Решение № 93 от 27.05.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Силистра, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Д. Г. Петрова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско дело № 20253400500114 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621, с адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, подадена чрез представител адв. К. С. от АК -0 Силистра срещу

Решение № 20 от 04.02.2025г. постановено по гр. дело № 316/2024г. на РС -Тутракан, В ЧАСТТА, с която първоинстанционния съд

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу А. А. К. за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 02.09.2024 г.;

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу А. Г. К. , за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 02.09.2024 г.;

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу Н. Г. А. за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 02.09.2024 г.;

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу С. Г. К. за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 14.11.2024 г.;

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу С. Г. К. за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 14.11.2024 г.

Въззивникът – „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621, с адрес гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, подадена чрез представител адв. К. С. от АК -0 Силистра, намира атакуваното решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в 1 съществено противоречие на материалния закон.

Моли въззивния съд съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част, а в место него да постанови друго, с което да му присъди изцяло претендираните суми.

Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите – А. А. К. , С. Г. К. , А. Г. К. и Н. Г. А. , не депозират отговор на въззивната жалба, явяват се лично в проведеното открито съдебно заседание, в което отв. С.

Г. К. изразява недоволство от първоинстанционното решение сочейки,че къщата й е неизползваема от години и е с прекъснато енергоподаване. Ответникът Н. К. заявява, че е съгласен с решението на първоинстанционния съд и желае да заплати на ищеца сумата, за която е осъден.

Въззиваемата - С. Г. К. , в срок чрез назначен от съда особен представител адв. Д. Г. от АК – Силистра депозира писмен отговор на въззивната жалба изразявайки становище за нейната неоснователност във връзка с което моли съда да я отхвърли. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си и моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна.

С атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е приел, че правната квалификация на исковите претенции е по чл. 50, ал. 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г., изм. ДВ. бр.57 от 9 Юли 2021 г. (ПИКЕЕ) във връзка с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съдът приел, че правилото на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ е частно проявление на договора за продажба, при който задължението на купувача по чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да плати цената за купената вещ, а неизпълнението на това задължение влече последиците на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава.

За да постанови решението си първоинстнационният съд съобразил, че процесният имот находящ се в с. Сокол, общ. Главиница, ул. „Хан Аспарух“ № 2, е електроснабден от ищцовото дружество, което е оператор на разпределнителната мрежа. Взел предвид и данните от съставения на 20.04.2021г. констативен протокол № 5957129, според, който при извършена проверка е установено, че в имота е „Присъединен изходящ фазов проводник към входящия главен предпазител тип МАП 1х63А преди електромера, като по този начин консумираната ел.енергия не се отчита и съответно не се заплаща, абонатът е бил прекъснат поради неплащане“.

По тези данни съдът съобразил, че описаното в констативния протокол изпълва хипотезата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ, за промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия. И правилно ищцовото дружество е упражнило правото си да начисли за 90 дни (три месеца) цената за неотчетената електрическа енергия, на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

Съдът приел за дължима сумата от 810,74 лева представляваща стойността на изчислените 3960 квтч, за която била изготвена фактура № 0106610602 от 21.04.2021г.

По делото не било спорно, че всеки един от ответниците е наследник на собственика на имота Г. К. още по вече, че някои от тях направо са признали иска. В тази връзка съдсът приел, че всеки от ответниц;ите дължи съразмерно наследствения си дял по 162,14 лева представлявмащи 1/5 от общия дълг.

По отношение на претендираната лихва съдът приел, че такава не се дължи за 2 периода от 06.05.2021г. до 28.05.2024г., тъй като няма доказателства фактурата за начислената ел.енергия или писмото с изх.№ 60726_КП5957129_2/21.04.2021 да е било връчено на някого от ответниците и така те да са узнали колко и на какво основание дължат.

За да достигне до този извод районният съдия съобразил, че обратната разписка приложена по делото е неподписана за получател. Отчел също и обстоятелството, че процесното вземане не е периодично, тъй като се касае за извънредна процедура, еднократна и възникналото вземане следва да бъде предявено на длъжника, т.е. да бъде поканен да го плати, за да бъде поставен в забава - арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Съдът приел още, че исковата молба изпълнява функцията на покана за плащане и затова всеки от ответниците дължи законна лихва за забава върху главницата от деня на връчването и. Съответно за А. и А. К.и и Н. А. – от 03.09.2024 г. до изплащане на задължението. За С. и С. К.и - от 15.11.2024 г., когато исковата молба е връчена на особения им представител, до изплащане на задължението.

По същата причина, че вземането няма характер на периодично първоинстанционния съд отхвърлил, като неоснователно направеното възражение ,че искът е погасен по давност.

Съдът приел, че макар и да е за цена на ел. енергия, последната не е начислена при текущо, периодично отчитане, а по извънредна процедура, еднократна. Допълнителен довод обусловил това становище на съда е и обстоятелството, че при периодично начисляваната цена кредитор е дружеството, което продава тока на потребителя - за област Силистра това е „Енергопро продажби“ АД, а при начисляването на цена по корекционна процедура кредитор е дружеството оператор на ел.преносната мрежа - „Електроразпределение север“ АД. Неговото вземане по чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕи няма характеристиките на периодично по чл. 111, буква „в“ ЗЗД. В този смисъл съдът приел, че е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Същата започва да тече от момента, в който на правоимащия са станали известни фактите, които му дават основание да извърши корекционната процедура, а именно от датата на констативния протокол - 20.04.2021г., поради което искът предявен на 27.05.2024 г. е в рамките на 5-годишния давностен срок, който изтича на 20.04.2026г.

За да мотивира жалбата си представителят на въззивника излага аргументи, които касаят дълживмосттта на самото вземане, която е призната от съда и не се оспорва от част отответниците, но не и относно дължимостта на лихвите за него за периода от преди депозирането на исковата молба в съда.

Коменитрат се обстоятелствата относно връчването на книжата обективиращи констатациите по нарушението и служебното начисляване на основното задължение, изпратени с препоръчано посмо, но не получени от съответния адресат. В жалбата се коментира, че редовността на връчването на тези книжа няма отношение към правото на защита на абоната и не определя срок за такава, която може да се реализира единствено по исков ред. Жалбоподателят счита, че неполучаването на препоръчаното писмо съдържащо коменитраните документи не може да се вмени във вина на „Електроразпределение Север“ АД, и в този смисъл неправилно районния съд е отхвърлил претенцията му за лихви. В подкрепа на жалбата се изтъква и регламентираното в чл. 17, т. 3 от ОУ на „Енерго про продажби“ АД, задължение към всички лица придобили правото да получат чужда партида за снабдяване и продажба на ел. енергия за даден обект да уведомят крайният снабдител в 30 дневен срок. Сочи още, че задълженото към доставчика лице се явява собственика на вещта към момента на, поради което и претендираните суми са дължими от собственика на имота.

Въззивният съдебен състав намира жалбата за допустима, но неоснователна, споделя избяло мотивите на първоинстанционния съд и препрашща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.

Прлавилно първоинстанционният съд съобразил, че претендираната главница не е тично вземане за текущо начислена ел. енергия по отчетени от електромера показатели за да 3 се приеме, че датата на издзаване на фактурата и настъпвануето на изискуемостта е известно на потребитуля всеки пореден месец. Щом в случая се касае за извънредна, еднократна процедура възникналото вземане следва да се предяви на длъжника, което е станало едва с връчването на исковата молба по първоинстанционното дело. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 84, ал. 2 т ЗЗД, и ответниците са изпаднали в забава едва след деня на поканата. Ето защо и правилно е отхвърлил ищцовата акцесорна претенция за лихви за периода от преди това.

Ответнниците не са напарвили искане за съдебни разноски поради, което и съда не дължи произнасяне п отози въпрос.

На служебно назначеният ответника С. К. следва да се изплати възнаграждение в размер на внесения депозит с РКО от 30.04.2025г.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20 от 04.02.2025г. постановено по гр. дело № 316/2024г. на РС -Тутракан, В ЧАСТТА, с която първоинстанционния съд ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу А. А. К. за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 02.09.2024 г.;

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу А. Г. К. , за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 02.09.2024 г.;

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу Н. Г. А. за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 02.09.2024 г.;

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу С. Г. К. за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 14.11.2024 г.;

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск срещу С. Г. К. за плащане на 56,58 лева законна лихва за забава върху присъдената сума за периода 06.05.2021-28.05.2024, както и за периода от подаване на исковата молба на 27.05.2024 г. до 14.11.2024 г.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Д. Г. от АК – Силистра възнаграждение за особен представител в размер на внесения депозит от 350 /триста и петдесет/ лева.