Решение № 1286 от 14.09.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1286

Монтана, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700351 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ц. Й. Й. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адвокат З., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2832/10.07.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Враца, ОДМВР Враца, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. В жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание, оспорващия не се явява, като в постъпили по делото писмени бележки от пълномощника му адвокат З. се поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като се развиват доводите изложени в нея и се претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответната страна не взема становище по делото.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2832/10.07.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Враца, ОДМВР Враца, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че с АУАН серия GA №3703051 от 10.07.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 10.07.2026г., в [населено място] на [улица]до №16 е управлявал лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С320“ с рег.№[рег. номер], собственост на Д. Т. Т., като автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. При така описаната фактическа обстановка, административният орган е приел, че са налице материално-правните предпоставки на чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП и е наложил ПАМ, която се оспорва в настоящето съдебно производство.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че на оспорващият е издадено свидетелството за управление на МПС №*********.

С приетия по делото АУАН серия GA №3703051 от 10.07.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 10.07.2026г., в [населено място] на [улица]до №16 е управлявал лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С320“ с рег.№[рег. номер], собственост на Д. Т. Т., като автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2832/10.07.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Враца, ОДМВР Враца на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Административният акт е връчен на оспорващият на 10.07.2026г., както се установява от разписка, тоест жалба с вх.УРИ 369000-10908/16.07.2026г., с която е оспорен административният акт, е подадена в законоустановеният срок.

От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:

По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административния акт е издаден от П. А., който е назначен на длъжност Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Враца, ОДМВР Враца, като той е овластен с правомощия със Заповед №369з-2384/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР Враца (л.63 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

Административния акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му. Изложените мотиви описват фактическата обстановка и ясно отразяват волята на издателя на административният акт да наложи оспорената ПАМ.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, оспорения административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като в случая с АУАН серия GA №3703051 от 10.07.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 10.07.2026г., в [населено място] на [улица]до №16 е управлявал лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С320“ с рег.№[рег. номер], собственост на Д. Т. Т., като автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. По делото не се ангажираха доказателства от които да се установи по безспорен начин, че автомобил „МЕРЦЕДЕС С320“ с рег.№[рег. номер], собственост на Д. Т. Т., е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като в случая липсва и описание от коя дата е прекратена регистрацията. По аргумента на чл.170, ал.1 от АПК в тежест на ответника е да установи фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт, като указания в тази насока са му дадени с призовката за делото. При липсата на доказателства от който да се установят фактическите основания довели до налагане на ПАМ, настоящият съдебен състав не установява материалноправните правните предпоставки за налагане на ПАМ. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата № I-45), при служебно прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд се уведомява собственика на превозното средство. В случая по делото не се ангажират доказателства от който да се установи наличието за предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на автомобил „МЕРЦЕДЕС С320“ с рег.№[рег. номер], собственост на Д. Т. Т., респективно доказателства, че собственика му е уведомен за служебно прекратената регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно за всеки водач на превозно средство е задължение да го управлява след като то е надлежно регистрирано по реда на Наредбата № I-45, но в случая при липса на доказателства за служебно прекратяване на регистрацията на автомобил „МЕРЦЕДЕС С320“ с рег.№[рег. номер], собственост на Д. Т. Т., респективно за уведомяването на собственика му за това обстоятелство не може да се приеме, че оспорващия е знаел факта за настъпилото неправомерно поведение, което е дало основание за налагане на оспорената ПАМ.

Пълнотата изисква да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от Кодекс за застраховането КЗ), информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а съгласно чл.574, ал.11 от КЗ, компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. По делото не се установява с надлежни доказателства да е спазен така предвидения специален ред за уведомяване, който да даде възможност на оспорващия да ангажира доказателства и или да отстрани евентуалното си неизпълнение на задължение, тоест не може да се изведе извод, че налагането на ПАМ е при спазване на административнопроизводствените правила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, ОД на МВР Враца, следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски по делото, съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.73 по делото), изразяващите се в разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и процесуалното представителство, осъществено от пълномощника на оспорващият и 5,11 евро платена държавна такса или общо разноски 305, 11 евро.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2832/10.07.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Враца, ОДМВР Враца, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2832/10.07.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Враца, ОДМВР Враца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Враца да заплати на Ц. Й. Й. от [населено място], [улица], [ЕГН] разноски по делото в размер 305,11 (триста и пет и 11 цента) евро

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�