Решение № 16751 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16751 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110140645 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “Ф.И.“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от И.Д. С.К.П. и С.А.Б., чрез пълномощника им юр. В.Ц., против К. В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/.

Твърди се в исковата молба, че между „П.И.Б.“ АД и К. В. С. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *****-*-****** от 28.03.2022 г. На основание този договор, Б. е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит (овърдрафт) в размер до 500 лева (петстотин лева), който е усвояван и погасяван многократно по сметка с IBAN **************************, открита на името на К. в Б..

К.т се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, установени в Договора и Общите условия. К.т се е задължил да заплаща договорна лихва, регламентирана като годишна лихва върху непогасените суми по всяка транзакция, лихва при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок до датата на падежа за последния отчетен период или до края на гратисния период на пълния размер на дебитното салдо по сметката, съответно при надвишаване на разрешения разполагаем кредитния лимит, кредитополучателят заплаща договорна наказателна лихва (т. 8 и сл. от Договора за овърдрафт).

Ответникът е усвоил изцяло сумата по предоставения кредитен лимит, като последната дата, на която изцяло е усвоената сумата до кредитния лимит е 16.05.2022 г.

Съгласно Общите условия изискуемостга на вземанията по Договора настъпва с определената месечна падежна дата, която в случая е 5-то число от месеца, следващ отчетния месец - 05.06.2022 г.

С договор за цесия от 02.04.2024 г. кредитодателят „П.И.Б.“ АД прехвърля вземанията си по горепосоченото правоотношение на ищцовото дружество. Ответникът (длъжник по договора за кредит) е уведомен за прехвърлянето на вземането на 02.12.2024 г.

1

Ищецът е заявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 7654 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и със заповед за изпълнение № 5239 от 19.02.205 г. е разпоредено длъжникът К. В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ да заплати на кредитора “Ф.И.“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от И.Д. С.К.П. и С.А.Б., сумата от 862,69 лв.

(осемстотин шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), дължима по договор за издаване на кредитна карта № *****-*-******, сключен на 28.03.2022 г. между „П.И.Б.“ АД и К. В. С. и договор за цесия от 02.04.2024 г., от която а) 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 305,82 лв. (триста и пет лева и осемдесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 05.06.2022 г. до 01.04.2024 г. и в) 56,87 лв.

(петдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки) – законна лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.

47 ал. 5 от ГПК (чрез залепване на уведомление), поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си с разпореждане № 91918 от 11.06.2025 г., връчено на 06.06.2025 г.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване на задължението на ответницата, за което е издадена заповед за изпълнение 5239 от 19.02.205 г. по частно гражданско дело № 7654 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителни искове за същите суми.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдедно заседание пълномощникът на ищцовото дружество представя писмено становище, с което заявява, че поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не прави нови доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи за нищожност на договора за издаване на кредитна карта, като сочи, ч в нарушение на императивни норми на ЗПК и на ЗЗП на ответника не е предоставена цялата необходима преддоговорна информация относно оскъпявенто на кредита, посочения в договора ГПР не съответства на реалния такъв и клаузи от договора са неравноправни без да са уговорени индивидуално с картодържаеля.

Сочи се в отговора, че с оглед нищожността на договора, кредитополучателят дължи връщане само на главницата (реално усвоената сума), която е заплатена от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора особеният представител на ответника моли за поставянето на допълнителна задача на поисканата съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа направените в отговора възражения и искания. Не сочи нови доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2022 г. между ответника и „П.И.Б.“ АД е сключен договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт № *****-*-****** от 28.03.2022 г. по разплащателна сметка, по силата на който Б. открива на името на ответника банкова сметка с IBAN ************************** с предоставено право за ползване на кредитен лимит до 500 лв., чрез използване на издадена към банковата сметка международна кредитна карта с чип. Срокът на погасяване на кредитния лимит е до 28.03.2023г.

2

За всички операции до разполагаемия лимит отчетени през един отчетен период картодържателят има право на гратисен период при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до размера на дебитното салдо, формирано през отчетния период .При непогасен размер на дебитното салдо са начислява фиксирана годишна лихва в размер на 16 % за дебитни салда от ПОС -трансакции и 18 % за останалите дебитни салда. Възнаградителната лихвата се начислява за всяка отделна трансакция за действителния брой дни от регистриране на операцията в картовата сметка до датата на погасяване.

При непогасяване до датата на падеж на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения лимит, върху минималната погасителна вноска и надвишения лимит се начислява наказателна лихва.

К.т се задължава до всяко пето число на месеца следващ месеца на отчетния период да погасява минимална погасителна вноска в размер на 3 % от дебитното салдо.

При неразрешен овърдрафт се заплаща наказателна лихва в размер на лихвата посочена в т. 8 на договора плюс 10 % наказателна надбавка. Лихвата за просрочената минимална погасителна вноска е в размер на лихвата по т. 8 плюс 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на разрешения лимит.

Съгласно т. 11 от договора, годишният процент на разходите по договора е в размер на 17,48 %.

С договор за цесия, сключен на 02.04.2024 г. „П.И.Б.“ АД е прехвърлила вземането си към К. С., възникнало на основание договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт № *****-*-****** от 28.03.2022 г. на ищцовото дружество.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.05.2026 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Според констатациите на вещото лице по предоставения кредит овърдрафт са усвоявани суми многократно в периода от 29.03.2022 г. до 18.10.2023 г. в общ размер на 778,48 лева. За погасяване на кредита е платена една сума от 10 лв. на 12.05.2022 г. Вещото лице установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК остатъкът от задължението на ответника е в общ размер на 863,47 лв., от които 500 лв. – главница, 305,82 лв. - договорна лихва и такси начислена за периода от 05.06.2022г. до 01.04.2024 г. (158,21 лв. - договорна възнаградителна лихва по дебитно салдо от 05.06.2022 г. до 17.10.2023 г., 37,34 лв. - договорна лихва върху главницата от 500 лв. от 18.10.2023 г. до 01.04.2024 г., 20,03 лв. - договорна наказателна лихва надвишен лимит по дебитно салдо от 05.06.2022г. до 17.10.2023г., 30,66 лв. - договорна наказателна лихва минимална вноска по дебитно салдо от 05.06.2022г. до 17.10.2023г., 45 лв. - годишна такса поддръжка карта и 14,58 лв. - такса теглене АТМ) и 57,65 лв. - лихва за забава начислена за периода от 02.04.2024г. до 31.01.2025 г. Експертизата установява, че размерът на годишния лихвен процент по процесния договор е 16,22 %, като при изчисленията е включена сумата от 81,11 лева за договорна лихва. Ако в разходите по кредита се включи и годишната такса за поддръжща на картата, ГПР е в размер на 27,72 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за допустими и частично основателни, предвид следните съображения:

Установителният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото настоящето исково производство е предхождано от заповедно производство – частно гражданско дело № 7654 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в хода на което е уважено заявлението на „Ф.И.“ ЕАД и със заповед за изпълнение на парично задължение № със заповед за изпълнение № 5239 от 19.02.205 г. е разпоредено длъжникът К.

В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ да заплати на кредитора 3

“Ф.И.“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от И.Д. С.К.П. и С.А.Б., сумата от 862,69 лв. (осемстотин шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), дължима по договор за издаване на кредитна карта № *****-*-******, сключен на 28.03.2022 г. между „П.И.Б.“ АД и К. В. С. и договор за цесия от 02.04.2024 г., от която а) 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 305,82 лв. (триста и пет лева и осемдесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 05.06.2022 г. до 01.04.2024 г. и в) 56,87 лв. (петдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки) – законна лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК (чрез залепване на уведомление), поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си с разпореждане № 91918 от 11.06.2025 г.

Преди да бъде връчено на заявителя посоченото разпореждане – на 16.07.2025 г., „Ф.И.“ ЕАД депозира исковата молба, инициирала настоящето производство, с която моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи сумата по заповедта за изпълнение.

Установителният иск е предявен след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника чрез залепване на уведомление и при спазване на едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, при наличието на пълна идентичност между везманията по заповедта за изпълнение и по главния иск.

Разгледани по същество, искът за установяване на вземането за главницата е частично основателен, а исковете, имащи за предмет договорна и мораторна лихва са неоснователни.

Вземането на ищцовото дружество е възникнало въз основа на договор за издаване на кредитна карта № *****-*-******, сключен на 28.03.2022 г. между „П.И.Б.“ АД и К. В. С..

Съдът намира ответниковите възражения за недейстителност на посочения договор, поради противоречието му с императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК за основателни. По делото безспорно се установи, че посоченият в договора размер на годишния процент на разходите не съответства на реалния такъв. Според т. 11 от договора ГПР, в който е включена и годишната такса за поддържа на картае в размер на 17,48 %. Заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, обаче, установява, че размерът на ГПР, в което включена и таксата за поддръжка на картата възлиза на 27,72 %, т.е. е в размер, по-голям от този посочен в договора.