Определение № 1671 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1671 гр. Варна, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500653 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу разпореждане № 8896 от 29.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2292/2024 г. по описа на ВРС, 17 състав, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. №16000/26.02.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжницата К. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******************************, за сумата от 261,71 лв.

/двеста шестдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 22.02.2022 г. - 22.02.2024 г., което вземане произтича от сключен между „СИТИ КЕШ” ООД и длъжницата Договор за потребителски кредит № ************** г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на разпореждане в обжалваната му част. Излагат се съображения за това, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство. Това следвало от обстоятелството, че заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК е формално и в него не следва да се доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вземания и 1 искането да е в съответствие с разпоредбата на чл. 410 от ГПК. Направено е искане да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Варненският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление по чл.

410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжницата К. С. С., за сумата от 800 лв. главница, сумата от 178,72 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода 21.02.2022 г. - 19.12.2022 г. и сумата от 380,09 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 22.02.2022 г. - 22.02.2024 г., които вземания произтичат от сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и длъжницата Договор за потребителски кредит № ************** г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /23.02.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 27,18 лева за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедният съд е разгледал заявлението като е приел, че същото е основателно и въз основа на него следва да бъде издадена заповед за изпълнение, с изключение на претенцията за лихвата за забава върху главницата за периода от 22.02.2022 г. – 22.02.2024 г. в размер на 261,71 лв.

/разликата между пълния заявен размер от 380,09 лв. и уважения такъв от 118,38 лв./. В тази част съдът е приел, че претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба и на добрите нрави, което е основание за отказ по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Заповедният съд е приел, че размерът на дължимата се лихва за този период е 118,38 лв., поради което е постановил да се издаде заповед за изпълнение само за тази сума, като за разликата над същата до пълния претендиран размер е оставил искането без уважение.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, доколкото при постановяване на разпореждането в обжалваната му част заповедният съд е съобразил законовите разпоредби и формираната въз основа на тях съдебна практика, съгласно която по силата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал.

2

2 на чл. 33 от ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр. надхвърлящи договорената лихва ал. 1 и законната лихва - ал. 2. При констатирано надвишаване на законната лихва, заповедният съд би могъл или да подходи формално и изцяло да отхвърли заявлението в частта на искането за присъждане на обезщетение за забава, или да съобрази частичната основателност на претенцията и да присъди действително дължимия размер, като в случая правилно е избрал втория вариант.

Изложените от жалбоподателя доводи относно формалния характер на заповедното производство и липсата на законово задължение за заявителя да представя към заявлението справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на претендираните парични вземания, са неоснователни. В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя, приложими към облигационното правоотношение са ЗЗП и ЗПК. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК. Претенцията за договорна лихва следва да е съобразена със сключения потребителски договор. Вярно е, че една от целите на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, но съобразяването с тази цел не може да бъде в ущърб на прилагането на създадената в защита на потребителите императивна правна уредба.

Обратното би означавало съдът да отвори широко вратите за злоупотреба с процесуални права, допускайки нарушаване на разпоредбата на чл. 3 от ГПК.

Последната задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. След като част претенциите на заявителя противоречат на закона или накърняват добрите нрави, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 от ГПК и да отхвърли искането в тези му части.

Предвид изложеното и поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8896 от 29.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2292/2024 г. по описа на ВРС, 17 състав, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. №16000/26.02.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжницата К.

С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******************************, 3 за сумата от 261,71 лв. /двеста шестдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 22.02.2022 г. 22.02.2024 г., което вземане произтича от сключен между „СИТИ КЕШ” ООД и длъжницата Договор за потребителски кредит № ************** г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4