Протокол № 1022 от 06.07.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1022 гр. Варна, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Нина Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100102176 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:15 часа се явиха:

Ищецът И. М. М., редовно уведомен от предходно с.з., не се явява, не се представлява.

Ответницата И. И. Т., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява се от адв. А. П. – от ВАК, редовно упълномощена и приета от съда от преди.

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовното уведомяване на страните за днешното съдебно заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което на основание чл. 142, ал. 1 ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва изисканото ч.гр.д. № 11986/2025 г. по описа на ВРС.

АДВ. П.: Не възразявам да бъде прието по делото.

СЪДЪТ намира, че материалите по изисканото дело са относими към съдебно предявения спор, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото гр.д. № 11986/2025 г. по описа на ВРС.

1

АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания.

Представих в предходно открито съдебно заседание списък с разноски.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и липсата на други доказателствени искания, на основание чл. 149, ал. 1, изр. второ от ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. П.: Считам, че от събраните по делото доказателства изцяло се опроверга твърдението на ищеца, че преводът е извършен поради грешка.

Плащането е в изпълнение на задължението на ищеца за заплащане на аванс по Договор за монтаж на инсталация № 151/22.04.2025 г. Същото е извършено по банковата сметка на Р. Т., доколкото той е собственик и управител на дружеството, с което е сключен договор, който факт не е оспорен. Очевидно и логично, че банковата сметка е посочена от Т., а не поради грешка. Преводът е извършен на 23.04.2025 г., непосредствено след сключване на договора, а искането за връщане на сумата е направено едва с исковата молба, тоест 5 месеца сред превода и узнаването на ищеца за смъртта на Р. Т.. Ищецът цели да насочи претенцията си срещу наследниците на Т., а не срещу дружеството, с което има валидни договорни отношения.

От свидетелските показания на водените от нас свидетели се установи, че практиката била следната: Когато между страните се договаря отстъпка, да не се издава фактура, какъвто е и настоякият случай. Логично е, че когато плащането се извършва чрез банков превод, да се използва личната сметка на собственика или управителя на дружеството. Ищецът не оспорва, че е сключен договор с юридическото лице на Р. Т., както и не е направил реплика този договор да е нищожен, развален или унищожен. Очевидно е, че преговорите са водени от Р. Т., който е и подписал договора в качеството си на управител. Ищецът е превел по личната сметка на Р. Т. договорената като аванс сума съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора и съобразно направената отстъпка обективирана в офертата. Съгласно чл. 141 от ТЗ управителят представлява ЕООД във всички отношения. Действията му в рамките на договора и приемането на плащания се преписват пряко на юридическото лице. В този смисъл ищецът съзнателно и добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. След авансовото плащане от ищеца са последвали няколко превода, с които Р. Т. е превел от собствената си банкова сметка сума в размер на 38600 лв. по банковата сметка на юридическото лице, с което е сключен договора за изработка. Без значение е, че размерът на отделните преводи от личната към сметката на юридическото лице не се равнява на общата сума на процесния превод, тъй като общата сумата, която Р. Т. е превел на сметката на дружеството е по-голяма от процесния превод.

2

Наред с това и се установи по делото, че на ищеца са били предоставени и част от материалите – конвектори, лири и други, за което признание е направено от ищеца пред нашия свидетел, чиито свидетелски показания не бяха оспорени, а и същите се подкрепят от представените от нас фактури.

Налице е започнало изпълнение по сключения договор.

Същевременно ищецът не твърди и не представя доказателства да е превел по банковата сметка на „Булгартерм“ ЕООД договореното по чл. 4, ал.

1 от Договора авансово плащане, поради което не е налице неоснователно обогатяване, а изпълнение на договорно задължение.

С оглед на това следва да бъде прието, че предявеният иск по чл. 55, ал.

1, приложение 1 от ЗЗД е неоснователен. И. М. е имал основание да преведе сумата по банковата сметка на Р. Т., без значение, че страна по правоотношението не е Т., а трето неучастващо по делото юридическо лице.

След като сумата е получена в изпълнение на задължението на ищеца към трето лице по уговорката между страните по правоотношението, то с извършването на превода по банковата сметка задължението се счита изпълнено. Сумата, получена от третото лице - „Булгартерм“ ЕООД, първоначално Р. Т. е получил именно тази сума за това трето лице, поради което не дължи връщането й. Още повече, че с действията си след получаване на превода по лична си сметка Р. Т. е потвърдил, че сумата е получена в качеството му на лице, овластено да я получи и в резултат на валидни договори отношения с юридическото лице, чиито управител и собственик е той. В същия смисъл е и Решение № 148/10.09.2019 г., постановено по гр.дело № 2183/2018 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО. По почти идентичен случай е разрешен спора по в.гр.д. № 18/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, недопуснато до обжалване с Определение № 417/29.01.2026 г., постановено по гр.дело № 3904/2025 г. по описа на ВКС, Трето ГО.

След като наследодателят на ответницата не дължи връщане на процесната сума, то и предявения срещу нея иск в качеството й на наследник се явява неоснователен. В тази връзка, моля да отхвърлите иска изцяло.

От приетото по настоящото дело ч.гр.д. № 11986/2025 г. по описа на ВРС се установява, че наследство е прието и всъщност пасивите са много повече от активите, поради което и не са налице активи, с които ответницата да отговоря за задълженията по настоящия иск.

Моля да ни присъдите сторените съдебно-деловодни разноски.

СЪДЪТ счете делото за разяснено, поради което на основание чл. 149, ал. 2 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и ПОСОЧВА, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

3

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 09:27 часа.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ Секретар: _______________________

4