Решение № 4761 от 27.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр.

София 27.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Алина

Тодорова и в присъствието на прокурора Радослав Стоев като разгледа докладваното от съдията Алексиева гр. дело № 14244 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б.Й.Т. срещу П.на Р.Б., с която е предявил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.

Ищецът претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди от обвинение за периода от 20.05.2014 г. до 07.10.2014 г. в извършване на престъпления по чл.199, чл.213а, чл.214 и чл.330 НК, за участие в престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да извършват съгласувани в страната престъпления по чл.199, чл.213а, чл.214 и чл.330 НК. Твърди се, че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 20.05.2014 г., изменена в „Домашен арест“ с определение от АСпНС от 24.07.2017 г. по в.н.ч.д. № 1268/2014 г., отменена на 17.10.2014 г. Твърди се, че наказателното производство спрямо ищеца е прекратено с влязло в сила Постановление от 07.10.2014 г. на прокурор в СП. Поддържа се, че незаконното обвинение и незаконното задържане под стража и домашен арест са причинили на ищеца непрекъснат стрес и страх от обвинението и от несправедлива осъдителна присъда лишаване от свобода. Ищецът изпаднал в тежък депресивен период в ареста, били му предписани силни лекарства, поради което по-късно, при престоя на ищеца в психиатрично отделение в Ломската болница, били установени симптоми на бензодиазепинова зависимост. Поддържа се, че и до днес ищецът лекува симптомите на стреса с поддържаща лекарствена терапия и бива наблюдаван периодично от психиатър. Поддържа се, че след прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, му е установено заболяване-захарен диабет ІІ тип, което е вследствие на преживения стрес. Твърди, че ищецът бил непрекъснато притеснен и чувствал морален дискомфорт, страх от това дали ще може да издържа децата си и като цяло семейството си.

Ищецът има три деца, които отглежда сам. Ежедневно се грижел за животни, от което изкарвал прехраната на семейството, но се наложило животните да бъдат продадени, а хората с които търгувал се отдръпнали от него, тъй като го считали за опасен престъпник. Ищецът претърпял болка и страдание и от негативното отношение на обкръжението му-близки и познати, което довело до стрес, срам от посещаване на обществени места и като цяло излизане извън дома му.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2014 г. до окончателното издължаване. Претендира сторените по делото разноски.

На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.Б.на 09.02.2018 г.

В законоустановения едномесечен срок на 01.03.2018 г. е постъпил отговор от ответника.

Оспорва претенцията като неоснователна. Възразява срещу началния момент, от който се претендира лихва с твърдението, че такава се дължи от влизане в сила на определението, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението.

Оспорва претенцията като недоказана. Оспорва иска по размер като завишен и не съобразен с икономическия стандарт в страната.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На

20.05.2014 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 128/2014 г. по описа на ГДНП-МВР, отдел „Разследване на тежката престъпност“, пр.пр. № 189/2014 г. по описа на СП, за това, че в периода от неустановена дата на 2012 г. до 19.05.2014 г. на територията на РБ, обл.Монтана, общ.Лом, участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.199, чл.213а и по чл.214, чл.330 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която група, ръководена от Димитър Георгиев Владимиров участвали и други лица, като групата е създадена с користна цел, престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,т.2, вр.с ал.2 от НК.

В същият ден-20.05.2014 г. ищецът е задържан за срок до 24 със заповед за задържане на лице, а с постановление на прокурор в СП до 72 часа.

С протоколно определение от 23.05.2014 г., постановено по ч.н.д.№ 613/2014 г. по описа на СНС, 3 състав, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изменена в „Домашен арест“ с определение от АСпНС от 24.07.2014 г. по в.н.ч.д. № 1268/2014 г.

С разпореждане от 19.09.2014 г. на прокурор в СП се установява, че на 12.09.2014 г. ищецът е постъпил на стационарно лечение в Психиатричното отделение при МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“-гр.Лом, където е приет с работна диагноза „умерено тежък депресивен епизод“. Започнато е лечение с антидепресант и бензодиезепин-без съществено повлияване. Тези обстоятелства се установяват и с приетата по делото епикриза, от която е видно, че в периода от 12.09.2014 г. до 03.10.2014 г. ищецът е бил на лечение в психиатричното отделение на МБАЛ-гр.Лом с окончателна диагноза: умерено тежък депресивен синдром. Ищецът е постъпил с потиснатост, напрежение, повишена тревожност, нарушен сън, отслабнал на тегло. Установено е, че освен тревожните и депресивни симптоми, са налице и симптоми на бензодиазепинова зависимост, поради продължително използване в ареста и в къщи на успокоителни.

С постановление от 17.10.2014 г. на прокурор при СП, воденото срещу ищеца ДП № 128/2014 г. по описа на ГДНП-МВР, отдел „Разследване на тежката престъпност“, пр.пр.

№ 189/2014 г. по описа на СП е прекратено, поради недоказаност на обвинението.

Отменена е и взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Това постановление е потвърдено от Апелативна специализирана прокуратура. С Постановление на прокурор от ВКП от 18.03.2015 г. тези постановления са отменени и делото е върнато на СП за доразследване, като са дадени задължителни указания във връзка с необходимостта от събиране и обсъждане на всички възможни доказателства, както и анализ на конкретни доказателствени средства.

След извършване на множество следствени действия с Постановление от 08.02.2016 г. СП отново прекратява наказателното производство спрямо ищеца, като това постановление е потвърдено с влязло в сила на 13.04.2016 г. Определение, постановено на 16.03.2016 г., по н.ч.д. № 456/2016 г. по описа на СпНС, 9 състав. По този начин и на 13.04.2016 г. окончателно е прекратено воденото срещу ищеца наказателно производство.

От заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че един месец преди да постъпи в МБАЛ гр.Лом за лечение, ищецът е отключил втори тип захарен диабет.

Вещото лице сочи, че в случая при ищеца този тип диабет се е отключил след стрес, който е претърпял след месец май 2014 г.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Е.Д.В. и П.З.П..

Свидетелката В. установява, че е от с. Сталийска махала и е комшия на Б., с който се познава отдавна.

Свидетелката установява, че хората се плашели от него като разбрали, че е задържан. Ищецът имал крави вкъщи, които гледали заедно със съпругата си, с която имат и три дечица. Съпругата му го напуснала, и ищецът гледал сам децата си. Съпругата го напуснала, когато Б. бил задържан, избягала и оставила децата си. Ищецът продал кравите, за да може да се грижи за децата си. Хората го отбягвали, поради което и той се притеснявал и си седял вкъщи. В момента децата са на училище и ищецът се грижи за тях.

Свидетелят П.З.П. установява, че е приятел с Б. от близо 9-10 години. Виждат се постоянно. Свидетелят установява, че след наказателното производство, всички в селото го мислели за голям престъпник и той спрял да излиза по кафетата. Когато през 2014 г. Б. бил в ареста, свидетелят го посещавал на свиждане, посещавал го даже и в Психиатричното отделение. Ищецът бил много зле, отпаднал. Докато бил в ареста жена му го напуснала и най-вече заради това влязъл в Психиатричното отделение.

Най-много го боляло, че го съдят, а той бил невинен и жена му го напуснала.

Ищецът бил земеделски производител, отглеждал крави и телета. Ищецът има три деца и те останали при него. Хората не искали да разговарят с Б., защото бил голям престъпник. Единствените хора, които контактували с него били свидетеля и комшийката му. Б. спрял да излиза по кафетата и постоянно си стоял вкъщи. Майка му и баща му са възрастни хора, има сестри, но не живеят с него. Майка му е с удар, инсулт, баща му с инфаркт.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявеният против П.на

РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.

Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.

При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:

На първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.

2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.

Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.

П.на Р.Б.е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл.

137 ЗСВ.

На второ място ищецът следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления, за което наказателното производство е прекратено на 13.04.2016 г. с Постановление от 08.02.2016 г.

Този факт също е налице и се установява безспорно с представените с исковата молба писмени доказателства, а и не е бил спорен между страните.

От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение.

С ангажираните гласни доказателства ищецът установи и фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти.

Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.