Решение № 811 от 11.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Бургас, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100500844 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на К. Д. С. от гр. *** ответник по гр.д. № 8594 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 354/16.02.2023 год. ,с което е осъден ответникът-въззивник да заплати на Н. И. Г. от гр.*** 7000 лв. – главница ,представляваща преведена от ищеца без основание сума по банковата сметка на ответника на 30.03.2018 г.;2131,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.12.2018 г. до 02.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 06.12.2021 г. до окончателното изплащане ;както и 3950 лв.

– главница ,представляваща преведена без основание сума от ищцата по банковата сметка на ответника на 02.04.2018 г.;1202,56лв.-мораторна лихва за периода 3.12.2018г-02.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане ; 6000 лв. – главница ,представляваща преведена без основание сума от ищцата по банковата сметка на ответника на 03.04.2018 г.;1826,67лв.-мораторна лихва за периода 3.12.2018г-02.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от 1

06.12.2021 г. до окончателното изплащане,както и 886,31лв. – разноски .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,необосновано и неправилно ,при процесуални нарушения.

Сочи се на първо място ,че по делото е приложено копие от протокол за проведено съдебно заседание в РС-София ,в който са обективирани показанията на ищцата относно размера и основание за превода по личната банкова сметка на ответника на суми ,което доказва по безспорен начин ,че процесната сума е „за строителство на обекта в гр. Созопол“.В разрез с този факт съдът е приел необосновано ,че ищцата ,след като не е страна по договора за строителство между С.Й. и „Сити Билд 12“ЕООД ,се явява трето за договора лице ,което не е носител на задължения по него.Ищцата обаче като основание за превода е посочила споразумение и при липса на друго споразумение ,което да оборва твърденията на ответника / а и на ищцата /,то следва да се приеме ,че сумите не са преведени без основание.

На второ място ,съдът приема за доказано ,че процесните суми са за платени от ищцата строителни материали за обекта в гр-.Созопол,а договорът за строителство не предвиждал задължение за възложителя да заплаща материали ,докато в самия договор се предвижда ,че уговореното възнаграждение включва цена на труд и материали .

Затова се счита ,че решаващият съд едностранчиво и необективно е оценявал събраните по делото доказателства . Подчертава се ,че по делото безспорно е доказано съществуването на основание за получаване на престацията ,като се счита ,че интерпретирайки доказателствата, районният съд е излязъл извън предмета на спора и по този начин е опорочил решението .

По делото ищцата не е оспорила ,че процесните суми са вложени именно в строителството на обекта. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че 2 при постановяване на атакуваното решение в сочената част не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че всички твърдения във въззивната жалба са недоказани и подвеждащи .

Правилно съдът е приел ,че ищцата е трето лице по представения от ответника договор за строителство и като такова не е носител на задължения по него .В нито един момент ответникът не е твърдял и не е доказал ,че ищцата е встъпила в правата или задълженията по договора за строителство ,включен между С.С. и „Сити Билд 12“ЕООД. Всъщност безспорно е установено по делото и не е отречено от въззивника ,че на сочените дати – 30.03.2018г.;02 и 03.04.2018 г. ищцата е превела по банков път по сметката на ответника общо 16950 лв.,които са преведени без правно основание и подлежат на връщане ,за което ответникът е бил поканен на два пъти с нотариални покани .Налице е първият фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД .

С доклада по делото е била разпределена доказателствената тежест между страните и е указал на ответника да установи „при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното от него договорно основание за получаването на парите“.Ответникът през цялото време е твърдял наличието на правно основание за получаване на парите – споразумение между него и ищцата ,но по делото не е представено подобно споразумение ,не съществуват никакви данни за сключване на такова споразумение-няма данни ответникът да е сключил такова споразумение ,че ищцата да е била задължена да му преведе процесните суми и той да има право да ги задържи на годно правно основание .Голословните му твърдения обаче са останали изцяло недоказани .Оспорва се твърдението на ответната страна ,че ищцата не била оспорила ,че процесните суми са вложени именно в строителството на обекта .Всъщност това твърдение ,направено за пръв път във въззивната жалба ,не е било изразявано в първоинстанционното производство ,за да може ищцата да го оспори.

Счита се ,че е останало изцяло недоказано твърдението на отватната страна ,че паричните суми са получени на годно правно основание .Подчертава се също,че липсва и годна законоустановена форма за получаване на процесните пари –ако съглашението е било във връзка с договора за строителство ,който е следвало да бъде в писмена форма .Освен всичко друго ,ответникът не е страна по договора за строителство и този договор в никакъв случай не е 3 обвързва със задължения физическото лице К. С..

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството е образувано по постъпила от ищцата Н. Г., против К. С. искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 7000 лева – главница, представляваща преведена от ищцата без основание сума по банкова сметка на ответника на 30.03.2018 г.; 2131, 11 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.12.2018 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 3950 лева – главница, представляваща преведена от ищцата без основание сума по банкова сметка на ответника на 02.04.2018 г.; 1202, 56 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 03.12.2018 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 6000 лева – главница, представляваща преведена от ищцата без основание сума по банкова сметка на ответника на 03.04.2018 г.;

1826, 67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 03.12.2018 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърдяло се е в исковата молба ,че на датите 30.03.2018 г., 02.04.2018 г. и 03.04.2018 г. ищцата без правно основание е превела по банкова сметка на ответника съответно сумите от 7000, 3950 и 6000 лева. Отправила е до ответника нотариална покани за връщане на посочените суми, получена на 30.04.2018 г. от пълномощника му Д. С., с даден срок за изпълнение до 10.05.2018 г. Тъй като не последвало изпълнение, ищцата изпратила втора нотариална покана с даден седемдневен срок за изпълнение, връчена на ответника на 11.03.2020 г. при условията на отказ за получаване.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска ,като признава, че на посочените дати е получил процесните три превода по личната си банкова сметка. Посочва се, че в трите преводни нареждания ищцата е посочила основание „по споразумение“. Излагат се твърдения, че ответникът е 4 едноличен собственик и управител на търговско дружество „Сити Билд 12“ ЕООД, което на 22.11.2017 г. е сключило договор за строителство за възмездно извършване на СМР на обект „Ваканционно селище“, гр.Созопол ,м.“Буджака“,бл.А,2В със С.С. Й. , с когото ищцата живее на съпружески начала. Твърди се, че при изпълнение на договора ответникът К. С. е бил представляван от баща си Д. С. , който е водил комуникация с ищцата и С.Й. .

По повод извършени, но незаплатени СМР дружество „Сити Билд 12“ ЕООД завело иск срещу Й. и било образувано гр. д. № 19097/2019г. по описа на СРС, в рамките на което ищцата, разпитана като свидетел, заявила, че по молба на строителя е превеждала суми от своята лична банкова сметка в полза на К. С.

, тъй като банковите сметки на „Сити Билд 12“ ЕООД били запорирани.

Поддържа се, че ответникът е получил процесните суми на годно договорно основание – за строителството на обекта в гр. Созопол.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 30.03.2018 г., 02.04.2018 г. и 03.04.2018 г. ищцата е превела по банкова сметка на ответника съответно сумите от 7000, 3950 и 6000 лева, с посочено основание за плащане „по споразумение“.

Представен е договор за строителство от 22.11.2017 г., сключен между възложителя С.С. Й. и изпълнителя „Сити Билд 12“ ЕООД, представлявано от Д. С., който се е задължил да извърши възмездно със свои ресурси, материали и средства СМР на обект „Ваканционно селище“, гр. Созопол, м.“Буджака “, блок А,2В, .., срещу заплащане на възнаграждение в размер на 200 000 лева с ДДС, включващо и цената на вложените материали. От извършената служебна справка в търговския регистър, към момента на сключване на договора като управител на „Сити Билд 12“ ЕООД е вписан Д. С. С. , а считано от 28.11.2017 г. за управител е вписан К. Д. С. ,за който не се спори по делото ,че е син на Д./представено е и удостоверение за раждане на ответника /.

Представен е по делото протокол от съдебно заседание, проведено на 12.12.2019 г. по гр. д. № 19097/2019 г. по описа на СРС, образувано по искова молба на „Сити Билд 12“ ЕООД против С.С. Й. . Първоинстанционният съд е преценил , че в настоящото производство следва да цени изявленията на ищцата Н. И. Г. , дадени в качеството й на свидетел по гр. д. № 19097/2019 г. по описа на СРС, тъй като представляват признание за неизгодни за нея 5 факти, удостоверени в официален свидетелстващ документ. В случая не се касае за недопустимо приобщаване на свидетелски показания, дадени по друго дело, тъй като в настоящия исков процес Г. има качеството на страна, срещу която е допустимо противопоставянето на писмени доказателства, установяващи извършени от нея признания за правнорелевантни факти. В посочения протокол от съдебно заседание, проведено на 12.12.2019 г. по гр. д.

№ 19097/2019 г. по описа на СРС, ищцата Г. признава, че живее на семейни начала със С.Й. и че е присъствала на сключването на договора за строителство между С.Й. и „Сити Билд 12“ ЕООД, представлявано от Д. С. , както и че е участвала активно в процеса на изпълнение на договора.

Обяснила е, че тъй като изпълнителят „Сити Билд 12“ ЕООД не е разполагал със собствени строителни материали и е нямал финансова възможност да закупи такива, неговият представител Д. С. постоянно е искал пари от нея и от С.Й. за заплащане на необходимите строителни материали, като те са заплащали исканите суми поради желанието им обектът да бъде завършен.

Ищцата е заявила още, че по този договор за строителство тя лично е нареждала пари от нейната лична сметка след теглене на кредит, тъй като за пореден път Д. С. й се обадил, след като първо се обадил и на С.Й. и й казал да му плати 10 000 лв. и още 7 000 лв. след няколко дни, за да може да завършат обекта, но не по сметка на дружеството „Сити Билд 12“ ЕООД, а по личната банкова сметка на сина му К. С. , тъй като има затруднения със сметките на дружеството „Сити Билд 12“ ЕООД и за задължения има наложени запори. Признала е, че тя лично е превела исканите от Д. С. суми по банковата сметка на сина му К. С. – за закупуване на строителни материали .