Протокол № 1709 от 23.11.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1709 гр. П***, 23.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220100481 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата Н. С. Д., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, се явява лично и с пълномощниците си адв. П*** и адв. А..

Ответникът П. Д. Д., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с пълномощника си адв. Ц..

Ответницата Ю. П.-., редовно уведомена от предходното съдебно заседание чрез пълномощника си, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Ц..

Вещото лице д-р В. К. Д., редовно призован, се явява лично.

Свидетелите Н. Д. Я., Ц. А. А. и Ц. Н. К***, редовно призовани, се явяват лично.

АДВ.П*** – Да се даде ход на делото.

Адв.А. – Да се даде ход на делото.

АДВ.Ц. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

Адв.Ц. – Представям отговор на молбата, която беше депозирана преди предходното съдебно заседание. Възразявам срещу приемането като писмено доказателство на становище-консултация от д-р Велинов. Считам, че не следва бъде приемано. Също така оспорвам приемането като писмени доказателства по делото на нотариални покани, отговори на нотариални покани и възражение на нотариална покана като неотносими към настоящия спор, доколкото касаят отношения между страните по друго дело. Моля съдът 1 да извърши констатация дали са приложени всички оригинали по делото на медицинските документи, приложени към исковата молба и да бъдат изключени от доказателствата тези, които не са в оригинал и не съответстват на копията. По отношение на фактическите твърдения на ищцата, направени в една недопустима и обидна за доверителите ми форма, съм изложила подробни съображения в писмената си молба, която прилагам с препис към ищеца.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ИЩЦОВАТА

СТРАНА.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С. :

Ц. Н. К*** – 56 г., българка, българска гражданка неомъжена, неосъждана, леля по майчина линия на ищцата.

Предупредена за нак.отг. по чл. 290 от НК.

Обеща да каже истината.

СВ. Ц. К*** – Познавам господин Д. още от преди сестра ми да се омъжи през 1990 г. т.е. преди сватбата на сестра ми, в качеството му на мой личен зъболекар. След това така или иначе придобихме някакви отношения и го познавам като отличен професионалист, сърдечен, открит. След сватбата на сестра ми, която беше малко проблематична, защото той получи първия инсулт още преди сватбата, преди 1990 г. и даже беше под въпрос дали да не се отмени сватбата. След тежкия инсулт, който тогава изкара, успя да се възстанови, но имаше особености на характера, които ние предавахме на това заболяване. Примерно, когато говорихме на маса, той казваше: „Аз отивам да си лягам или да пуша“, което отстрани изглеждаше грубо, но ние просто го отдавахме на това, че е боледувал и има такива особености. Много често сме ходили в С***, на вилата са ни канили. За мен той не беше доктор Д., аз просто го наричах чичо М***, а жена му леля ***. За мен сривът в психиката на доктор Д. започна от смъртта на сина му, моят зет, а също така се влоши след смъртта на жена му. Тя почина през месец март 2017 г. С П. Д. се познаваме още от ученически години, заедно сме били в гимназията и сме били в много добри отношения. В деня на смъртта на майка му той ми се обади по телефона от И***, от Д*** и ми каза, че майка му е починала и ме помоли да отида да видя какво става, защото при нея бяха само съседките.

Отидох с погребален агент, заварихме съседката Г. с нейната дъщеря И***.

Те се бяха погрижили. След като се е обадил на мен, значи все пак ме е почувствал като някакъв близък човек. Никога не съм се карала с П. Д.. В деня на смъртта на жена му доктор Д. едва ли разбираше какво става около него. Той стоеше вцепенен, гледаше в една точка и не проявяваше никаква реакция. Тогава просто не обърнах внимание на този факт, но след смъртта на жена му той просто загуби своята най-голяма опора и подкрепа. След смъртта на жена му мисля, че беше през лятото, август месец той получи поредния инсулт, не знам кой, защото преди тя да почине, той беше изкарал микроинсулт. След този пореден инсулт той наистина беше много зле като 2 здравословно състояние и като психика. Имаше определено нужда от човек, който да се грижи за него. Първите дни съседките се грижеха за него, но след това се наложи да се намери човек, който да се грижи за него, едва ли не постоянно 24 часа, защото той не беше в състояние да се грижи за себе си, дори за най-елементарните лични нужди. След инсулта много трудно се движеше, почти не можеше да ходи и като психика беше затворен, травмиран вероятно. Аз редовно ходя да бягам на стадиона и терасата на апартамента, в който те живеят, гледа към улицата, по която минавам за стадиона. Преди инсулта сутрин винаги беше на терасата и ми махаше, но това беше преди инсулта. След инсулта, той не излизаше на терасата. Отбивахме се с майка ми, обикновено в събота или неделя, да го видим и да му занесем нещо като храна, но ми правеше впечатление, че той не реагираше на това, което ние говорихме. Основно говорихме с гледачката Р***. Като влезехме той почваше: „Наде, И***“, просто изреждаше най-различни имена, едва ли ни разпознаваше. Той беше неконтактен. Интересуваше се от това нещо да хапне, докато ние говорихме с гледачката Р***. Не беше адекватен, при което ние основно говорихме с Р*** и тя съответно споделяше какви проблеми има с него, че не помни, че е ял и я обвинява, че не е ял. Беше в някакъв си негов свят и се интересуваше от храната. Не можеше да се движи. За мен това беше едно вегетиране. Последните години след смъртта на жена си, той живееше в някакъв собствен свят. В началото след инсулта ходихме по-често да го видим. Основно той лежеше, не можеше да върви. После стана малко потрудно да отидем, защото трябваше да се обадим на Р***, за да може да каже дали е там по това време, за да можем да отидем. Поне два пъти месечно сме го посещавали, тъй като ние сме от П***. След смъртта на съпругата му и след инсулта, моята майка като медицинско лице, казваше: „Да отидем да видим чичо ти М*** какво прави“. Не съм забелязала промени към по-добро през тези години. Просто беше психически рухнал и живееше в негов свят.

Не сме говорили с доктор Д. дори и преди да получи инсулт за това, че има желание да прехвърли на сина си П. имотите. Той просто не можеше да чете никакви вестници. Не съм виждала вестници. Понякога Р*** споменаваше, че е гледал телевизия, но накрая не можеше и това да прави. Не чуваше, ако му тропнем на вратата, мисля, че нямаше и телефон. Р*** ни казваше да й се обадим, защото и да тропнем, той няма да чуе. Той просто живееше в някакво безвремие, за него всеки ден беше еднакъв. Аз съм преподавател в Езикова гимназия „Б*** Б***“. Нямам медицинско образование, но съм завършила курс за военно временни медицински сестри. Преди инсулта все пак беше комуникативен. Физическото му състояние последно след инсулта се промени много. Примерно преди инсулта се движеше и слизаше пред блока и когато минех за бягане и ме видеше жена му ме канеше горе да пием кафе и го пращаше да купи нещо за пиене и почерпка. След това не можеше никъде да отиде. Преди да почине леля *** беше адекватен. Още преди инсулта, преди да почине жена му излизаше с бастун. След инсулта и след смъртта на жена му, той остана затворен горе. Н*** идваше поне веднъж в месеца в 3

П*** да види моята майка и като си тръгваше, казваше: „Отивам да видя баба и дядо“. Не съм ходила с нея и не знам дали наистина е била там. Чичо М*** не можеше да ме покани да отида да го видя, защото нямаше телефон. Ние сме някакви некръвни роднини, но все пак сме роднини, аз съм ги приела като част от моето семейство и съм ги нарича чичо М*** и леля ***. Затова съм ходила при него. След инсулта как ще ме кани на гости? Той нямаше как да комуникира. Преди инсулта също не ме е канил. Докато беше жива жената на доктор Д. също никога ми са се обаждали да кажат: „Ела да ни видиш“. Аз минавах оттам и от терасата тя ме виждаше и ми казваше: „Ела, след кроса да пием кафе“. Преди инсулта, аз съм си говорила с Д*** за вилата и за моята племенница Н*** сме си говорили. Говорили сме за вилата в С***, за ремонта какво трябва да се прави. Посещавала съм вилата. Бях гостенка на леля *** и той беше там, сестра ми също беше там. Когато ме поканят и когато имам възможност съм се отбивала. След смъртта на леля *** и на доктор Д. съм ходила един път във вилата миналата Коледа. Това ми беше последното ходене. Бях със сестра ми. Аз не знам кой каква собственост има.

Може ли да отида на гости и да се интересувам дали това е негово? П. не ме е канил да отида на Коледа. Под „срив“ разбирам, че той просто не комуникираше, беше затворен и живееше в някакъв негов свой свят. Всеки има някакъв период, в който скърби. Когато почина съпругата му, той беше вцепенен. Впечатленията ми за него са от посещенията ми и от това, което ни разказваше Р***. Лятото по-често сме ходили. Обикновено в почивни дни, защото аз работя през другото време. Ние звъним на звънеца, Р*** ни отваряше, влизахме, той седеше на дИ.а и ние сядахме, опитвахме се да го поздравим, той казваше: „Н***, И***“, една усмивка имаше. Преди ни познаваше всички, без да бърка имената ни. Ние го поздравявахме: „Здравей, чичо М***, как си?“, той се усмихваше и изреждаше имената. Питахме го:

„Как си, добре ли си?“ и той казваше: „Добре съм“. Ние му казвахме, че му носим нещо за похапване и той отваряше една кутия и докато разговаряхме с Р*** той ядеше и като тя му вземе кутията, той се ядосваше като дете. Аз казвах на Н***: „Дядо ти изглежда зле, вероятно още не е излязъл от този стрес и това, което е преживял“. Н*** е лекар. Не знам тя като го е посещавала дали му е носила някакви лекарства. Н*** се обаждаше преди смъртта на баба си. Баба й и дядо й се притесняваха за нея, защото завършвайки медицина е трудно да си намери работа млад човек и дядо и баба и се погрижиха по някакъв начин да си намери работа в С*** като лекар.

Все пак Н*** е завършила медицина и не мога да твърдя какви грижи е полагала. Не знам. Не всеки ден бягах, поне два-три пъти седмично бягах. Не всеки пък Д*** е стоял на балкона, независимо дали е топло или студено. Той пуши вън. Живеят на четвъртия етаж. Аз му се обаждах: „Чичо М***, здравей!“ и той ми махаше с ръка. След инсулта едва ли ме разпознаваше.

Просто се усмихваше, само една усмивка имаше, защото идва външен човек, който му носи някакво лакомство. По принцип гостите ги канеше жена му.

Имаха гости. Никога не знам да са канели преднамерено. Канеха съседи, 4 канеха познати.

СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме въпроси към свидетеля.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д. – Нямам въпроси.

Свидетелят Ц. Н. К*** бе освободена от съдебната зала.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С. :

Ц. А. А. – 34 г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, съжителстващ на семейни начала с ищцата.

Желае да бъде свидетел.

Предупреден за нак.отг. по чл. 290 от НК.

Обеща да каже истината.

СВ.Ц. А. – Познавам Д*** С*** Д.. Това е дядото на Н***. Познавам го от 2011 г. Тогава за първи път в П*** се запознах с бабата и дядото на Н***.

Те всяка година идваха на вилата в С***, да си почиват през лятото и постоянно са ме канили на вилата при семейно събиране. Говорили сме си.

Познавам ги добре. Знам от Н***, че е получил тежък инсулт някъде през 1988-1990 г. Доста остро впечатление ми направи след като почина баща й на Н*** през 2014 г., като идваха лятото на вилата, дали от възрастта или от претърпения инцидент със сина му, вече говореше несвързано. По-скоро ръководна роля имаше бабата. Той беше мълчалив и гледаше в една точка. Не беше много адекватен. Започна да ме бърка със Станимир, бащата на Н***.

Не обръщах много внимание. Докато беше жива бабата, се занимаваше тя.

Той е възрастен човек, знам че получи инсулт през 2017 г. Това беше лятото, началото на август месец или края на юли и след този инсулт през 2017 г., след смъртта на бабата, вече доста се промени неговото състояние. Наистина не беше вече толкова жизнен, не говореше или като говореше не беше много адекватно, това което казваше. След инсулта през 2017 г. сме го виждали чрез съседката Г. от П***. Те живееха на един и същи етаж. На нея се обаждахме.