Решение № 1305 от 04.07.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2866/2021
- Вид
- Решение № 1305
- Подписан
- 04.07.2022
- В сила
- 30.07.2022
- Състав
- ХРИСТИНА ПЕТКОВА ЮРУКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 148 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 149, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 149, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 149, ал. 2, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 152, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 183, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 48 · Закон за устройство на територията
- чл. 48, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 48, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- § 127, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 16, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1305 / 4.7.2022г. гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, І състав, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Христина Юрукова при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2866, по описа на съда за 2021 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба на С.П.С.,***, чрез валидно упълномощен процесуален представител - адвокат М., срещу Разрешение за строеж № 16/09.01.2019г. на главен архитект на Община Марица. В жалбата се излагат доводи за засегнат правен интерес и обосновава допустимост на производството. Твърди се, че разрешението за строеж е незаконосъобразно.
Същото не й е съобщено в качеството й на заинтересовано лице. Иска се отмяна и присъждане на разноски.
Ответникът – главен архитект на
Община Марица, чрез валидно упълномощен юрисконсулт, е изпратил пълната административна преписка по издаване на оспорения акт. Изразява становище за недопустимост, съответно неоснователност на жалбата, тъй като жалбоподателката не е сред кръга от лица, изброен в разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.
Претендират се разноски.
Заинтересованата страна – Г.Р.П., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна – Д.П.П., не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид административната преписка, намира за установено следното:
Г.Р.П. и Д.П.П. са подали Заявление с вх. № 94-01-1031/17.12.2018г.(л. 18) до главен архитект на Община Марица за разглеждане и одобряване на технически проект за строеж на плътна ограда в собствения им ПИ ***. Към заявлението са приложили договор за делба от 2002г., нотариален акт от 1999г., Конструктивно становище от инж. Василев, скица на имота и комбинирана скица.
Въз основа на заявлението главен архитект на Община Марица е издал Разрешение за строеж № 16/09.01.2019г., с което се разрешава на Г.Р.П. и Д.П.П. съобразно съгласуван инвестиционен проект на 07.01.2019г. от главен архитект на Община Марица, да извършат строеж на обект „Плътна ограда“ с височина 2,20 м., по границата с УПИ ХII-586, съгласно ситуация, в УПИ XVI-586(ПИ
501.584), кв. 45 по плана на с. Труд, обл. Пловдив, с ПУП ПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-06/2002г. Посочено е, че оградата следва да се разположи изцяло в собствени УПИ и да се трасира от правоспособен геодезист по регулация.
Така издаденото разрешение за строеж е съобщено на заявителите на 09.01.2019г., видно от разписен лист, на който е посочено, че е влязло в сила на 26.01.2019г.
Срещу Разрешението за строеж е подадена жалба от С.П.С., която се легитимира като собственик на жилищна сграда от 48 кв.м., построена в южната част на дворно място на УПИ XVI-586(ПИ 501.584), за чието ограждане и издадено процесното разрешение за строеж и като собственик на УПИ ХII-586, от кв. 45 по РП на с. Труд, община Марица, обл. Пловдив, съседен на имот УПИ XVI-586(ПИ
501.584). Представен е нотариален акт с вх. Рег. № в Служба вписвания 25598/21.09.2005г., акт. 114, т. 88, дело № 20059/2005г.
Ответникът по делото – Главен архитект на Община Марица е представил Становище с рег. № 11-00-250/12.05.2022г., че в ПИ *** по КККР на с. Труд, одобрена със Заповед №
РД-18-76/20.11.2007г. на ИД на АГКК(УПИ XVI-586, кв.
45) има построена жилищна сграда с идентификатор 732501.584.1, на един етаж, със застроена площ 56 кв.м. Сградата е ситуирана в южната част на УПИ XVI-586 по КРП на с. Труд и е на разстояние 0,50 см от регулационната граница/дъно/ с ПИ ***. Посочва се, че съгласно действащата нормативна уредба същата не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
Жалбоподателката оспорва това становището на ответника, като ангажира доказателства: договора за доброволна делба от 2002г. между Г. М., Д.П. и Н.П.Б.(от която 2005г. е закупила жилищната сграда и съседното УПИ); НА от 1999г., където фигурира жилищна сграда в предмета на продажбата, нотариални актове от 1993г., 1964г.
За изясняване на обстоятелствата по правния спор е допусната съдебно-техническа експертиза по уважено доказателствено искане на жалбоподателката.
Вещото лице посочва, че със Заповед
№ 1238/1986г. е одобрен кадастралният и регулационен план на с. Труд, съгласно който в УПИ ХII-586, от кв. 45(собственост на жалбоподателката) има отразена паянтова стопанска сграда с площ около 20 кв.м., а в УПИ XVI-586(собственост на заинтересованите лица) са построени едноетажна паянтова сграда в северната част на имота с площ 87 кв.м. на уличната регулационна линия и едноетажна паянтова жилищна сграда в южната част на имота с площ от 56 кв.м.( собственост на жалбоподателката).
За процесните имоти има ПУП ПРЗ от 2002г. Съгласно КККР процесните имоти са: I. имот с идентификатор ***, с площ 440 кв.м. който е идентичен с УПИ XVI-586(собственост на заинтересованите лица). В имота има отразени сграда с идентификатор *** – едноетажна ЖС с площ 56 кв.м(собственост на жалбоподателката) и сграда с идентификатор *** – едноетажна ЖС с площ 87 кв.м.(собственост на заинтересованите лица). II. Имот с идентификатор ***, с площ 424(собствен на жалбоподателката) е идентичен с УПИ ХII-586, от кв. 45 по РП на с. Труд, община Марица, обл.
Пловдив. В имота има отразена едноетажна сграда с идентификатор *** – селскостопанска сграда с 22 кв.м. площ.
Експертът посочва, че съгласно изработения проект по процесното РС оградата трябва да се изгради на дворищната регулационна линия между УПИ XVI-586 и УПИ ХII-586, от кв. 45 по РП на с. Труд, община Марица, обл. Пловдив, с височина 2,2 м., изцяло в собствения имот на Г.П. и Д.П.. Вещото лице посочва данните за собствеността върху процесните имоти и установеното от огледа на място. Описва сградата с идентификатор *** - собственост на жалбоподателката С., че е изградена в южната част на имот с идентификатор ***, собственост на Панови, представлява едноетажна паянтова жилищна сграда. На южната фасада има изградени два броя прозорци, които отстояват на 1, 40м. от нивото на терена. Входът на сградата е от югоизток, като има изградена стълбищна площадка с височина 1 м. и три броя стъпала. На южната фасада има също прозорец. Достъпът до жилищната сграда е само от имот с идентификатор ***, собственост на С., тъй като между имот с идентификатор *** на Панови и сградата на С. има изградени масивни огради. В имота на жалбоподателката *** отразената в КК постройка не съществува, на нейно място е изградена нова сграда с размери 5,70м/10,30м. площ 58,70 кв.м., която отстои от жилищната сграда на 1,70 м. В южната част има гараж. Достъпът до жилищната сграда на С. в имота на Панови се осъществява по единствен възможен начин – от имота на С. ***. Имотната граница, за която е издадено обжалваното РС, минава между нова сграда с размери 5,70м/10,30м. площ 58,70 кв.м. и жилищната сграда на жалбоподателката. Отстоянието на имотната граница до жилищната сграда на жалбоподателката в западния край е 0,40 см. и 0,55 см. в източния край. От изградената нова постройка е на 1,38 до 1,24 м. На южната фасада на жилищната сграда, откъм стана на проектната ограда има два броя прозорци и вход от югоизток, на южната страна също има прозорец. При изпълнение на оградата ще се затворят прозорците от южната фасада и ще се ограничи достъпа до входа на жилищната сграда.
Съдът възприема заключението като обективно, мотивирано и компетентно изготвено и в тази връзка го кредитира напълно.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съобразно изискванията на чл. 48 от ЗУТ и изричното съдържание на РС, оградата е предвидена за изпълнение изцяло в имота на възложителите Г.Р.П. и Д.П.П.. Жалбоподателката С.С., видно от административната преписка, притежава право на собственост в имот УПИ ХII-586, от кв. 45 по РП на с. Труд, съседен на УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с. Труд, за който е издадено обжалваното РС. Тя е собственик на жилищна сграда, намираща се в УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с. Труд, за който е издадено обжалваното РС.
РС не е съобщавано на С.С., тъй като административният орган е приел, че те не е заинтересовано лице по чл. 149, ал.
2, т. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Съгласно чл. 148, ал. 5 на ЗУТ разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.
Съгласно разпоредба на чл. 149, ал.
2, т. 1 от ЗУТ, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересувани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята.
Имотите на жалбоподателката и на заинтересованите лица са били преди 2002г. един общ съсобствен имот, който в резултат на делба и регулиране от 2002г. се обособява в две самостоятелни УПИ и продавачът на С. е останал собственик на сградата по смисъла на чл. 63, ал. 3 от Закона за собствеността. С.С.(след покупко-продажба от съделителя на Панови) е станала собственик на сграда в имота на заинтересованите страни. Като собственик на тази жилищна сграда, С. разполага с ограничено вещно право на строеж върху съответния УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с. Труд, за който е издадено обжалваното РС, от което следва, че С.С. е заинтересовано лице по чл.
149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и може да обжалва разрешението за строеж.
Обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на жилищна сграда, в същия УПИ XVI-586 от кв.
45 по РП на с. Труд, за който е издадено обжалваното РС, определят оспорващата по смисъла на цитираната разпоредба като лице с правен интерес да обжалва издаденото РС. Оспорващата е носител на вещни права в УПИ XVI-586 от кв. 45 по РП на с.
Труд и е засегната от строителство с такива характеристики, поради което има качеството на заинтересовано лице на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Възраженията на ответника, че е налице ненадлежна процесуална легитимация на С. да оспори издаденото РС са неоснователни. В тази връзка отричането на качеството й на заинтересовано лице би поставило в невъзможност засегнат собственик на жилищна сграда в имот, за който се издава РС да упражни правото си на защита при разрешен в нарушение на правилата на ЗУТ строеж.
Доказателства за съобщаването на РС на жалбоподателката не са представени по делото. Съдът счита, че узнаването за строителното разрешение по други начин не представлява надлежно връчване и не може да замести редовното съобщаване за издаване на акта по предвидения в чл.
149, ал. 1 от ЗУТ ред. При тези данни съдът приема, че жалбата на С.С. срещу разрешението за строеж е допустима, подадена в срок и от лице с правен интерес по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и следва да бъде разгледана по същество.
Оспорваното по делото Разрешение за строеж № 16/09.01.2019г. на главен архитект на Община Марица е издадено от компетентен орган, в изпълнение на правомощията му по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, в установената от закона писмена форма. В АА са посочени правните основания за издаване на акта, а именно разпоредбата на чл. 148 от ЗУТ и чл. 152, ал. 1 от ЗУТ и по повод подадено заявление от Г.Р.П. и Д.П.П..
Разрешението за строеж е издадено при неспазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.
От съдебно – техническата експертиза се установи, че имотната граница, за която е издадено обжалваното РС, е на отстоянието до жилищната сграда на жалбоподателката
- в западния край е 0,40 см. и 0,55 см. в източния край. На южната фасада на жилищната сграда на жалбоподателката, откъм страна на проектната ограда има два броя прозорци и вход от югоизток, като при изпълнение на оградата ще се затворят прозорците от южната фасада и ще се ограничи достъпът до входа на жилищната сграда. В същото време жилищната сграда на С. има достъп единствено от към нейния УПИ ХІІ-586, тъй като вещото лице посочва, че между нейната сграда и имот с идентификатор ***(УПИ ХVІ-586) на Панови има изградени масивни огради.