Определение № 179 от 16.04.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Бургас, 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500113 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частната жалба на Н. М. М., ЕГН ********** и Й. М. М., ЕГН **********, чрез техния пълномощник адв.

Т., против Определение № 4/04.01.2026 г. по гр.дело № 384/2025 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е спряно на основание чл.229, т.5 ГПК производството по предявените от тях искове против „ДЗИ – Общо застраховане“АД ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 134 000 лв. главница за всеки от двамата и сумата от по 50 574,35 лв. законна лихва за определен период, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното ДП №11150/2021 г. по описа на СРТП- ОР- СДВР, ПП №10064/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура .

Иска се отмяна на определението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на

Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да постанови обжалваното определение, съдът е намерил, че съгласно приложено по делото писмо от СГП, изложените в исковата молба твърдения, че причиняването на ПТП е по вина на Добрин Вълчев Добрев съответстват на обвинението, повдигнато на това лице по ДП №11150/2021 г. по описа на СРТП- ОР- СДВР, ПП №10064/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура и са налице предпоставките на чл.229, т.5 ГПК за спиране на производството по делото.

Жалбоподателите оспорват горната констатация на съда. Сочат, че предявените от тях искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ са насочени против застрахователя за осъждането му за дължимото им обезщетение.

1

Двамата са предявили за процесните вземания частични искове, произтичащи от същия деликт, по гр.дело № 316/2022 г. по описа на СлОС. Постановеното в това производство определение за спирането му по реда на чл.229, т.5 ГПК по повод образуваното ДП е потвърдено с Определение №32/19.01.2023 г.по гр.дело № 19/2023 г. по описа на БАС, но с Определение № 647/16.08.2023 г. по ч.гр.дело № 722/2023 г. касационната инстанция е приела, че образуването на досъдебно производство не е основание за спиране на производството по КЗ. Прието е, че е нужно съдът да констатира наличието на престъпно обстоятелство, което е от значение за правилното решаване на спора и което е невъзможно да бъде установено в гражданското производство. Според жалбоподателите, в същия смисъл са и мотивите към т.8 на ТР №1/2001 г. на ВКС, според които гражданският съд не е обвързан от актовете, постановени в досъдебното производство.

Поддържат, че към настоящия момент в производството не са констатирани престъпни обстоятелства, които да обосноват спирането му на посоченото основание.

Твърди се, че според съдебната практика, за да бъде спряно производството по реда на чл.229, т.5 ГПК, следва да е налице съвпадане на основанието за търсената защита, противоправното деяние следва да е идентично с противоправното деяние и дееца по образуваното досъдебно производство, но и в този случай гражданският съд следва да посочи невъзможността със средствата и по реда на ГПК да бъдат установени конкретни факти и необходимостта от постановяване на присъда, задължителна по реда на чл.300 ГПК.

При липса на такова основание, гражданският съд, съгласно

Определение № 450/06.11.2020 г. по ч.т.д №1446/2020 г. на ВКС, може да разгледа производството и да установи обстоятелствата, релевантни за търсената защита.

Ответната страна по делото, редовно уведомена, не изпраща становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е, поради което следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано първоначално пред Пловдивския окръжен съд. С определение № 1283/09.09.2025 г. по образуваното гр.дело № 276/2025 г. по описа на ПОС е уважено направеното от ответника възражение за местна неподсъдност и делото е изпратено по компетентност на Сливенския окръжен съд.

По образуваното гр.дело № 384/2025 г. по описа на СлОС съдът по повод твърденията в исковата молба, че за процесното ПТП е образувано ДП 2

№11150/2021 г. по описа на СРТП- ОР- СДВР, ПП №10064/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура е постановил да бъде изискана информация от СГП дали по досъдебното производство има лице, привлечено като обвиняем, кое е то и за какво престъпление е привлечено.

С обжалваното определение, с оглед изпратения отговор от СГП, съгласно който П№ 11150/2021 г., по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр.№ 10064/ 2021г. по описа на СГП, е започнато на 22.09.2020г. на осн.чл. 212, ал.2 НПК, за престъпление по чл.343 ал.1 б. „В“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК, извършено в района на община Сливен. С Постановление на Главен прокурор на Република България е разрешено разследването да се проведе от СГП и с постановление от 26.05.2021 г. на прокурор при СГП, ДП е прието по компетентност.

По ДП № 11150/2021 г., по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр.№ 10064/2021г. по описа на Софийска градска прокуратура, на 29.12.2020г в процесуалното качество на обвиняем е привлечен Д. В. Д. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК, а на 07.04.2025г. е прецизирано обвинението спрямо обв. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, което му е предявено на 11.04.2025г..

На 03.09.2025г. е повдигнато ново прецизирано обвинение спрямо обв.

Добрев за престъпление по чл. 342, ал.3, б. „в“ предл.1вр. ал.1 предл. 3 от НК и понастоящем досъдебното производство е висящо.

Въз основа на полученото уведомление, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.229, т.5 за спиране на производството по делото до приключване на посоченото досъдебно производство, тъй като е налице идентитет между деликта, посочен в исковата молба и деянието, за което е образувано досъдебното производство и дееца, спрямо когото се води то относно въпросите за извършването на деянието, неговата противоправност, последици и вината на дееца, тъй като съдът ще е обвързан на основание чл.300 ГПК от присъдата на наказателния съд.

Съгласно последователната практика на ВКС - Определение № 290 от 01.09.2020 г., постановено по ч.т.д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 237 от 29.03.2023 г., постановено по ч.т.д. № 300/2023 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 440 от 16.06.2023 г., постановено по ч.т.д.

№ 796/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 493 от 28.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 882/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 120 от 19.01.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1075/2023 г. по описа на ВКС, II т.о. , определение № 1116/15.04..2026 г. по ч.т.д №368/2026 г. по описа на II т.о. на ВКС пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които се 3 сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

В случая такава идентичност е налице –претендира се в исковата молба, че процесното ПТП, в което е загинал бащата на ищците М. М. е по вина на водача Д. В. Д., на когото за същото деяния е повдигнато обвинение по образуваното по повод произшествието ДП №11150/2021 г. по описа на СРТП- ОР- СДВР, ПП №10064/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура. Налице е тъждество между твърденията на ищците за осъществено от трето за производството лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което по образуваното досъдебно производство, на причинителя на процесното ПТП, е повдигнато обвинение, поради което изводите на окръжния съд по обжалваното определение за наличието на предпоставки за спиране на гражданското производство по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, като кореспондиращи със закона и трайно установената съдебна практика, са правилни и изцяло се споделят от настоящия съд.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. М. М., ЕГН ********** и Й. М. М., ЕГН ********** против Определение № 4/04.01.2026 г., постановено по гр.дело № 384/2025 г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4