Решение № 12812 от 29.11.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12812

Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20247050702328 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалбата на О. Ч., родена на [дата]. в *********, с [ЛНЧ], гражданин на **********, с настоящ адрес [населено място], [улица],, ****** чрез адв. В. П., против Заповед № ЗСПД/Д-В/20546/5.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която във връзка със заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-В/20546/28.08.2024г. за м.08.2024г. й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето А. Ч..

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения, че е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и несъответствие с преследваната от него цел. Твърди, че неправилно отказът е обоснован с липса на предпоставките по чл.3, т.5 ЗСПД, както и че е лице, което се ползва с временна закрила в РБ, поради което попада в обхвата на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗСПД. Излага подробни съображения и за това, че е налице противоречие между чл.3, т.5 ЗСПД с разпоредбите на чл.2, чл.3 и чл.27 от Конвенцията на ООН за правата на детето /КПД/, Конституцията на Република България /КРБ/, Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и Закона за закрила на детето /ЗЗДт/. Твърди, че разрешаването на това противоречие е предвидено в чл.5, ал.4 КРБ, поради което следва да се приложат пряко разпоредбите на Конвенцията за правата на детето. Поради прякото приложение на Конвенцията, противоречието на ЗСПД с КРБ и с основни принципи по ЗЗДт и ЗСП, моли съдът да приеме наличието на предпоставките на ЗСПД за отпускане на еднократна помощ за ученик по отношение на жалбоподателката - лице с временна закрила, и детето й. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката със задължителни указания към административния орган за отпускане на еднократната помощ, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, не се представлява.представлява

Ответната страна - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 16437/7.11.2024г. Сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. По същество сочи, че за да възникне правото по чл.10а, ал.1 ЗСПД следва да са изпълнени предвидените законови предпоставки. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл.3, т.3 ЗСПД, са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, съответно детето/децата е/са с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая по делото е установено, че детето и родителят са с украинско гражданство - както към момента на подаването на заявлението, така и към момента на постановяване на обжалваната заповед. В четири от петте хипотези на чл.3 ЗСПД, това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в хипотезата на чл.3, т.5 ЗСПД, която също не е налице, т.к. към момента липсва договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи и Директивата за временната закрила е неприложима в случая. В тази връзка счита, че при проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма, последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. Прави възражение по претендираните разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Регистрационна карта № *********, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, жалбоподателката О. Ч. - като гражданин на *************, се ползва с временна закрила, предоставена с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

В регистрационната карта като придружаващи лица под [възраст] възраст, е вписано детето А., родено на ********** г., с [ЛНЧ].

В изпълнение на Решение № 54/25.01.2024г. на Министерски съвет и Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2409 на Съвета от 19.10.2023г. за удължаване на срока на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение (ЕС) № 2022/382, срокът на предоставената временна закрила на жалбоподателката и придружаващите я лица, е определен до 4 март 2025г.

Видно от Служебна бележка изх.№ 526/22.08.2024г., издадена от директора на Основно училище „**********“ – Варна, детето А. е записано в втори клас за учебната 2024/2025г.

На 28.08.2024г. жалбоподателката подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/20546 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца, към което приложила горепосочената служебна бележка.

Заявлението-декларация било разгледано от социален работник, който на 2.09.2024г. дал заключение, че е налице основание за отказ, т.к. лицата са с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна, и в който да е предвидено получаването на такъв вид помощ.

Със Заповед № ЗСПД/Д-В/20546/5.09.2024г. директорът на ДСП-Варна на основание чл.3, ал.5, вр.чл.10а ЗСПД отказал на О. Ч. отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето А. Ч., по съображения, че членовете на семейството са с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който Република България да е страна, и в който да е предвидено получаването на този вид помощ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – заявителят на отказаната еднократна помощ по чл.10а ЗСПД, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр.чл.146 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 ЗСПД – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в предвидената писмена форма и при спазване на задълженията за мотивиране по чл.10, ал.5 ЗСПД и чл.59, ал.2 АПК, поради което не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. В производството не са допуснати и съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен, налагаща неговата отмяна.

Обжалваната заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел.

Не се спори и от разпоредбите на чл.2, § 1, букви а) и в), вр. § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. недвусмислено следва, че жалбоподателката и непълнолетното й дете А. - като граждани на ***********, се ползват с временна закрила съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

Както следва от съображение 16 към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г., временната закрила, която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация, следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз на хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на закрила.

Според съображение 17 към Решението за изпълнение, същото е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директива 2001/55/ ЕО. Ако държава членка има национална схема, която е по-благоприятна от условията, определени в Директива 2001/55/ЕО, държавата членка следва да може да продължи да я прилага, т.к. посочената директива предвижда държавите членки да могат да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила. Ако националната схема обаче е по-неблагоприятна, държавата членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директива 2001/55/ЕО.

Както следва от чл.1 от Директива 2001/55/ЕО, целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от тоя прием.

Според съображение 12 към Директива 2001/55/ЕО, по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат, че държавите членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила, в случаите на масово навлизане на разселени лица.

Според съображение 15 към Директива 2001/55/ЕО, задълженията на държавите членки по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, трябва да бъдат справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея.

В тази връзка в съображение 16 към Директивата изрично е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията.

В контекста на това задължение, в разпоредбата на чл.3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация.

Съгласно чл.12 от Директива 2001/55/ЕО, държавите членки разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит. Поради причини, свързани с политиката по отношение на пазара на труда, държавите-членки могат да предоставят предимство на граждани на Европейския съюз и на граждани от държави, обвързани с Договора за Европейското икономическо пространство, както и на законно пребиваващи на техните територии граждани на трети страни, които получават помощи за безработни. Приложими са общите разпоредби на законодателството в сила, отнасящи се до заплащането на труда, достъпа до системите за социално осигуряване, заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии, както и други условия, свързани със заетостта.

На национално ниво условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, който видно от § 1а ДР ЗУБ, въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета.