Решение № 1009 от 05.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1009

Стара Загора, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

Членове:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20267240700060 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба от С. П. К. против Решение № 4106 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 720/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен като неоснователен искът му против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, преживени в периода от 26.09.2023 г. до 16.05.2025 г. от поставянето му в положение да бъде жертва на нечовешко и унизително отношение, проявено чрез недостатъчна жилищна площ, лоши битови условия поради наличието на дървеници и рядко проветряване, както и лошо медицинско обслужване в ареста, в корпуса на затвора и в ЗОЗТ „Верея“ при затвора [населено място].

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора при неправилно приложение на закона съдът е отхвърлил исковата претенция по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Представените от ответника доказателства за съответствие на условията в ареста в [населено място], затвора и ЗОЗТ „Верея“ с европейските изисквания прикривали лошите хигиенно-битови условия, от които К. е претърпял вреди. Твърди, че действията на затворническата администрация били имитиращи. Противно на приетото в съдебния акт, било налице бездействия на администрацията, която не била осигурила достатъчна жилищна площ - пренаселеност в килиите (от по 5-6 човека в недостатъчна квадратура), лоши легла и дюшеци, мръсни одеяла, рядко проветряване, липса на условия за двигателна активност, наличие на дървеници, хлебарки, без достатъчно въздух, без достатъчно светлина, оскъдна храна, облекло, открити и мизерни тоалетни възли, само със студена вода. Според касатора всички обстоятелства уронвали човешкото достойнство и пораждали у него чувство на страх, незащитеност и малоценност. С описаните от него санитарно-битови условия във всички тези места и с бездействието на служители на ГДИН били нарушени разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал.4 от ЗИНЗС. Според касатора „нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполагало страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Според практиката на ЕСПЧ мерките за лишаване от свобода можели често да съдържат такъв елемент, като държавата трябвало да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането. Пренаселеността, недостатъчната дезинсекция и наличието на дървеници кореспондирали на понятието „нечовешко” и „унизително” отношение, като превишавали целите на изтърпяване на наказанието. Според изложеното в касационна жалба поставянето му в неблагоприятни условия само по себе си представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство.

Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", [населено място], не се явява, но в депозирания писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В исковата молба незаконосъобразната административна дейност, на която С. П. К. основава претенцията си, се изразява в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС чрез поставянето му в неблагоприятни условия чрез: неосигуряване на достатъчна жилищна площ, студени спални помещения, без слънчева светлина и проветрение, липса на условия за двигателна активност в периода на мярката „Задържане под стража“, дървеници, хлебарки, оскъдна храна, санитарни възли, снабдени само със студена вода и къпане. Различие в оплакванията се съдържа само относно ЗООТ „Верея“, в което е било топло, но всички останали увреждащи човешкото достойнство и здраве условия са били налице, както и допълнително е липсвала външна тоалетна, пространство без покритие на почвата, което е нехигиенично. Според исковата молба той преживял постоянни и нетърпими болки и страдания от ухапвания от дървеници, стрес и унижение от поставянето му в нечовешки условия на задържане.

С обжалваното решение предявеният от С. П. К. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лева в периода от 26.09.2023 г. до 16.05.2025г от условията в ареста, в корпуса на затвора [населено място] и в ЗОЗТ „Верея“ при Затвора [населено място] е отхвърлен като недоказан. Съдът е приел въз основа на събраните доказателства, че: съобразно размерите на килиите, в които е бил настанен ищецът и броя на задържаните в тях лица, е бил спазен стандартът от 4 кв. м. лично жилищно пространство; килиите имали естествена светлина; условията отговаряли на минимално необходимите за осигуряване на естествените нужди от въздух, вода, храна, топлина, уединение при санитарните помещения; налице бил безпрепятствен и непрекъснат достъп до течаща вода в санитарното помещение към килията. Според изложеното в съдебния акт се извършвали достатъчно на брой обработвания, цитирани съгласно приложените документи, които ограничават достигането на тежки популации. Дървениците предизвикват сърбежи при ухапване, но според съда не може да се приеме, че причиняват на задържаните лица страдания в степента, описана в исковата молба. Осигурява се престой на открито съгласно представен график ежедневно и за не по-малко от 1 час, на определеното за ареста място в помещение, което само по себе си не представлява поставяне в ситуация на нечовешко и унизително положение или страдание. Оплакването за липса на медицинско обслужване е прието за недоказано. Качеството му не е предмет на защита по чл.284 от ЗИНЗС, защото лечебната дейност е медицинска, а не по изпълнение на наказанието или мярката на процесуална принуда. С оглед на което е приел, че условията, в които е бил поставен ищецът в исковия период, отделно или в съвкупност не го определят като жертва на забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което е направил извод за липса на основание за присъждане на претендираното обезщетение по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т. е. нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните и осъдените/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, след като събере информация от специализираните органи по изпълнение на наказанията, която е от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Неоснователно е оплакването за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при допускането и събирането на доказателства. Съдът е изпълнил задължението по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да изиска информация за условията, при които ищецът е бил поставен в ареста в [населено място] през исковия период и е събрал исканите гласни доказателства. Той не е нарушил правилата на формалната логика при обсъждането им. Дали от приетите доказателства е извел съответните правни изводи, е предмет на проверка на материалната законосъобразност на съдебния акт. С оглед на това соченото касационно основание за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се установява.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Условията, при които ищецът е бил задържан в периода от 26.09.2023 г. до 16.05.2025 г. от условията в ареста, в корпуса и в ЗОЗТ „Верея“ при Затвора [населено място], не разкриват К. да е бил жертва на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Изложените в тази връзка в обжалваното съдебно решение подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагане разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Установените в решението факти, коректно изведени от представените от ответника по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС доклади, графици, справки и др. писмени доказателства, нито са оспорени, нито се опровергават от събраните по делото гласни доказателства, а от тях вярно е оценено кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало мярката за неотклонение в ареста в [населено място] и изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода в корпуса на затвора и затворническото общежитие.

Безспорно лишаването от свобода по своето естество носи страдание и ограничения, но не във всеки случай представлява основание за възникване на имуществената отговорност на държавата. Съставът на имуществената отговорност включва причиняване на страдание от нечовешко и унизително положение и/или отнасяне, тогава когато то не е неизбежно присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за процесуална принуда. В практиката на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България със заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, са установени общи принципи и стандарти за преценка кога е налице третиране в нарушение на защитените с чл. 3 от ЕКПЧ права. Безчовечното или унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание, каквото е задържането под стража и лишаване от свобода. Според ЕСПЧ мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.

Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34730def-781f-4247-a5d3-a576e3ebc424