Решение № 808 от 03.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Варна, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500820 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Г. К. П. чрез адвокат П. С. срещу решение № 3215 от 25.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 6541 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, с което е признато за установено между страните по предявения от А. Н. Д. срещу Г. К. П., Д. П. Д. и К. П. М. отрицателен установителен иск, на основание член 124 от ГПК, че ответниците не са собственици при следните квоти – 2/3 идеални части за Г. К. П. и по 1/6 идеална част за всеки от Д. П. Д. и К. П. М. на реална част с площ от 306 кв.м, представляваща 44,80 % от новообразуван имот № *** по ПНИ на СО „***“, землище на село Д., община А., целият с площ от 683 кв.м, при граници: север - улица, изток[1]- имот ***. юг – имот ***, запад- имот ***, идентичен с поземлен имот № 101 по кадастралния план /КП/ на местност „***“ от 1988 г., записан с площ от 600 кв.м, при граници: имоти №№ 102,108,100 и улица, която реална част заключена между точки с червено-син контур А-Б-В на комбинирана скица № 3 към съдебно-техническата експертиза на лист 379 от първоинстанционното дело, която приподписана от съда е неразделна част от решението, и 1 попадаща в границите на стар имот № 70 по помощния план към ПНИ, записан на А. С. П., на основание точка 3 от решение № 12240 от 07.08.1996 г. на Поземлена комисия – А.; както и са осъдени на основание член 78, алинея1 от ГПК Г. К. П., Д. П. Д. и К. П. М. да заплатят на А. Н. Д. сумата от 1 410 лева разноски в пъровинстанционното съдебно производство; като решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на ответника Г. К. П. - М. В. М. и В. М. М..

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че за ищеца не е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство, доколкото същият няма самостоятелни вещни права върху процесния имот.

Изложени са аргументи, че реституционното решение от което ищеца черпи правата си е преди изменението на член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ с „Държавен вестник“ брой 68 от 1999 г., поради което и юридическия състав, от които произтича правото на собственост е завършен преди влизане в сила на ПНИ. Сочи се нищожност на решението на поземлената комисия № 12240 от 07.08.1996 г., поради наличие на такова от 1993 г., а именно решение № 7846 от 10.02.1993 г. на ПК –А., с което на наследниците на А. П., между които и ищеца, е възстановено правото на собственост върху същия имот, но с план за замеразделяне. Излага , че дори и да се приеме, че решение № 12240 от 07.08.1996 г. не е нищожно, ищецът не е доказал по безспорен начин, че възстановеният имот по точка 3 от решението и стар имот № 70, отреден и записан на наследодателя на ищеца по ПКП, са идентични. Излага се, че съдът неправилно е приел, че преценката относно наличието на предпоставките на нормата на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност относно наличието на сграда в имота. навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в имота към 01.03.1991 г. е имало постройка. Оспорени са аргументите на съда и относно началния момент, от който за ответника би могла да започне да тече придобивна давност, респективно момента, в който се счита за завършена реституционната процедура - влизане в сила на ПНИ, като се твърди, че решението на ПК –А. от 07.08.1996 г. е постановено преди 30.07.1997 г., поради което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към датата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено, а ако се приеме, че същото е допустимо – да се 2 отмени и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от третите лица – помагачи на страната на ответниците, с който поддържат въззивната жалба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът А. Д. в качеството на наследник на А. С. П. има правен интерес от завеждане на иска, тъй като новообразуваният имот № *** по ПНИ на СО „***“, землището на село Д., община А., попада с 44,80 % от площта си, равняваща се на 306 кв.м, в границите на стар имот № 70 по помощния план, е възстановен на наследодателя му А. С. П. на основание точка 3 от издадено решение № 12240 от 07.08.1996 г. на Поземлена комисия /ПК/ - А.. Сочи, че реституционната процедура на новообразувания имот не може да завърши по § 4, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на П., тъй като в регистъра към ПНИ е записана ответницата Г. К. П.. Поддържа, че П. не е станала собственик на процесния имот по силата на сключен от нея договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /НА/ № 183, том LI, дело № 10820, вх.рег.№ 19774 от 20.09.2012 г., тъй като прехвърлителите по сделката М. В. М., М. С.

М. и В. М. М. не са били собственици на описания в него имот № 101 по кадастралния план /КП/ на местност „***“ в землището на село Д.. Тази сделка няма вещно-транслативен ефект, тъй като и предхождаща сделка за имота между М.и от една страна и Й.К., К.К., П. Д.а, Д. Д.а, П. Д.а и С. Д.а, обективирана в НА за покупко-продажба № 25, том LXX, дело № 14870, вх.рег.№ 24611 от 02.11.2011 г. не е имала прехвърлителен ефект. Твърди, че това е така, тъй като последно изброените лица не са станали собственици на ПИ № 101, защото по отношение на общия им праводател М.И. Д. не е налице проведена и приключила процедура по трансформиане на предоставено право на ползване в право на собственост на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В полза на Д. нямало заносъобразно предоставено право на ползване по силата на някой от нормативните актове, изброени в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот, съответен на новообразувания имот № ***; имотът не попада в хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в него не е имало построена 3 сграда към 01.03.1991 г.; имотът не попада в хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като се намира на по-малко от 30 км от град Варна, който е областен град с население над 300 000 жители, както и никое от лицата не е придобило имота по давност, тъй като такава е могло да започне да тече едва от индивидуализиране на имота с влизане в сила на ПНИ, от който момент не са изтекли пет години.

Ответницата Г. К. П. е подала отговор на исковата молба в срока по член 131 от ГПК, с който оспорва иска. Намира, че искът е недопустим, тъй като липсва идентичност между имота, придобит от нея, и имота, възстановен на наследниците на А. П.. На следващо място сочи, че решение № 12240 от 07.08.1996 г. на ПК[1]- А. е нищожно, тъй като преди това за същия имот е имало друго решение № 7846 от 10.02.1993 г. на ПК - А. за възстановяване с план за земеразделяне и за имота по точка 3 не са били основания за издаване на ново решение. Оспорва се твърдението за липса на вещно-прехвърлително действие на договора за покупко-продажба от 20.09.2012 г., като се излага, че на М. Д. е било предоставено валидно право на ползване за имот[1]от 700 кв.м, находящ се в село Д., парцел №101; същият е подал заявление до кмета на Община А. за закупуване на предоставения за ползване имот, като с решение на ВОС, постановено по адм.д. № 300/1998 г. е отменен отказ на кмета на Община А. да признае право на М. Д. да закупи предоставения му за ползване имот, след което на наследниците на същия е признато право да придобият собственост, възложена и утвърдена е оценка на имота, която е била заплатена в законоустановения срок. Сочи се, че в полза на М. Д. са били налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като към 01.03.1991 г. в имота е била изградена сграда по смисъла на ЗСПЗЗ, която е била трайно прикрепена към земята, като постройката е била без строителни книжа и годна за сезонно ползване, и към момента на подаване на заявлението за изкупуване на имота не е съществувала, поради погиване, което е причината да не е установена при направен оглед от административния орган. Твърди, че било подадено и заявление за изкупуване на имота в законоустановения срок. Счита, че е придобила собствеността върху имота по силата на договор за покупко-продажба, тъй като прехвърлителите са били собствениците на прехвърления имот.

Евентуално, навежда възражение за придобиване на имота по давност, като в упражнявала непрекъснато владение в продължение на повече от пет години 4 в периода от 20.09.2012 г. до датата на подаване на отговора на исковата молба.

Ответниците Д. П. Д. и К. П. М. не са подали отговор на исковата молба.

Третите лица–помагачи М. В. М. и В. М. М. изразяват становище по претенцията в първото по делото съдебно заседание чрез техен процесуален представител, като поддържат, че исковата претенция е недопустима или евентуално неоснователна. Конкретизира се, че исковете са недопустими, тъй като ищецът основава претенциите с приложение на § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но имотът се намира в територия, за която не се издава такава заповед. Излагат, че имотът е придобит от праводателя на техните праводатели на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Претенцията на ищеца е реална част от 306 кв.м от имот № *** по ПНИ на СО „***“, поради което и в диспозитива на решението неправилно е посочено, че това представлява 44,80 % от имота. На първо място - и от исковата молба, и от уточнителните молби е ведно, че се търси защита на реална, а не на идеална част от имота. На второ място - реална част е тази, която е индивидуализирана с площ, граници и съседи, а идеална означава право на собственост върху всеки квадратен сантиметър от целия обект, която идеална част не може да бъде опредЕ. с граници. Абсолютно неприложим в настоящия казус е института на "правната конверсия", въведен посредством разпоредбите на член 74 от ЗПИНМ /отменен/ и член 181 от ЗТСУ /отменен/ досежно дворищнорегулационните парцели. При това положение да се посочва едновременно реална и идеална част противоречи както на петитума, така и на закона. Също така следва да се отбележи, че владението върху реална част от имот не може да доведе до придобиване на идеална част от този имот, като по този начин направи вледелецът съсобственик.

Поради това решението в частта му относно това, че реалната част с площ от 306 кв.м представлява 44,80 % от новообразуван имот № *** по ПНИ на СО „***“ следва да бъде обезсилено.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание 5 член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: съществуването на своето право на собственост върху имота на посоченото правно основание – покупко-продажба, а при условията на евентуалност – изтекла в нейна полза кратка придобивна давност въз основа на осъществявано владение, считано от 20.09.2012 г.

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищeца в конкретния случай се обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че същият е станали собственик на процесния имот въз основа на решение № 12240 от 07.08.1996 г. на ПК – А., с което на наследниците на А. С. П. е възстановено правото на собственост върху нива от 4 дка, находяща се в находяща се в терен по § 4 на село Д. в местността „Е-под село“, заявена с пореден номер 22 от заявление вх.№ 62Е от 20.12.1991 г., подадено от Е. А. М. като наследник на А. С. П.. Същевременно ответниците също заявяват свои права на собственост върху процесния имот, придобити чрез договор за покупкопродажба.