Решение № 41 от 01.03.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Шумен, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500497 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №310/14.07.2021г. по гр.д.№691/2021г. по описа на ШРС, съдът е признал за установено в отношенията между страните по делото, че Ж. А.М. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш., ул. №, действаща чрез адв.С.Т. от ШАК НЕ ДЪЛЖИ на Национално бюро за правна помощ с адрес гр.София , ул.“Развигор“ № 1, представлявано от Н.В.И. сума в размер общо на 708.50 лв. , от която 320 лв. за възнаграждение за правна помощ по НОХД № 511/2014г. по описа на ШОС, 5 лв. за присъдени разноски, 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело, 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ към 19.11.2020г. по изпълнително дело № 2020*0400818 по описа на ЧСИ Д.З., образувано по издаден Изпълнителен лист № 65 от 22.04.2015г. по НОХД № 511/2014 г. по описа на ШОС и е осъдил Национално бюро за правна помощ на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Ж. А.М. сума в размер на 350 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника Национално бюро за правна помощ, в частта му с която съдът е уважил иска по чл.439 от ГПК за сумата от 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ към 19.11.2020г. като недопустимо , а в условията на евентуалност като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с което да приеме иска за тези суми за недопустим и да прекрати производството по делото по отношение на тях или да отхвърли искът за тези суми като неоснователен.

1

Въззиваемата страна Ж. А.М. не е депозирала отговор на въззивната жалба . В съдебно заседание , чрез пълномошника си адв.С.Т. от ШАК оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалванА.М. част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ж. А.М. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш., ул. №, действаща чрез адв. С.Т. от ШАК със съдебен адрес гр.Ш., ул.№, ет., кантора срещу Национално бюро за правна помощ с адрес гр.София, ул.“Развигор“ № 1, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК като се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на общо 708.50 лева по изпълнително дело № 2020*0400818 на ЧСИ Д.З. , като погасена по давност , от която 320 лв. за възнаграждение за правна помощ по НОХД № 511/2014г. по описа на ШОС, 5 лв. за присъдени разноски, 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ.

Предмет на настоящото въззивно производство е само сумата от 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ.

Между страните не съществува спор, че изпълнително дело № 2020*0400818 по описа на ЧСИ Д.З. е образувано по молба от Националната Агенция по приходите, чрез Началника отдел „Частни държавни вземания“ от 02.07.2020г., по изпълнителен лист № 65 от

22.04.2015г. издаден срещу ищцата в полза на Национално бюро за правна помощ за сумата от 320 лв. за възнаграждение за правна помощ по НОХД № 511/2014г. по описа на ШОС и за сумата от 5 лв. за държавна такса за издаване на изпълнителният лист.

Жалбоподателят твърди във въззивната си жалба ,че сумите от 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ не били предмет на издаденият изпълнителен лист ,въз основа на който било образувано изпълнителното дело , поради което и по отношение на тях искът бил недопустим ,поради липсата на правен интерес , респективно същият бил неоснователен.

Съдът счита това възражение за неоснователно ,тъй като тези разноски се претендират за събиране по изпълнителното дело и са предмет на вземането посочено в призовката за доброволно изпълнение до длъжника изпратена му по изпълнителното дело и за него съществува интерес наред с главното вземане да установи тяхната недължимост, като същите нямат самостоятелен характер.

Жалбоподателят твърди в жалбата си , че Национално бюро за правна помощ не било 2 титуляр на вземанията за 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ и същите не били направени от бюрото ,нито се претендирали от него и на това основание искът бил недопустим ,поради липсата на правен интерес , респективно същият бил неоснователен .

Съдът счита ,че е налице правен интерес от предявяване на иска именно срещу носителя на материалното право по издаденият изпълнителен лист, а именно Национално бюро за правна помощ, което е надлежният ответник по иска и по отношение на разноските , доколкото те са пряко обвързани с дължимостта на главното задължение и нямат самостоятелен характер. Участник в материалното правоотношение и поради това легитимиран надлежен ответник в настоящото производство е кредиторът и взискател НБПП, в чиято полза е издаден изпълнителния лист. В този смисъл е и Определение № 513 от 06.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 465/2010г., II т.о.

Поради това искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

С влязло в сила съдебно решение по настоящото дело е отречено съществуването на главното вземане на НБПП по издаденият в негова полза изпълнителен лист , поради което и вземането за направените в изпълнителното производство разноски също не съществува.

На осн.чл.433 ал.1 т.7 изпълнителното производство се прекратява ,когато е налице влязло в сила съдебно решение по чл.439 от ГПК, като последиците от това прекратяване настъпват по силата на закона и за това не е необходим акт на съдебният изпълнител. На осн.чл.79 ал.1 т.1 от ГПК в този случай разноските по настоящото изпълнително дело са за сметка на взискателя , който е НБПП.

Предвид гореизложеното длъжникът не дължи сумата от 150 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и сумата от 233.50 лв. такси по Тарифата на ЧСИ по изпълнително дело № 2020*0400818 по описа на ЧСИ Д.З. и предявеният отрицателен установителен иск по отношение на тях е основателен и следва да се уважи.

В съотвествие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция приема, че решението в обжалванА.М. част е правилно и следва да се потвърди.

Решението в останалА.М. част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Предвид изхода от спора на ищцата се следват направените от нея разноски за първата инстанция за които са представени доказателства, че са реално платени. В настоящия случай ищцата е внесла държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лв., като се представя и договор за правна помощ и съдействие и списък за разноски по чл.80 от ГПК за платения от нея адвокатски хонорар в размер на 300 лв. По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.(изм. и доп. с ДВ, бр.68 от 31.07.2020г.), то предвиденото минимално адвокатско възнаграждение за суми до 1000 лв.(какъвто е настоящия случай) е 300 лв., колкото страните са договорили и помежду си. Съдът не би могъл да намали договорено между страните възнаграждение, предвид, че същото е в минимума, определен в нормативния акт.

3

За въззивната инстанция предвид неоснователността на жалбата на жалбоподателя не му се следват разноски по делото , а искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна не е направено.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №310/14.07.2021г. по гр.д.№691/2021г. по описа на ШРС в обжалваната част.

Разноски не се присъждат.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4