Решение № 600 от 21.12.2022, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Дупница, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20221510101723 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Е. Й. Д., ЕГН: **********, е предявил срещу М. Й. Д., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на Втори жилищен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрена със Заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на ИД на АГКК, адрес на сградата: ***, със застроена площ от 89 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: 2, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: ***; ***, номер по предходен план: ***, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

*** по КККР на с.Бистрица, общ.Дупница, обл.Кюстендил, одобрена със Заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с площ от 692 кв.м., трайно предназначение на териоторията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 562, квартал: 10, парцел: XII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

*** и ***.

Собствеността върху този самостоятелен обект ищецът придобил на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот № 157, том ІІ, рег. № 3745, дело № 297/15.07.2015г., на нотариус Л. С., с район на д-вие ДРС, с който неговият баща Й. С. Д. и ответницата (негова сестра) М. Й. Д., прехвърлили на ищеца собствеността върху 5/6 ид.ч. от описания по-горе обект. На останалата 1/6 ид.ч. ищецът е собственик на основание наследство, останало му от неговата майка Л. И. Д., починала на 22.12.2013г.

1

Собственик на първи жилищен етаж от описаната двуетажна жилищна сграда е ответницата М. Д.. Същата е придобила собствеността върху този обект на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 66, том I, peг.

№ 1187, дело № 55/29.04.2011 г. на нотариус Е. К.. С този нотариален акт родителите на страните Й. и Л. Д.и са прехвърлили на М. Д. освен първия жилищен етаж и трите мазета от сградата, разположени под етажа, като в нотариалния акт е посочено, че същите са прилежаща и неразделна част от обект с идентификатор *** (първия етаж от сградата).

Според ищеца, понеже тези мазета са единствените сервизни помещения в сградата и същите представляват обща част по предназначение, по силата на закона той, като собственик на единия от етажите в сградата, е собственик и на 1/2 ид.ч. от трите мазета, разположени под първия жилищен етаж. Тъй като с ответницата не могат да постигнат съгласие относно ползването на мазетата, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да извърши реално разпределение на ползването им.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се изразява становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения относно обстоятелството, че ищецът е собственик на втория жилищен етаж от описаната в исковата молба сграда, а тя е собственик на първия жилищен етаж, но оспорва ищецът да има право на собственост върху трите мазета, като сочи, че те са прилежаща част към първия жилищен етаж, а не както сочи ищецът-обща част на сградата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

Съдът е обявил за безспорно между страните с доклада по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157, том ІІ, рег. № 3745, дело № 297/15.07.2015г., на нотариус Л. С., с район на д-вие ДРС, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I, peг. № 1187, дело № 55/29.04.2011 г. на нотариус Е. К., с район на д-вие ДРС, Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 126, том І, дело № 292/07.04.1986г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство /констативен/ №5, том ІІ, дело № 1519/19.09.1991г., че са съсобственици на описаната в исковата молба жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, общ. Дупница, като ищецът е собственик на втория жилищен етаж, с идентификатор ***, а ответницата-на първия жилищен етаж, с идентификатор ***.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I, peг. № 1187, дело № 55/29.04.2011 г. на нотариус Е. К., с район на д-вие ДРС, въз основа на който ответницата е придобила собствеността върху собствения си първи жилищен етаж, е посочено изрично, че неразделна част от него са трите мазета, разположени под етажа.

Приети са като доказателство по делото и Удостоверение за търпимост № 41/07.05.2009г., издадено от общ. Дупница, видно от което съсобствената сграда 2 представлява търпим строеж, както и скици на сградата и поземления имот, в който е построена тя.

По делото е прието заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено от в.л. Й. А., която дава вариант за разпределяне на реалното ползване на мазетата в сградата, изчертан в приложената скица, който налага изграждането на вътрешни преградни стени. Вещото лице дава заключение, че в складовите помещения (мазетата) откъм улицата има водопроводна инсталация, свързана с първия жилищен етаж, както и тръби от отоплителната пана инсталация на първия етаж.

Относно таванското помещение сочи, че в момента е неизползваемо, тъй като няма изградена стълба до него.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост (където се търси друг вид съдебна защита), в най-голяма степен би се постигнала целта на закона – разпределяне на ползването на вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху нея (Тълкувателно решение 13/2012г. на ОСГК на ВКС).

Съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот, т.е. съдът е компетентен да се произнесе само по тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството съсобственици. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота. Съдебната администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.

За да бъде уважено отправеното до съда искане за разпределяне на ползването е 3 необходимо кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) няколко лица да са носители на правото на собственост върху вещта, чието разпределяне правото на ползване се иска; 2) невъзможност да се образува мнозинство за взимане на решение за ползване на общата вещта; 3) възможност за разпределение ползване на общата вещ съобразно фактическото състояние и с оглед предназначението на вещта. Искът е неоснователен, когато е предявен от лице, което не е съсобственик, или когато разпределение правото на ползване е невъзможно, поради вида и характеристиките на съсобствената вещ /Решение №9 185/03.08.2012 год.по гр.д.№ 1380/2010г. 1 г.о.ВКС/.

В настоящия случай, не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че ищецът и ответницата жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с.

Бистрица, общ. Дупница, като ищецът е собственик на втория жилищен етаж, с идентификатор ***, а ответницата-на първия жилищен етаж, с идентификатор ***. Страните са съсобственици и на дворното място, в което е изградена жилищната сграда сграда при равни права (по една втора идеална част за всеки от тях).

Според настоящия състав, ответницата е едноличен собственик и на складовите помещения (мазетата), разположени под собствения й първия жилищен етаж, с идентификатор ***. Изричната воля на прехвърлителите на имота (родителите на страните), обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I, peг. № 1187, дело № 55/29.04.2011 г. на нотариус Е. К., с район на д-вие ДРС, е била дъщеря им М. Д. да стане собственик както на първия жилищен етаж в сградата, така и на разположените под него мазета.

От гореизложеното се налага извод, че не е налице съсобственост между страните върху складовите помещения (мазетата), находящи се под първия етаж на жилищна сграда с идентификатор ***, чието ползване се иска да бъде разпределено в настоящото производство. Следователно не е налице първата от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска-да е налице съсобственост върху вещта, поради което предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед изхода на спора и направеното от ответницата искане, ищецът следва да бъде осъден да й заплати разноски в размер на 550.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Е. Й. Д., ЕГН: ********** срещу М. Й. Д., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, за разпределяне ползването на складови помещения (мазета), находящи се под първи жилищен етаж на сграда с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, общ. Дупница, обл.

Кюстендил, одобрена със Заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на ИД на АГКК, адрес на сградата: ***, със застроена площ от 89 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в 4 сградата: 2, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор:

***; ***, номер по предходен план: ***, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Бистрица, общ.Дупница, обл.Кюстендил, одобрена със Заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с площ от 692 кв.м., трайно предназначение на териоторията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 562, квартал: 10, парцел: XII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Й. Д., ЕГН: **********, да заплати на М. Й. Д., ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5