Определение № 157 от 13.02.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Бургас, 13.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Христина Д. Дамянова като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20222100600567 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор при Районна прокуратура - гр.

Бургас, ТО - Несебър подаден срещу определение № 96/12.04.2022 г. по НОХД № 5/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, с което на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО Несебър за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

С частния протест се изразява несъгласие с горепосочения съдебен акт, като се релевират оплаквания, че същият е неправилен. Отправя се искане до въззивния съд да отмени протоколно определение № 96/12.04.2022 г. по НОХД № 5/2022 г. по описа на РС – гр. Несебър и делото бъде върнато за насрочване на разпоредително заседание.

По делото е постъпила и жалба от адв. Силвия Цветкова от АК – София, процесуален представител на частния обвинител, с която се присъединява към подадения частен протест. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от Районен съд – 1

Несебър Определение № 96/12.04.2022г., постановено по НОХД № 5/2022 г., като се иска неговата отмяна.

Делото пред въззивната инстанция се проведе в съдебно заседание с призоваване на страните.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура не поддържа подадения частен протест. На първо място намира, че относно деянието по чл. 159, ал. 1 от НК в обвинителния се съдържат противоречия в обстоятелствената и диспозитивната му част, касаещ периода на извършване на това деяние, като в обстоятелствената част е посочен период от 21.08.2013 г., а в диспозитива на обвинителния акт датата е 07.10.2016 г. Също така в обстоятелствената част на обвинителния акт за това деяние е посочено, че във флаш памет папка „Цвети Филми се съдържат общо 10 броя видеофайла, а в диспозитивната част са описани 7. С оглед на това намира изводите на първоинстанционния съд за наличието на изключителни противоречия както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и между тази част и диспозитива, за правилни, като предлага определението на РС – Несебър, като правилно, да бъде потвърдено.

Пострадалата Ц. Ц. не се явява пред въззивния съд, редовно призована. Не се явява и упълномощения от нея повереник – адв. Силвия Цветкова от АК – София, също редовно уведомена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и със защитника си – адв. Димо Гочев от АК – Бургас.

Последният пледира за правилност на постановения първоинстанционен съдебен акт, като моли същото да бъде потвърдено. Отделно от това, излага съображения, че делото следва да бъде върнато още във фазата на досдъебното производство, като недостатъци се намират още в постановлението за привличане на обвиняем.

В даденото от съда право на лична защита на обвиняеми, последният поддържа изразеното от адвоката му становище.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, становищата на страните, изложени в частния протест и жалбата, както и изразеното в съдебно заседание и като съобрази закона, намира същите за допустими, а разгледани по същество и за основателни. Съображенията за това са следните:

2

По внесен от Районна прокуратура – гр. Бургас ТО – Несебър обвинителен акт пред Районен съд – гр. Несебър е било образувано НОХД № 457/2020 г. с обвинения срещу Б. Д. Д., ЕГН ********** за извършени престъпления по чл. 149, ал. 1, вр чл. 26, ал.1 от НК, по чл. 159, ал. 1 от НК, по чл. 159, ал. 6 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК.

Делото пред НРС е протекло по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като с присъда № 260005 / 17.09.2020 г., постановена по НОХД № 457/2020 г., НРС е признал подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения по чл. 149, ал.

1, вр чл. 26, ал.1 от НК, чл. 159, ал. 1 от НК, чл. 159, ал. 6 от НК , чл. 339, ал.

1 от НК.

По въззивен протест на прокурора при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър и адв. П. от АК – Бургас, защитник на подсъдимия пред Окръжен съд – гр. Бургас е било образувано ВНОХД № 13/2021 г. по описа на съда. С Решение № 43/31.05.2021 г. състав на БОС е отменил присъда № 26005/17.09.2020 г., постановена по НОХД № 457/2020 г. по описа на Несебърския районен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание. Въззивният съд е приел, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК е опорочено, тъй като във внесения в Районен съд – Несебър обвинителен акт се констатира липса на страница или страници от обстоятелствената му част. С оглед на това въззивният съд е приел, че в приложения обвинителен акт на практика липсва изложение на фактическите обстоятелства относно обективните и субективните признаци на част от повдигнатите срещу подсъдимия Д. обвинения за извършени престъпления по чл. 149, ал. 1 от НК, по чл. 159, ал.

1 и ал. 6 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК.

Въз основа на отменителното решение на Окръжен съд – Бургас, по същия обвинителен акт пред Районен съд – Несебър е образувано НОХД № 476/2021 г. по описа на съда. По него е било проведено разпоредително заседание на 29.10.2021 г. , като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд с определение № 154/29.10.2021 г. е прекратил съдебното производство по НОХД № 476/2021 г. и е върнал делото на РП – гр. Бургас, ТО - Несебър за отстраняване на 3 допуснати процесуални нарушения. Съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които са довели в значителна степен до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Констатирал, че между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт съществуват редица разминавания и несъответствия. На първо място установил несъответствие в изготвения обвинителен акт досежно времето на извършване на третото деяние от продължаваното престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На второ място приел, че има неяснота относно описанието на първото деяние от продължаваното престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, отразено в пункт I-во римско от диспозитива на обвинителния акт, с оглед разминаване във фактите относно деянието отразени в обстоятелствената част и тези диспозитива на обвинителния акт.

По частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър, пред Окръжен съд – Бургас е било образувано ЧНД № 1255/2021 г. по описа на съда. С Определение № 744/06.12.2021 г. състав на съда е потвърдил протоколно определение от 29.10.2021 г. по НОХД № 476/2021 г. по описа на НРС.

След връщане на делото на прокурора, въз основа на същия обвинителен акт, пред Районен съд – гр. Несебър е било образувано НОХД № 5/2022 г. по описа на съда. По делото е било проведено разпоредително заседание на 12.04.2022 г. , като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд с определение № 96/12.04.2022 г. (предмет на настоящия съдебен контрол) е прекратил съдебното производство по НОХД № 5/2022 г. и е върнал делото на РП – гр.

Бургас, ТО - Несебър за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

За да постанови прекратяване на съдебното производство, първоинстанционният съд на първо място е приел, че относно установените нарушения в предходното разпоредително заседание, обсъдени и от състав БОС досежно деянията по чл. 149, ал. 1 от НК, извършени от подс. Д. през 2016 г., не са отстранени с внесения последен обвинителен акт, както и не са съобразени изцяло с указанията на Окръжен съд – гр. Бургас. На второ място, съдът е приел, че има неяснота и по изведения период на обвинението по чл.

159, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че Д. е изготвил десет броя файлове, а в диспозитива на обвинението са включени 4 само седем от тях, както и се посочва, че това е станало в периода 21.08.2013 г. до 25.05.2016 г., но първата посочена дата на файл е 07.10.2016 г. , следователно извън инкриминирания период. Неясно е останало и защо прокурорът е приел за начало на периода датата 21.08.2013 г., като в акта единствено се сочи, че при първите блудствени действия Д. е заснемал извършеното с Ц..

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, досежно деянията по чл. 149, ал. 1 от НК, извършени от подс. Д. през 2016 г. Видно от предходно произнасяне на Окръжен съд – гр. Бургас по ВЧНД № 1255/2021 г., съдът изрично е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат противоречия и неточности досежно посоченото по-горе обвинение, като този порок действително не е отстранен с внесения за трети път обвинителен акт в Районен съд – гр. Несебър. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че лятото на 2016 г. пострадалата и майка й – свид. Б. са пристигнали в гр. Обзор, както и че Д. извършвал блудствени действия с Ц., като след пътувания с автомобила му „Пежо 206“ спирал на необитаеми места, след което вътре в купето на превозното средство опипвал тялото на Ц., поставял пениса си между краката й и симулирал полов акт и еякулирал.

Не става ясно от кои обстоятелства прокурорът в диспозитива е извел, че деянието е с начало м. август 2016 г. Наред с това, в диспозитивната част на обвинението, сред действията на подсъдимия, с които Д. възбудил и удовлетворил половото си желание е включено и мастурбация, каквото не се сочи в обстоятелствената част. Досежно следващото деяние, за което подсъдимият е обвинен, прокурорът е посочил, че е извършено на неустановена дата през м. декември 2016 г., когато Д., оставайки насаме с Ц., я целувал по устата, но тя се отдръпнала. В обстоятелствената част е посочено, че на 29.12.2016 г. пострадалата отказала да остане насаме с Д. в една стая, знаейки какви са намеренията му, но в диспозитива на обвинителния акт, прокурорът отново е посочил, че последното деяние на Д. е извършено на неустановена дата през м. декември 2016г., като преди това фиксирал период на деянията от м. август 2016 г. до 29.12.2016 г. Правилно и обосновано първоинстанционният съд, както и при предходното произнасяне, съставите на първоинстанционния и въззивния съд са приели, че това противоречие представлява съществено процесуално нарушение, тъй като м.

5 декември се състои от 31 дни и това трето деяние може да е извършено и след датата 29.12.2016 г., като този недостатък не е отстранен при последно внесения пред НРС обвинителен акт.

Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд, досежно наличието на противоречия в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 159, ал. 1 от НК. Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на това деяние е посочено, че във фалш памет папка „Цвети Филми“ се съдържат общо 10 броя видеофайла ( отразено на стр. 4 от ОА, абзац 3, касаещ посоченото деяние), а в диспозитива на същия на стр. 9, са описани 7 броя видеофайлове.

Също така относно престъплението, извършено от подсъдимия по чл. 159, ал.

1 от НК, за което му е повдигнато обвинение има неясноти и противоречия относно периода на извършване на това деяние. В диспозитива на обвинителния акт е посочено период от 21.08.2013 г. до 25.05.2018 г., а при изброяване на файловете, за първия от тях е посочено, че е заснет на 07.10.2016 г.

Изясняване на времето на извършване на деянието е от съществено значение при повдигане на обвинението. Същото е относимо и при съблюдаване на сроковете за наказателно преследване.