вреди/, доколкото от изложените от ищеца фактически твърдения се изяснява, че същата поддържа да е налице противоправно поведение на ответната община, 3 чрез нейни длъжностни лица и служители, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на вменено й законово задължение за извършване на ремонт и поддръжка на тротоарната настилка на процесната улица, находяща се в *. В този смисъл, ищцовата страна не е изложила твърдения, че претендира обезщетение за причинени й вреди от конкретни свойства на вещта – тротоар, а за бездействие на ответника, чрез негови длъжностни лица и служители, да приведе тротоарната настилка в състояние, което е безопасно за ползване от пешеходците.

По същество:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч. да установи пълно и главно елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /в случая – бездействие на лице, за което отговаря ответникът/; вреда /посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди/; причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на вредоносния резултат, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата – 02.07.2025 г. ищцата е претърпял инцидент – при придвижване по тротоара на *** ***, в *, се спъва в неравност и пада, вследствие на което получава контузия на бедрото и болки в лявото коляно и гърба на ляво ходило.

Настъпването на събитието се потвърждава от съвкупната преценка на свидетелските показания, писмените доказателства, медицинските документи, съставени непосредствено след случилото се, както и от заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.

Свидетелят Д. Д. Д./без родство/ твърди, че на 02.07.2025 г., около 13:00 часа имала среща с ищцата до магазина. Там нямало кафене, а магазин за плодове и зеленчуци, съответно били решили да пият кафе в тях. Сочи, че в посока към тях към *** ***, ищцата се спънала в неравност с левия си крак. Те идвали от *** и завили наляво към *** *** в посока ***. Ищцата се спънала в неравност, нещо, което трябвало да бъде тротоар, но всъщност не било. То било цялото в чакъл и камъчета, имало пясък и било като дупка.