Решение № 917 от 09.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 796/2025
- Вид
- Решение № 917
- Подписан
- 09.07.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- член 215,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 269 · Граждански процесуален кодекс
- член 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- член 69 · Закон за собствеността
- член 79,ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 917 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20251000500796 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 141165/ 19.12.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищцата И. Т. З. от град *** чрез пълномощника – адвокат Е. Т. – К. срещу решение № 6741 от 6.12.2024 г. , постановено от СГС I – 17 състав по гр.д.№ 11955/2021 г., с което са отхвърлени исковете срещу С. С. С. и Ц. И. С. за установяване правото й на собственост върху 2/3 идеални части от апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта на град София на основание придобивна давност .
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилно некредитиране на показанията на свидетелката А. по довод, че не заинтересована и не е юрист; показанията й не са оборени от други доказателства ; значението, вложено в израза : „ ще предприеме стъпки към свояване на апартамента “ , е изяснено от същата свидетелка , която не е посочила в показанията си необходимостта от изтичането на петгодишен период по „ свояване“ на имота 1 и за засвидетелстваните от нея факти ( идването на ответниците в България през юли 2011 г. и извършените от ищцата ремонт и поддържка ) има събрани писмени ( самолетни билети ) и други гласни ( от показанията на свидетелката Г. ) доказателства. В жалбата има оплакване за неправилно кредитиране на показанията на свидетеля Б., тъй като се основават на съобщени от дъщеря му обстоятелства; свидетелствата му от гостуване на ответниците в Канада след развода са изопачени и нелогични с оглед фактическата раздяла от 2015 г., а тези за плащани от свидетеля данъци се оборват от удостоверението за еднократното им заплащане след завеждане на делото . Въззивницата се позовава още на допуснати от съда процесуални нарушения : невзети предвид доказателства за заплатени от ищцата данъци и суми за охрана , за сключени от нея застраховки за имота и извършени на нейни разноски ремонти и промяна в КККР за нанасяне на имота, необсъждане на кореспонденцията между ответниците от 7.03.2021 г.,че не разполагат с ключове за имота, обстоятелството,че данъците за периода 2014 – 2021 г., вкл. са заплатени на 19.10.2021 г. след завеждане на делото , както и признанието на иска от ответника С. в отговора на исковата молба и значението на направеното от съда в Канада разпореждане в бракоразводното решение от 3.12.2020 г. или от ответника изявление в същото за липса на претенция по отношение на собствеността на другата страна в Канада или България. Поддържа, че е необосновано приетото в решението погасяване на кредита, средствата от който са вложени в закупуване на спорния имот, от ищцата .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата Ц. И. С. отговаря чрез пълномощника си – адвокат М. В., че въззивната жалба е неоснователна поради недопускане на твърдените в жалбата нарушения при оценка на свидетелските показания на М. А. и И. Б. с оглед останалия доказателствен материал, оборващ соченото от свидетелката отсъствие на интерес у ответницата към апартамента, респ. подкрепящ соченото от свидетеля текущо ( в периода 2007– 2013 г.) плащане на данъци за имота и извеждането на обосновани, при обсъждане на всяко от изтъкнатите във въззивната жалба обстоятелства ( в т.ч. извършването на ремонти, наложени от изхабяване поради обитаването на имота само от ищцата в продължение на повече три години, плащането на консумативите от ищцата като ползвател на съответните услуги ; смяната на ключа
) фактически изводи и на
2 законосъобразни и съответни на задължителните указания на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС правни изводи относно това , че упражняваната от ищцата фактическа власт върху чуждите идеални части няма характер на владение, тъй като не са извършени действия, установяващи своенето на същите.
Обжалваното решение е произнесено по предявени с искова молба с вх. № 402614/1.10.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) от И. Т. З. срещу Ц. И. С. и С.
С. С., двамата с обичайно местопребиваване в Канада, пасивно субективно съединени искове за установяване на правото й на собственост върху 2/3 идеални части от апартамент № 1 – самостоятелен обект в сграда в град ***, бул. „ *** “ № * със застроена площ от 91,37 кв.м., заснет в КК с идентификатор *** поради придобиването им по давност.
Изложените като основание на иска твърдения са за това, че апартаментът е закупен от ответниците по време на брака им, сключен на 25.07.2006 г. ,с договор, обективиран в нотариален акт № 21/ 31.07.2006 г. на Нотариус, с рег.
№ ***; ответниците – син и снаха на ищцата- са заминали последователно в есента на 2006 г. и в 2007 г. за Дания и са се установили там да работят и учат; през месец февруари 2008 г. ищцата се нанесла да живее в апартамента, след като продала своето жилище в ЖК „ Люлин“, той не е бил използван от другиго и имало нужда да бъде стопанисван; на 23.04.2008 г. ответниците й дарили 1/3 идеална част с договор, обективиран в нотариален акт 156/2008 г. на Нотариус , с рег. № *** и се преместили от Дания в Канада : С. в месец ноември 2013 г. и С. с двете деца – в месец април 2014 г. ; от нанасянето си в имота единствена ищцата се грижи за него, защото ответниците не са се отзовали на исканата от нея в многократни разговори помощ в поддържката му, заявили са, че няма да се връщат в страната и не смятат апартамента за свой, противно на тях ищцата започнала да го смята да свой – само тя разполагала с ключове, при посещения в България ответниците идвали да нощуват като гости ; в продължение на изтеклите повече от 10 години ищцата сключила застраховките за имота, заплатила данъците за имота, разходите за СОТ и за промяна на кадастралната карта за поправка на допусната грешка при нанасянето на имота в нея .
В срочно подадения на 29.03.2023 г. отговор на исковата молба ответникът С. С. С. признал иска и фактите за осъщественото в посочения в исковата молба период владение на ищцата и многократните й изявления пред 3 ответниците, че счита имота за свой.
В срочно подадения чрез назначен особен представител по член 47, ал.6 от ГПК в лицето на адвокат Р. К. от САК отговор на исковата молба ответницата Ц. И. С. е оспорила иска с възражения за : липса на манифестирано от ищцата намерение за своене на идеалните части на съпрузите чрез отнемане на ключовете за имота и третирането на ответниците и децата като гости ; липса на демонстрация от ответниците на загуба на интерес към имота с оглед непроменените партиди на името на ответницата за отчитане на комунални услуги – електроенергия и водоснабдяване; наличието на връзка на разходите за тях, както и за телефон и интернет, не с поддръжката , а с ползването на имота ; заплащането от ищцата на дължимите от нея данъци, не и данъците и такси смет, дължими от ответницата от 2013 г. до 2021 г.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез пълномощниците в откритото съдебно заседание и в писмената защита на въззиваемата С. становища и съгласно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
По делото е установено, че въззиваемите – ответници - са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 25.07.2006 г. , е прекратен с влязло в сила на 1.11.2021 година решение за развод по съдебно дело № FC – 20 -1663 -00 от 1.10.2021 г., постановено от Върховния Семеен съд, Онтарио , Канада Между ответниците е постигнато споразумение за раздяла от 11.10.2022 г., с което обаче е останал неразрешен въпросът за правата им по отношение на чуждестранната им собственост, находяща се на бул. „***“, *,ет.*,ап.*, в ***, България – т.2.9. Няма съмнение, че съвместното притежание на имота е декларирано от двамата пред канадския съд в хода на бракоразводното дело с оглед издаденото съдебно разпореждане от 4.12.2020 г. (на л.642 – 643 от делото на СГС). По повод понасяне на разходите за „легализация“ въззиваемият е направил до бившата съпруга предложение за запазването на съвместно притежаваното семейното имущество в България, от което при признатото в страната решение за развод всеки от бившите съпрузи би имал по 1/3 – електронна кореспонденция от 26.02.2023 г. (на л. 603 – 604 от делото на СГС). Няма спор, че след заминаването на ответниците в Дания , в месец 4 февруари 2008 година ищцата са нанесла да живее в техния апартамент, от който на 23.04.2008 г. й прехвърлили с дарение 1/3 идеална част.
Обстоятелства за това какви части от кредита, използван за закупуването му и от кого от съпрузите или роднините им са върнати на банката нямат правно значение за характера на фактическата власт на ищцата нито при установяването й , нито по – късно .
Ищцата е започнала да упражнява фактическа власт върху изцяло притежавания от ответниците в съпружеска имуществена общност апартамент като държател, с тяхно съгласие . С безвъзмездното прехвърляне на 1/3 идеална част тя е станала съсобственик, какъвто е всеки от дарителите и владелец на дарената й 1/3 идеална част. Продължила е да държи останалите 2/3 идеални части за тях. Обективно дарението не съставлява основание за нея да започне да държи 2/3 идеални части от имота като нейни, а и ищцата не твърди това. Както правилно при позоваване на разясненията на ТР 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС СГС е приел , презумпцията по член 69 от ЗС е неприложима. Ищцата твърди, че е променила намерението на упражняваната от нея фактическа власт върху 2/3 идеални части две години след придобивния акт и от момента на отказа на ответниците при посещението им в 2011 г. да се включат в поддръжката на имота и на декларираното от тях, че не го смятат за техен.
Релевантно за придобивната давност е не изявлението на съсобственикадържател, че започва да свои чуждите дялове, а реалното превръщане на държането във владение - явно, несъмнено и непрекъснато- с едностранни действия или въз основа на съгласие на останалите съсобственици, които го търпят. Не е необходимо съсобствениците, срещу които то се осъществява, да демонстрират , че не са загубили интерес към имота и продължават да го считат за техен – като плащат данъци и такси за имота, извършват активни действия в имота и пр.
Ето защо нямат правна стойност сами по себе си отправените през 2011 г. предупреждения на ищцата към ответниците, че ако не се включат в поддръжката на имота, „ ще предприеме стъпки по свояване на имота“ и дадения от ответницата отговор : „ Прави каквото искаш, не ни интересува този апартамент“ – по свидетелства на М. А.. Няма правно значение дали ответницата е заплащала чрез своя баща– свидетеля Б.- данъците за имота 5 година за година или наведнъж за няколко години след завеждане на делото.
Необходимо е било ищцата да проведе пълно и главно доказване, че относно 2/3 идеални части е извършила в действителност такива сведени до знанието на съпрузите действия, които съответстват по съдържание на включените в правото на собственост правомощия и те са продължили в рамките на 10 – годишния срок по член 79,ал.1 от ЗС. Дали фактическата власт има признаците на владение е предмет на съвкупна преценка на обстоятелствата, при които тя е осъществявана .
Обратно на оплакването във въззивната жалба, СГС е направил обсъждане на констатираните факти за : заплащането от ищцата на данъците и такса за смет за дела й от имота в периода 2008- 2021 г., както и за заплащане на разходите за потребени в имота услуги : електричество, вода, телевизия и др. и за един ремонт на банята в 2011 г. Към тях следва да се причислят и разходите, които СГС изрично не е посочил, но за които има събрани писмени доказателства за заплащане от ищцата също , а именно за: охрана - СОТ, интернет, застраховки за имота и поправяне на грешка в кадастралната карта в частта относно апартамента. Обсъдил също така фактите, приети за доказани въз основа на показанията на свидетеля М. А. – партньорка на брат на ищцата, че ответниците не разполагали с ключ от имота и не знаели кода на СОТ за достъп до него, зачитайки, че съобщеното от А. приемане на ответниците в имота „ като гости“ е квалификация, която при липса на посочени и доказани други факти, не е равнозначна на приемане в чужд за тях имот . Всички тези положително установени факти обаче сочат, че ищцата е заплащала разходи във връзка със служенето с имота с цел задоволяване на жилищни нужди в него; заплащането на данъците за своя дял и за дяловете на ответниците – данъчнозадължени лица - до 2013 г. , както и застраховането на имота и поправянето на грешката в кадастралната карта са действия по управление , предприети от нея като съсобственик в свой и чужд интерес; смяната на ключа и оборудването на имота с охранителна система не са извършени, за да лишат ответниците, които имали от дълго време назад обичайно местопребиваване в чужбина, от достъп до имота и не сочат категорично и недвусмислено, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху спорните 2/3 с намерение за своене .
Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34763c27-393f-4140-86d2-788cab1d2dbc