Решение № 507 от 20.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Велико Търново, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена К.

Явор Данаилов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20224100500451 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 486/21.04.2022г. по гр.дело № 911/2021г. по описа на РС-Велико Търново, съдът е отхвърлил предявения от Д. П. А. от град София, ж.к. ...“, бл. .., вх. .., ет. ., ап. .., с ЕГН ********** срещу И. И. К. от село Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 20000.00 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й от ответника неимуществени вреди за извършени от него деяния - в периода от месец април 2000 година до 04.06.2000 година и периода от 01.09.2000 година до 31.12.2000 година - да я е изнасилил два пъти, като я е принуждавал да прави с него необезопасени сексуални контакти, от които същата е забременяла, ведно със законната лихва върху посочената сума от 31.12.2000 година до окончателното изплащане на задълженията, като неоснователен и недоказан.

Против решението е подадена въззивна жалба от Д. П. А.. Моли съда да отмени атакуваното решение, като неправилно и да отхвърли изцяло предявения иск. Твърди, че решението било постановено в нарушение на материалния закон, включително и на чл.52 от ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Счита решението за неправилно, като излага, че съдът неправилно е ценил събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание и чрез назначения й повереник адвокат Е. Е. поддържа жалбата Ответникът И. И. К., чрез пълномощника си адвокат Б. Г., счита въззивната жалба за неоснователна, като постановеното от ВТРС решение било правилно и законосъобразно.

1

Моли съда да потвърди атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение недоказаността на твърдените от ищцата и извършени от ответника противоправни деяния, в периода април 2000 година до 04.06.2000 година и периода от 01.09.2000 година до 31.12.2000 година – две изнасилвания и принуда да прави с него необезопасени сексуални контакти, довели до нежелана бременност и аборт.

По наведените доводи във въззивната жалба:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

За да бъде уважен този иск, в тежест на жалбоподателката е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи нейната претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от жалбоподателката доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици, не доказват твърдяното то нея, че ответникът в периода април-декември 2000г. два пъти я е изнасилил и принуждавал да прави с него необезопасени сексуални контакти.

Според съдебната практика, доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.

Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.

Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може 2 да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по - значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 от ГПК. Или, пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.

По делото не са ангажирани никакви преки доказателства за твърденията на жалбоподателката относно извършени от ответника противоправни действия спрямо нея през 2000г., изразяващи се в две изнасилвания и принуда да прави с него необезопасени сексуални контакти, довело до аборт. Сами по себе си, установените по делото факти, че жалбоподателката е била осиновена, че е претърпяла два аборта, че е с призната 50% трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза „Шизотипно разстройство“, както и че се е познавала с ответника по жалбата или че е живяла с него в някакъв период, не доказват твърденията й, че именно той през 2000г. я два пъти я е изнасилил и я е принуждавал да прави с него необезопасени сексуални контакти, довели до нежелана бременност и аборт.

Ангажираните по делото косвени доказателства освен, че не са в такава верига, водеща до основния факт на извършено непозволено увреждане, преценени по правилата на чл.12 и чл.235 от ГПК същите не са и в нужната степен значими и категорични за пълното доказване на този факт. Представените по делото гласни доказателствени средства от разпита на свидетелите, също не доказват твърденията на жалбоподателката за извършени спрямо нея противоправни действия от страна на ответника, извършени в периода от месец април 2000 година до 04.06.2000 година и периода от 01.09.2000 година до 31.12.2000 година - да я е изнасилил два пъти, като я е принуждавал да прави с него необезопасени сексуални контакти, от които същата е забременяла.

Разпитаната по делото свидетелка Т. Ц. М. потвърждава, че преди 20 и повече години жалбоподателката е живяла с ответника, но не може да каже колко време са живели заедно в с.Полски Сеновец – двамата дори живеели като младо семейство и винаги ходели заедно.

През една зимна вечер Д. А. звъннала на вратата на свидетелката М. и й казала, че не иска да живее повече там. На въпроса на свидетелката какво е станало, Д. А. отговорила само, че не иска да живее с този човек. Свидетелката М. заявява, че не е виждала и не е присъствала на случай, в който тя е третирана от ответника И. К. и че в селото не се е чувало да са имали неприятности; в нейно присъствие не е виждала И. К. да заплашва Д. или да я нагрубява.

Свидетелят П. Н. В. потвърждава, че е виждал жалбоподателката през 2000 година, може би 2 или 3 пъти, в къщата на И. К., но последният не я е държал насила - свидетелят ходил на вечеря у тях и като си хапнали, момичето се обърнало, легнало на краката на И. К. и заспало, но след 3-4 дни К. я изгонил, защото посягала да удря баща му.

Свидетелката Г.В. Ч. въпреки, че са втори братовчедки с жалбоподателката, посочва, че не се виждали дълго време, контактите им започнали миналата година, някъде лятото, когато Д. А. завела дело за наследствена къща, но свидетелката не познавала ответника, никога не е чувала за него, а и Д. също нищо не й е разказвала за него. Свидетелката С. П.

К.а - съпруга на ответника, само е говорила с нея по телефона през 2008 година и й казала да 3 остави съпруга си, с когото са женени от 2008 година, защото тя го обичала, не можела да живее без него и тя е била пречката. Свидетелката знае, че съпругът й и Д. са имали приятелски отношения, преди тя да се омъжи за него.

Свидетелят Ф.Е.А. е фактически съжител на жалбоподателката и съдът не дява вяра на показанията му, поради неговата заинтересованост в полза на Д. А. и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Освен това, показанията му не са плод на негови непосредствени впечатления, а се базират изцяло и само на споделеното му от жалбоподателката, както и не кореспондират с останалите свидетелски показания.

Твърденията на жалбоподателката, че е била обект на насилие от страна на ответника през 2000г. не се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства от данните от Писмото, рег. № 319000-1635 от 07.05.2021 година на РУ – Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново и Писмо, рег. № 319000-1633 от 07.05.2021 година на РУ – Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново, според които в РУ – Полски Тръмбеш няма подавани жалби от лицата П. П. С.-Т., Д. П. А. или Д. А.С., срещу лицето И. И. К..

Дори и да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан, възражението на ответника по жалбата за изтекла погасителна давност за вземането, предмет на иска, се явява основателно. Според разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, с които законът не предвижда друг срок, а според разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на открИ.ето на дееца и от същия момент то става изискуемо, защото от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В случая твърденията на жалбоподателката са за противоправни деяния, извършени от ответника до края на 2000 година, поради което и вземането за обезщетение от непозволено увреждане към момента на предявяване на исковата молба – 06.02.2020г., е погасено по давност.

Поради изложените мотиви, искът на Д. П. А. срещу И. И. К. правно основание чл.

45 от ЗЗД за сумата в размер на 20000.00 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й от ответника неимуществени вреди за извършени от него деяния - в периода от месец април 2000 година до 04.06.2000 година и периода от 01.09.2000 година до 31.12.2000 година - да я е изнасилил два пъти, като я е принуждавал да прави с него необезопасени сексуални контакти, от които същата е забременяла, ведно със законната лихва върху посочената сума от 31.12.2000 година до окончателното изплащане на задълженията, е неоснователен и недоказан.

С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя Д. А. против него е неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 486/21.04.2022г. по гр.дело № 911/2021г. по описа на РС-Велико Търново.

4

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________