Решение № 661 от 29.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Бургас, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20232120201755 по описа за 2023 година

Производството е oбразувано по жалбата на К. Н. Х., ЕГН: **********, ********* против Наказателно постановление № 23-0434-000186/05.04.2023г., издадено от Ж.С.М., на длъжност началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – нередовно уведомен, не се явява и не се представлява.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание представител не се явява.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2023г., около 19:00 часа в гр.Бургас К. Н. Х., ЕГН: **********, управлява собствения си лек автомобил марка БМВ 525Д, син на цвят с рег. №*******, на ул.“Янко Комитов“ в подземния паркинг на „мол Галерия“. По това време в следствие на изгорели автомобилни газове от автомобилите в паркинга се задействала противопожарната аларма на мола. Заемащият към този момент длъжността „началник смяна“ – свидетелят И. извършил проверка на място. В хода на същата намиращите се на паркинга лица посочили 1 жалбоподателя като лице, което извършвало „дрифт“ на място дошли и служители на МВР, между които и актосъставителя В.. Снети били и записите от охранителните камери в обекта, на които се вижда движението на процесния автомобил.

За констатираното св.В. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 486295, като квалифицирал нарушението като такова по чл.104б, т.2 ЗДвП . АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него, отбелязвайки като възражение в него, че не е извършил нарушението.

Въз основа на АУАН на 05.04.2023г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо, и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Настоящият състав цени изцяло приложените по делото видеозаписи. Записите от камери на мол Галерия, представляват веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като имат характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението (в случая – от нарушението). В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ /Решение № 368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на II н. о на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда. Несъмнено е също така, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи от охранителни камери, съдържащи информация за деянието, представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са т.нар.

„случайни“ - не са създадени с цел да обслужват производството или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото те съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този 2 смисъл виж Решение №170/19.07.2013г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение 185/10.04.2012г. на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014г. по дело № 1103/2014г. на ВКС, НК, I н.о., Решение №602/20.02.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение №116 по НОХД № 766/2009г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай записите са направени от камери на мол Галерия. В такъв случай, по мнение на съда записът може да се ползва легално в производството, още повече че той беше предмет на оглед в хода на съдебното следствие, а жалбоподателят не оспорва достоверността на заснетите изображения. Въз основа на този запис съдът придоби непосредствени впечатления от разигралите се събития, които макар и да кореспондират с показанията на разпитаните свидетели, не съответстват на отразените в АУАН и НП факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Ж.М. – началник РУ в ОДМВР-гр.Бургас, РУ 02 Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество съдът следва да посочи следното:

С нормата на чл.104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДРЗДвП – „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на 3 пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. В случая паркингът на мол Галерия безспорно е част от земната площ, която е предназначено и обикновено се използва за движение на превозни средства, видно от показанията на разпитаните свидетели и от приложените записи от охранителни камери, на които ясно се вижда, че се касае за паркинг, предназначен именно за преминаване и паркиране на автомобили – т.е. съдът приема, че процесното място представлява именно „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл.104б, т.2 ЗДвП.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че Х. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия – „извършва резки маневри, върти автомобила в кръг и преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на задните му гуми, като във връзка с това си деяние предизвиква включване на системата за евакуация“ - т.нар. „дрифт“. ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика то е било обект на анализ. В съответствие с чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно найдълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва (Решение № 909 от 20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2020 г.).

В случая, по мнение на съда, поведението на Х. не съответства на вмененото му нарушение. От приложения по делото видеозапис не се установява жалбоподателят да е извършил маневри, довели до загуба на сцепление и завъртане на автомобила, което да представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Тъкмо напротив, въпреки прекомерното задимяване, причинено от автомобила, се наблюдава негово линейно движение. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че от видеозаписа безпротиворечиво се установява, че водачът не извършва описаните в НП като изпълнително деяние действия, а именно: липсва извършване на резки маневри, въртене на автомобила в кръг и преднамерено извеждане на същия извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на задните му гуми. В същото време макар и да дава вяра на показанията на свидетелите В. и И., съдът намира, че същите не съдържат в себе си данни за действително извършване от страна на жалбоподателя на процесното нарушение. Нито един от двамата свидетели не е присъствал лично на извършването на нарушението и не го е възприел пряко. И двамата са констатирали единствено задимяване на място, като други намиращи се в близост лица са 4 посочили жалбоподателя като нарушител на свидетеля И., а последният е изложил данни в тази насока и пред свидетеля В.. В същото време, както беше посочено по- горе записите от охранителни камери се явяват най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи. В този смисъл и БРС давайки вяра на отразеното върху тях, намира, че липсва осъщественоот страна на жалбоподателя нарушение.

С оглед на всичко изложено и като даде вяра на еднопосочните и незаинтересовани показания на св. В. и И., и като взе предвид процесния запис от камери на паркинга на мол Галерия, съдът намира, че неправилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.